Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Brexit спря притока на френски банкери в Лондон

Лондон срещу Париж.

Френските финансови групи са спрели да изпращат персонал в Лондон след вота на британците да се отделят от Европейския съюз. Това е пореден рязък завой след 2012-а, когато френският президент Франсоа Оланд обяви финансовия бранш за свой "враг" и обложи богаташите с данък от 75 процента. Още през следващата година броят на емигриращите заможни французи, които изкарват по повече от 1 млн. евро на година, скочи с 40% (по официалните данни на правителството). Това е сигнал за мощно ускоряване на тенденцията от началото на новия век, извела зад границите на Франция 42 хил. милионери от 2000-а до 2014-а.

Повечето французи са се установили в лондонския квартал "Южен Кенсингтън", наричан понякога 21-вия район на Париж. Тук се намира и френският лицей, тук са част от 300-те хиляди французи, обитаващи английската столица. Една трета от тях работят във финансовия сектор. 

Франсоа Сулманьон - генерален директор на AFEP - лобистката група, представляваща над сто от най-големите френски компании, признава, че "потокът от банкери, които се местят в Лондон, до голяма степен е секнал". А ръководствата на две от водещите френски банки - "БНП Париба" и "Сосиете женерал", твърдят, че това е обичаен бизнес и изчакват изхода от преговорите на Великобритания за напускане на ЕС. Изпълнителен директор от "Сосиете женерал" споделя, че заради несигурността, създадена от вота, банката се въздържа да разкрива нови работни места в Сити, но и не отзовава свои служители оттам. Ръководството на "БНП Париба" също е нащрек и макар да не е променило политиката си, засега не увеличава персонала си в английската столица.

Продължават да растат опасенията, че окончателното отделяне на Острова от ЕС ще подреже крилата на лондонското Сити, в което работят над 250 чуждестранни банки, там се реализира лъвският пай от дейността на европейските капиталови пазари. Мнозина бюрократи в Брюксел настояват Лондон да престане да осъществява клиринг на сделките в евро. Не е изключена и възможността регистрираните в английската столица банки да бъдат лишени от лиценза си да работят на територията на общността. Някои френски банкери пък намират Лондон за все по-малко атрактивен заради засилващите се изблици на омраза към имигрантите.

Очакваните събития след вота за Brexit вече помагат на Париж да изглежда по-атрактивен за интернационалните банки. За това допринася и кабинетът на премиера Манюел Валс, който прие подобрения на данъчния режим, включително и по-ниски вноски за онези, които се връщат във Франция. Френските политици се надяват, че секналото "преселение" на местни банкери от Париж в Лондон е крачка към по-съдбоносен обрат - приток на финансисти от английската към френската столица. Например още преди да бъде проведен референдумът, "Ейч Ес Би Си" обяви, че ще премести около 20% от лондонския си персонал (грубо хиляда души) в Париж, ако резултатът от гласуването е в полза на Brexit. 

Разбира се, не са малко и скептиците, че е възможно Париж да стане сериозна финансова столица и да "открадне" голям брой работни места от Лондон. Един от тях е Филип Вилен - банкер и съветник на бившия френски президент Никола Саркози. Вилен смята, че Париж "никога няма да стане основен финансов център", докато разходите за работна сила остават високи, както и заради "глупаво огромните" корпоративни и персонални данъци. Той критикува също и налога върху заплатите - специален данък за наетите по трудов договор, налаган предимно на заетите в банки и застрахователни компании във Франция. "Париж, сравнен с Лондон, дори не е вече и толкова забавен, колкото беше навремето", добавя Вилен. Защото хубавите ресторанти са празни, а трафикът - ужасен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във