Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Брюксел бута България към "чакалнята на еврозоната"

Владислав Горанов и Валдис Домбровскис

Европейската комисия не крие задоволството си от желанието на България да се присъедини към механизма ERM II и да установи тясно сътрудничество с Европейската централна банка. За първи път от 2015 г. страната ни дори бе извадена от групата на държавите с макроикономически дисбаланси. "Пространство", в което от години попадат страни като Германия, Нидерландия, Франция, а сега и Швеция.

ЕК отчита, че българският банков сектор като цяло е стабилен и се очаква единствено изпълнението на препоръките за стабилността на две банки - Първа инвестиционна банка и Инвестбанк. Еврокомисията подчертава, че банковият сектор поддържа силни коефициенти на капитал и ликвидност. Бизнес практиките в банките и надзорът са засилени след двата прегледа на качеството на активите и стрес-тестове - първият през 2016 г., проведен от БНБ, и вторият, който се осъществи по инициатива на ЕЦБ. Също така в доклада се посочва, че недостатъците в качеството на активите на двете споменати банки към момента се отстраняват.

ПИБ и Инвестбанк

Както "Банкеръ" съобщи, Комисията за финансов надзор (КФН) отказа да потвърди проспекта за увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Решението бе изненадващо, защото финансовият регулатор отказва на ПИБ увеличение на капитала, което се прави по препоръка на Европейската централна банка и в контекста на усилията на страната ни за присъединяване към еврозоната. Недоумение буди и фактът, че КФН още не е публикувала мотивите към решението.

В официалната позиция на банката се казва, че тя ще отрази направените препоръки от страна на КФН и ще внесе проспекта за одобрение в най-кратък срок. От кредитната институция подчертават също, че продължават да изпълняват своя план за увеличение на капитала.

Мениджърите на ПИБ планираха да акумулират до 200 млн. лева от Българската фондова борса, с които да увеличат капитала на банка. Стъпката бе една от мерките, за да се изпълнят исканията на Европейската централна банка за запълване на констатирания при стрес теста капиталов недостиг от 263 млн. евро. През декември 2019 г. банката сключи договори за продажба на необслужвани от физически лица и юридически лица кредитни портфейли  с общ размер над 500 млн. лева. Бе пласирана успешно и емисия от облигации на стойност 30 млн. евро., като облигациите ще бъдат включени в капитала на банката от първи ред (той се състои от акционерен капитал, резерви и неразпределена печалба). 

Инвестбанк успешно приключи финансовата 2019 г. с положителен финансов резултат в размер на 34.95 млн. лв. преди провизии и печалба след данъчно облагане в размер на 2,09 млн. лв., за която Общото събрание на акционерите проведено на 10 февруари взе решение да бъде капитализирана. Собственият капитал на банката възлиза на 218.61 млн. лева, като през 2019 г. резервите нарастват с 7.8 млн. лв. Приключи успешно и преоформянето в акционерен капител на притежаваните от банката дългово хибридни инструменти в размер на 39.21 млн. лева, което също мярка за заздравяване на капиталовата позиция. Предстои увеличение на акционерния капитал с 21.945 млн.лв., след което собственият капитал ще достигне 240.21 млн. лева. С посочените и реализирани от страна на банката мерки и действия са изпълнени препоръките на ЕЦБ, включително при утежнения сценарий, при който капиталовият недостиг също ще е изцяло покрит.

Банковият надзор се засилва

В доклада си Европейската комисия отчита подобрение в банковия надзор. Регулаторната рамка е стабилна, извършен е и надзор върху експозициите към свързани лица. Както и при насърчаването на адекватна оценка на активите в банковия сектор и разработването на вторичен пазар за необслужвани заеми.

Политическите действия и положителните макроикономически промени според европейския доклад са спомогнали за допълнително укрепване на балансите и за намаляване на макрофинансовите рискове, произтичащи от финансовия сектор, а надзорните действия в сектора са почти изпълнени. Властите са предприели стъпки за справяне с недостатъците в рамката на несъстоятелността, констатира ЕК. 

Къде са проблемите

Необслужваните заеми и дългът на частния сектор продължават да намаляват, но въпреки това остават високи. Делът на необслужваните заеми намалява до 6,9% като цяло (при 11.1% за нефинансовите корпорации), но все още остава един от най-високите в ЕС. В банките с български собственици съотношението на непогасените фирмени кредити е още по-високо - 19.4 процента.

Въпреки че растежът на дълга на домакинствата се увеличи поради засиленото ипотечно кредитиране, той все още остава сред най-ниските в ЕС.

Другите проблеми, които не са отчетени в европейския доклад, са чисто политическите рискове пред присъединяването ни към ERM II. Засега правителството плахо се отправя към членство в чакалнята, чакайки абсолютен консенсус в обществото, което практически е невъзможно. Затова наскоро стана ясно, че България най-вероятно ще бъде поканена да се присъедини към валутния механизъм с няколко месеца по-късно от първоначално обявения срок - края на април. Премиерът Борисов заговори за месец юли. Потвърди го и вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис. 

Такива са и очакванията на рейтинговата агенция Fitch. Експертите смятат, че България и европейските институции продължават да са ангажирани с присъединяването на страната към т.нар. чакалня на еврозоната. От Fitch очакват "положително решение" за приемането на България в ERM II през второто тримесечие на 2020 година. Тяхната прогноза е, че ще получим "зелена светлина" най-вероятно през юли, а това би могло да проправи пътя за въвеждането на еврото у нас най-рано през 2023 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във