Банкеръ Daily

ЕК предлага 10 000 евро граница за плащания в брой

Брюксел стимулира разкешването

С нашите 10 бона сме по-католици и от папата

S 250 8529029d cb9e 4086 9ad0 aa006e058b03

Европейската комисия предлага да бъде въведен лимит за плащане в брой до 10 000 евро, като ограничението бъде валидно за целия Европейски съюз. Идеята е свързана с борбата срещу прането на пари, се казва в съобщение на ЕК.

Прането на пари и финансирането на тероризъм са сериозна заплаха за икономиката и финансовата система на Евросъюза, както и за сигурността на гражданите, отбелязва комисията. По оценка на Европол около 1% от годишния БВП на ЕС е въвлечен в подозрителна финансова дейност.

Подобни ограничения вече съществуват в около две трети от държавите от Евросъюза, но размерите на сумите са различни. Новите правила целят установяването на еднакъв лимит във всички страни от блока.

Предложението на Европейската комисия трябва да бъде обсъдено 

и одобрено от Съвета на ЕС и от Европейския парламент.

Оказва се, че с нашия лимит от 10000 лева ние пак сме по-католици от папата. Този лимит е още от "ерата" на Симеон Дянков като финансов министър. Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) бе променен в края на 2019 г. с цел основно да се ограничи изплащането на дивиденти в брой.

В новия си вид редакцията на чл.3 гласи:

Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;

2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.

Законът си е закон, но и врата в полето. Неотдавна Националната агенция за приходите изготви подробен анализ на предаваните по дистанционната връзка между фискалните устройства и сървъра на НАП данни от документи за продажби и сторно операции.

Установено бе, че само за два месеца са издадени 2 620 фискални и системни бона за продажби, в които има начин на плащане „в брой“ със стойност равна или надвишаваща 10 000 лева. Това е ставало без същевременно да е издаден сторно фискален или системен бон към тях и без стопанисващото фискалното устройство задължено лице да е вписано в регистъра на обменните бюра и да извършва сделки с чуждестранна валута в наличност, което би го освободило от поставения от закона праг.

Неспазване на изискването за прага от 10 000 лв. при разплащания в брой 

е установено и в ресторанти, хотели и закусвални, както и в обекти за тютюневи изделия, алкохол и безалкохолни напитки, при продажба на автомобили и мотоциклети, предоставяне на медицински услуги и други.

Националната  агенция за приходите за пореден път обърна специално внимание на бизнеса за предвидените в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) значителни санкции за лицата, които извършат или допуснат извършването на нарушения с разплащания в брой.

На физическите лица се налага глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане, а юридическите лица подлежат на имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане.

Юристите обаче изтъкват причината за това – неясни тълкувателни послания на Финансите и НАП.

Ето го първото - методът на плащане в брой също не е определен изрично. По смисъла на Директива (ЕС) 2015/2366 съществуват различни платежни средства, освен плащания с банкноти и монети и плащания с банков превод (директен дебит или кредитен превод). Такива са например, плащания с чекове, ваучъри, „наличен паричен превод“ и др. В това отношение прословутата Наредба Н-18 е по-подробна, макар и също да не успява да обхване всички инструменти.

След промяната на закона в края на 2019 г. списъкът на плащанията, които НЕ са изключени, нараства и включва дори плащанията на данъци и осигурителни вноски на едно и също основание (например, от самоосигуряващите се лица, при които общата сума е определяема).

Разширяването на действието на ЗОПБ (Закона за ограничаване на плащанията в брой) по отношение на плащанията на едно и също основание означава, че той ще се отнася вече не само за плащания по договор, в който общата сума е определена или определяема. Това може да включва дори разчети, въпреки че тълкуването на “плащане” изключва операции, които не са свързани с погасяване на парично задължение.

Кога едно плащане ще се прави по банков път,

дори ако е под 10 000 лева?

Ето едно от последните тълкувания на НАП: “В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 10 000 лв., когато представляват част от парично задължение  по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000 лева. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.”

В него се дава третиране на плащанията на дивидентите, които съответстват на промяната, направена в края на 2019 година. По-конкретно:

“Следва да се има предвид, че изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 10 000 лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т.1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен или надхвърля 10 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. Когато обаче дивидентът се изплаща въз основа на различни решения за разпределение на дивидент, взети през годината то всяко едно от плащанията на дивидент няма да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.”

Голяма част от проблемите произтичат от това, че 

липсва дефиниция на “основание на плащането” 

В съответствие с нормалната житейска логика, на която представителите на НАП често се позовават, основанието може да бъде освен договор, така и решение на общото събрание, протокол, заповед, тоест всяко документирано събитие, което аргументира извършването на платежната операция. Речниковото значение на думата основание навежда към широк набор от значения – база, причина, оправдание, обосновка, аргумент.

В банковата практика основанието на платежна операция служи за идентифициране на вида плащане и няма изрично определение, включително в инструкциите на БНБ. И всяка банка ползва поодготвени свои формулировки за целта.

Според юристи основание следва да се тълкува като правно основание за възникване на съответното парично задължение, като това право е съответно документирано (например, с договор, решение, заповед за командировка и т.н.).

Facebook logo
Бъдете с нас и във