Банкеръ Daily

Финансов дневник

Броят на лошите кредити у нас се задържа стабилен

Нараства рискът при хората на възраст между 40 и 50 години.

Броят на необслужваните заеми в България от началото на годината се запазва сходен в сравнение с 2020 година и дори леко се понижава. Относително стабилни са и общите нива на плащаемост при потребителите, сочат данни на Асоциацията за управление на вземания за тенденците на пазара на вземания от началото на тази година. Това, на фона на нестабилната икономическа ситуация и негативните прогнози, рисува на пръв поглед оптимистична картина. Според експертите обаче тя е само привидна.

„Наблюдаваме повишение на риска при хората между 40 и 50 години, които традиционно са най-съвестните платци. Тези хора имат по-устойчиви доходи, често се грижат както за децата си, така и за възрастни роднини, имат най-отговорно поведение и се приемат като гръбнак на икономиката. Именно при тях обаче се усещат първи сигнали за затруднения при покриването на месечните вноски”, коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията за управление на вземания.

Според данните на асоциацията, промените  при хората между 40 и 50 години не се отразяват на общите нива на плащаемост, тъй като на този етап спадът се компенсира от останалите възрастови групи. Но явлението е показателно за случващото се у нас в момента.

 „Все още не могат да се идентифицират ясни причини за колебанията при най-устойчивата група. Повечето от тези потребители реално имат възможност да покриват вноските си, но прогнозите за все по-сложна икономическа ситуация и трудна зима ги кара да ограничат разходите си. Оптимизирането на бюджета обаче не бива да изключва покриването на вноски по заемите. Невръщането на дължимото ще даде точно обратния ефект върху финансовата стабилност”, казва Райна Миткова.

Според нея, предстоящите трудни месеци отключват и други модели на потребителско поведение.

„Немалко са хората, които харчат неразумно за стоки и услуги, които са далеч от това да бъдат от първа необходимост. Те живеят на принципа „от заплата до заплата” и не виждат смисъл да спестят, за да бъдат по-устойчиви в момент на инфлация и растящи цени. И макар да е вярно, че парите губят част от стойността си, явлението е временно и сега е моментът да бъдем по-внимателни към покупките си”, отбелязва Миткова.

Тя съветва потребителите винаги да заделят буферна сума, достатъчна да покрие разходите им за поне три месеца напред. В условия на растяща инфлация обаче заделените средства трябва да бъдат достатъчни дори за 6 - 9 месеца.

„За да сме спокойни, че ще можем да посрещнем нуждите си дори при непланирани затруднения, е важно да имаме спестявания, с които да можем да живеем половин година. Ако не се намираме в добро финансово здраве, трябва да си дадем сметка кое е наистина важно и да се лишим от екскурзия или нова черна техника, например. Вместо това бихме могли да заделим за неща от първа необходимост, чиито цени в момента сериозно растат – ток, отопление и гориво, хранителни продукти, стоки за бита, други базисни услуги, които ползваме. Неплащането на вноските по заемите също може единствено да ги оскъпи”, предупреждава Миткова.

Според наблюденията на Асоциацията за управление на вземания, покрай дистанционната форма на работа, разходите за компютри и периферия също са се повишили. Промените, свързани с пандемията, са и причина за някои потребители да инвестират в ремонт и обзавеждане, както и в обновяване на бялата техника за бита.

Пандемията се откроява като основен фактор в причините за неплащане,

посочени от потребителите. Над 20% от всички клиенти посочват COVID и икономическите последици като основание за забавянето на вноските си. Сред затрудненията са намалена работна заплата или съкращение вследствие на пандемичните условия, ограничен достъп до каса или банка в резултат на боледуване или карантиниране.

В големите градове плащаемостта е по-висока

спрямо по-малките населени места, сочат още данните на Асоциацията за управление на вземания. Бургас, Стара Загора и Благоевград отчитат подобрение на този показател на годишна база. В същото време в Русе, Велико Търново и Враца се наблюдава по-голямо затруднение в погасяването на вноските спрямо 2020 година. Очакванията на асоциацията са, че тази тенденция ще се запази, тъй като традиционно по-бедните региони първи страдат от негативните изменения в макросредата.

 „Дългосрочната прогноза кога икономиката ще поеме във възходяща посока е изключително трудна към момента. Краткосрочната обаче е ясна – предстои трудна зима и запазването на финансовата стабилност, от общата до тази на всяко отделно домакинство, зависи много от потребителското поведение и дисциплина. Преразглеждането на бюджетите и правилното разпределение на средствата ще бъде ключово за устойчивостта ни по време на предизвикателния период”, подчертава Миткова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във