Банкеръ Daily

Финансов дневник

Брюно льо Мер: Фондът за възстановяване е "прекалено бавен и сложен"

Брюно льо Мер

Френският министър на финансите Брюно льо Мер настоява за преразглеждане на фискалните правила заради "пречки" при изплащането на безвъзмездните помощи от Фонда за възстановяване на Европейския съюз. В итервю за "Файненшъл таймс", публикувано на 26 януари, Льо Мер подчертава, че "този политически капитал не е договорен единствено за да бъде забавян по технократски причини". И че ако европейските лидери искат да извадят общността от икономическата криза в най-доброто възможно състояние, "европейските пари трябва да пристигнат кокото е възможно по-бързо". Защото положението в момента е особено сложно предвид новите щамове на вируса, бавещите се имунизации и крайното изтощение на отделни икономически субекти, най-вече - на занаятчиите,собствениците на магазини и дребния бизнес.  

Париж иска да се премахнат пречките пред изплащането на средствата от договорения през миналата година Фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро на страните членки на ЕС. Както е известно, 27-е държави от общността  трябва да представят до края на април детайлни планове за какво ще похарчат заемите и безвъзмездната помощ от фонда. И след като те бъдат одобрени от Европейската комисия, предстоят преводи на парите, които трябва да започнат през второто полугодие на 2021-а. 

Льо Мер споделя, че Франция смята да похарчи до края на годината поне половината от предвидените 100 млрд. евро в собствения й план за възстановяване от кризата, 40% от които ще бъдат финансирани от европейския фонд. Което ще помогне за рязък икономически подем на страната към края на 2021-а.

Френският финансов министър отново призова Брюксел да преразгледа нормативите, заложени в Пакта за стабилност и растеж на блока, които ограничават годишния дефицит на всяка страна членка до 3% от БВП и публичния дълг - до 60% от БВП. Те временно са отменени заради кризата от пандемията. А френският дълг скочи с около 20% през миналата година - до 120% от БВП.

Льо Мер твърди, че правилата, макар и крайно необходими за 19-е страни от еврозоната, трябва да бъдат преоценени съобразно новата реалност, която има три основни характеристики: "най-високите дългови равнища в историята, най-ниските лихвени проценти в историята и най-големите инвестиционни нужди в историята". Например, Франция е успяла да емитира 10-годишни държавни облигации с отрицателната минус 0.33% лихва и 50-годишен дълг - с едва 0.59 процента. 

Дори германският "ястреб" Волфганг Шойбле - бившт министър на на финансите на Германия и страстен защитник на финансовата дисциплина и на спазването на повелите на Пакта за стабилност и растеж, е по-благоклонен към онези, които искат реформи на правната рамка. В интервю за "Файненшъл таймс" в началото на седмицата Шойбле каза, че "след пандемията много неща ще са коренно различни отколкото са били преди нея". Германецът, който в момента е председател на Бундестага, обаче не подкрепя оплакванията на страните членки на ЕС срещу стриктния надзор на финансираните от Фонда планове за възстановяване и реформи. Според Шойбле лидерите на общността са загубили прекалено много време в спорове за размера на средствата и недостатъчно за начина, по който те ще бъдат използвани.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във