Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БРЮКСЕЛ ПРОБИВА ЗАЩИТНИТЕ ПОЯСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СПЕСТОВНИ БАНКИ

Стъпка по стъпка Европейската комисия реже привилегиите на спестовните банки в някои страни членки на общността. Тези институции са най-силни в Германия, където държавната собственост върху тях е облечена в законова форма. През 2004 г. Брюксел и германският кабинет се договориха ЕК да разреши Банкгезелшафт Берлин (Bankgesellschaft Berlin), в която местната власт на провинция Берлин има дял, да бъде спасена от фалит с държавни средства. В замяна тя трябва да бъде продадена до края на идната година чрез открито наддаване, в което да участват както държавни, така и частни купувачи. Препъникамъкът тук е, че кредитната институция е собственик на спестовната банка Берлинер шпаркасе. А по закон търговското име Sparkasse, което германците свързват със символа s в червен цвят, закачен на всяка голяма улица, може да се използва само от държавно дружество. В средата на юни управата на Берлин предложи компромисен вариант - да разреши на частен купувач да използва за определен преходен период марката Sparkasse. Брюксел обаче възрази и на 27 юни заяви, че ще предприеме следващата правна стъпка срещу Германия по този казус.
Европейската комисия преследва спестовните каси и в другите страни от еврозоната. Миналия месец тя разпореди проверка на освободените от данъци депозитни сметки, които предлагат ексклузивно френските пощенски офиси и спестовни банки. На изток от Франция подобен проблем има Ерсте банк (Erste Bank) - най-голямата спестовна институция на Австрия, и нейната гаранционна асоциация Хафтунгсфербунд (Haftungsverbund), която я свързва с 53 други спестовни каси. Брюксел обвинява Ерсте банк, че е нарушила европейската нормативна уредба, като отчита капиталите на тези финансови институции като свои, макар че на практика притежава само три от тях. Във Виена пък обвиняват Ерсте, че е организирала картел.
Схемата на австрийския спестовен лидер е подобна на прилаганата от германските каси и целта й е да замени отпадналите под натиска на Брюксел държавни гаранции за бранша. Тя включва общо управление на риска и обещание за финансова подкрепа на включените в схемата, ако те изпаднат в сериозни затруднения. Австрия промени банковото си законодателство през 2002 г., за да вмести тази схема в практиката, което накара местната частна Банк Аустрия (Bank Austria) да внесе двата иска. Ерсте банк вече обяви, че ако загуби делата, ще преустрои асоциацията по подобие на концерн и ще укрепи хватката си върху спестовните банки. Според запознати това би било пирова победа за Банк Аустрия.
Европейската комисия обикновено препраща подобни случаи към националните правителства, което стана под натиска на Германия и Австрия. Според новото законодателство на общността местните контролни органи трябва да определят до каква степен да толерират тези Haftungsverbund. Примерно те могат да решат да третират кредитите между отделните им банки като безрискови. Това ще спести на германските спестовни и кооперативни финансови институции над 4 млрд. евро нормативно дължим капитал, когато на 1 януари идната година влязат в сила новите капиталови изисквания, известни като Базел 2.
Международните рейтингови агенции също гледат благосклонно на Haftungsverbund. Две от тях - Фитч и Стандард енд Пуърс, са готови да третират някои подобни групировки, по-специално формираните около двете германски банки от държавния сектор Байерише ландесбанк (Bayerische Landesbank) и Ландесбанк Есен-Тюринген (Landesbank Hessen-Thueringen) като едно цяло и всеки член ще има една и съща оценка, равна на максималната за асоциацията. Единствено Мудис се въздържа да ги разглежда по този начин.
Каквото и да се случи, нито една схема за взаимно гарантиране не може да замени напълно собствеността. Но спестовните и кооперативни банки са толкова важни от политическа гледна точка за Австрия, Германия и Франция, че здравият разум и пазарната реалност в случая просто не вървят ръка за ръка. Дори за ЕК приватизацията е прекалено решителна стъпка. Например Брюксел отхвърли иска срещу германската провинция Мекленбург-Померания, която спря приватизацията на спестовната каса на балтийския град Щралзунд. Все пак кредитните институции от германския държавен сектор са под растящ натиск за приватизация дори от собствениците им от провинциалните управи. На частни инвеститори е предложен 27-процентен дял от държавната HSH Nordbank. А новият банков закон на провинция Хесе, който бе прокаран в края на юни, разрешава на спестовните банки да купуват дялове една в друга, но без участието на частни инвеститори. Очевидно въпрос на време е Германия да ревизира банковия си закон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във