Банкеръ Daily

Експертния консултативен съвет предлага

Брейди сделка за Корпоративна банка

Прокуратурата с "Оскар" за черен пиар

Кои и какви експерти още трябва да кажат, че Корпоративна банка не е източена и може да бъде оздравена, за да бъдат предприети мерки в тази насока. Квесторският доклад показа, че към средата на юли въпреки немалките загуби вследствие на атаката срещу нея, довела до поставянето й под специален надзор, кредитната институция има положителен капитал от над половин милиард лева и бързоликвидни активи от близо 1 млрд. лева.

Управителният съвет на БНБ прие този доклад, но не предприе действия, свързани с оздравяването на банката. Въпреки това известни нам компетентни финансисти твърдят, че изправянето на КТБ на крака е постижимо и... закъсняло. Представителите на работодателските организации също са категорични по този въпрос. Синдикатите вече плашат с улични протести, ако банката бъде затворена. А от БНБ дори няма и намек, че възнамеряват да предприемат действия в тази насока. Времето тече, а с него растат и загубите на КТБ. Респективно шансовете й за спасение намаляват. А в поставената под специален надзор кредитна институция са съсредоточени огромни, да не кажем стратегически държавни интереси. Там са сметките на много доходоносни индустрии, които висят с кредити и депозити в затворената банка. Достатъчно е да напомним, че вземанията на банката най-вече от фирми са за общо 5.6 млрд. лв., а задълженията й към граждани, търговски дружества и други кредитори са за над 6 млрд. лева. Но и без тези числа интересът от нейното съживяване е видим дори от реакцията на обществото. Стигна се до безпрецедентен случай (ако някой се сети за друг такъв, нека да каже), при който финансисти, работодатели и синдикалисти създадоха специален експертен консултативен съвет. Само седмица след учредяването си той излезе с меморандум, в който предлага мерки за оздравяването на КТБ и дъщерната й "Търговска банка Виктория" (бивша "Креди Агрикол България"). Той бе представен на специална пресконференция на съвета на 14 август в сградата на Българската стопанска камара. Един от членовете му Емил Хърсев специално подчерта експертния характер на съвета. "Освен представители на големите работодателски организации и синдикати в съвета участват доказани финансови експерти, както и двама от бившите шефове на управление "Банков надзор" Камен Тошков и Румен Симеонов. "Освен това специално сме внимавали нито един от членовете на съвета да няма депозити и дългове към КТБ , за да не ни обвинят в конфликт на интереси", обясни Хърсев.

Според друг член на съвета - проф. Валери Димитров, в меморандума се съдържат няколко мерки, които отговарят на най-добрите международни практики и на директивите на ЕС, които, ако се приложат, могат да вдигнат на крака банката, без дори да е нужно за това да се ползват пари на данъкоплатците. Участниците в пресконференцията изрично подчертаха, че всички тези мерки са в правомощията на БНБ като надзорен орган и са озадачени, че той не ги е предложил досега. Според записаното в меморандума

досега БНБ е можела да поиска от акционерите

да увеличат собствения капитал на банката и да й осигурят ликвидна подкрепа.

Другата възможна опция е била БНБ да предприеме надзорно увеличение на капитала, като предостави право на надеждни трети финансови институции или на Фонда за гарантиране на влоговете да запишат част от увеличението на капитала на КТБ. Възможно е било и надзорно решение за вливане на КТБ в друга банка, с което да се възложи на придобиващата кредитна институция или на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да преструктурират и да оздравят КТБ. Посочена е и опцията за финансова подкрепа на КТБ чрез синдикиран заем, в това число държавен заем, който отговаря на критериите на ЕС за държавна помощ.

В съставения меморандум пише: "Програмата за оздравяване и стабилизиране на КТБ трябва да включва добре балансирани алтернативни финансови инструменти, чрез които облигационерите и вложителите в банката - наред с акционерите и потенциалните инвеститори, ще я финансират по време на оздравителния период. Тези алтернативни инструменти се структурират с оглед специфичните интереси и предпочитания на различните класове участници в оздравителната програма.

 

Менюто от опции за избор може да включва:

- трансформация на вземания (на клиенти) в обикновени акции или в нов клас привилегировани акции на банката;

- замяна на вземания (на клиенти от банката) без редукция на главницата срещу дългосрочен безлихвен дългов инструмент;

- замяна на вземания (на клиенти на банката) срещу срочен дълг с атрактивен купон, но с пропорционална редукция на главницата;

- схема за обратно изкупуване с отстъпка на задълженията на КТБ (ако клиент на банката има да си взема 500 хил. лв., да получи 450 хил. лв. и с това да се смята, че цялото му вземане е платено);

- инструменти за набиране на "свежи пари" - както заемен, така и акционерен капитал от потенциални инвеститори;

- инструменти, стимулиращи предсрочното погасяване на проблемни заеми;

- инструменти за обезпечаване на реструктурираните задължения;

- инструменти за хеджиране (предпазване от риск) и разпределение на риска;

- механизми за възстановяване на стойността за сметка на бъдещите печалби на финансовата институция.

Всеки от участниците в оздравителната програма трябва да има възможност сам да избере от менюто на програмата подходящите за него финансови инструменти. Успехът на програмата зависи от това, дали участниците в процеса доброволно и единствено с оглед своята собствена преценка ще приемат да участват в оздравяването, като заменят необезпечените си вземания (тези над гарантирания размер от 196 хил. лв.) от КТБ с избрани от тях един или няколко финансови инструмента."

Според Хърсев изпълнението на този оздравителен план е възможно, стига онзи, който е овластен да разреши прилагането му, да даде картбланш за него.

"Докато хората, от които зависи това разрешение, се крият и ни казват да си затваряме устата, не може да се действа. Както бе казано, има един комитет на 400 вложители, с който ние се срещнахме. И им казахме: ние ви предлагаме план, според който вие ще загубите част от вашите пари, но ако той не бъде осъществен, ще загубите всичко. И тези хора ни подкрепят. Въпреки че някои наши критици ни упрекват, че не можем да убедим вложителите, че трябва да спасят банката, след като ще загубят част от парите си. Ето ние сме ги убедили", каза финансистът. Той даде пример за това как се водят разговори с кредиторите на поставена под специален надзор кредитна институция с преговорите, които държавата ни водеше със своите частни кредитори от Лондонския клуб в периода 1990-1994-а и в крайна сметка сключи така наречената "Брейди сделка" по външния си дълг.

"Когато България обяви, че няма да плаща, кредиторите й създадоха комитет и започнаха преговори в страната, в които освен мен участваха Чавдар Кънчев, Венцислав Антонов, Мариела Ненова и още няколко души. В периода на тези разговори бяха договорени финансови инструменти, които доведоха до намаляването на дълга и до възможност държавата ни да го изплати. Сега предлагаме да стане същото, но с Корпоративна банка. Знаем как се прави това и сме доказали, че можем да извършим този процес успешно", обясни Хърсев, който в зората на демокрацията бе подуправител на БНБ в екипа на Тодор Вълчев.

Всъщност финансовите инструменти, предложени в меморандума, много напомнят на тези по брейди сделката. Почти същите са, но под други имена. И е обяснимо - че когато такива опции съществуват, а не се прилагат, финансисти, работодатели и синдикати ще са възмутени от бездействието на БНБ. Още повече че всички тези опции се отнасят единствено до кредиторите, чиито вземания от КТБ надвишават гарантираните по закон влогове до 196 хил. лева. По първоначална оценка става дума за суми от близо 1.6 млрд. лева. Според меморандума за тях се предлага

да бъдат конвертирани в акции

в дългосрочни облигации или на собствениците им да бъде предложено изплащането им с определен отбив от номинала. Що се отнася за гарантираните влогове, при евентуално оздравяване на КТБ там наистина трябва да бъде осигурен ликвиден гръб. Тук възможностите са няколко и те също са упоменати в меморандума.

Едната е Фондът за гарантиране на влоговете да предостави депозит на банката, до чието използване може въобще да не се стигне. Другата е пак фондът да даде гаранции за организирането на частен синдикиран заем, с парите от който да бъде осигурена ликвидна подкрепа за КТБ.

Според участниците в експертния консултативен съвет има голям набор законови мерки, с които оздравяването на Корпоративна банка да започне веднага.

Както се изрази Сашо Дончев - председател на Българската стопанска камара: "Всички тези инициативи можеха да започнат още вчера, стига да имаше желание за това. Няма грамотен човек, който да се съмнява, че срещу КТБ е извършена диверсия. Ние отказваме да признаем, че в демократично общество гражданите са безгласна буква, и не можем да приемем, че с бездействието си една институция може да постави хората в безпомощно положение." Разбира се, той отказа да назове имената на хората, извършили диверсията, но за тях може да се съди от разпространеното през седмицата становище на една друга работодателска организация - Асоциацията на индустриалния капитал. В него освен критика за неадекватното поведение на БНБ и на политическите лидери се казва и още нещо, което ще цитираме дословно: "От своя страна

прокуратурата би могла да спечели награда за най-добър черен пиар

на международен конкурс, ако бъде обявен такъв. Драматичните съобщения за групи от прокурори, влизащи в КТБ, последвани от изявления за липсващи огромни суми и чудовищни обеми документация, изиграха особено важна роля за взривяването на обстановката и за стартирането на голямата "банкова паника".

Интересно е, че БНБ все пак сколаса да се обърне към политиците с призив да спрат "публичното си говорене", иначе казано - да престанат да си правят реклама за сметка на нервите на вложителите в КТБ, но не намери сили да помоли прокуратурата да се въздържа от бомбастични изявления. Дори наговореното от прокурорите в първите дни на "банковата паника" да е сто процента точно и правилно формулирано (в което имаме много сериозни основания да се съмняваме), те пак би трябвало да си дават сметка, че разтръбяването на такива новини не може да няма ефекта на снежна лавина.

Стана така, че прокурорите преживяха своите "петнадесет минути слава" по Анди Уорхол, но скоро след това КТБ щеше да й се наложи да уведоми БНБ за "изчерпване на ликвидността".

Има една приказка - и за слепите вече е ясно, че със своето действие и бездействие споменатите доведоха до сегашното състояние на КТБ. Синдикалните организации поне нямат колебания по този въпрос. Затова техните лидери вещаят тежки дни за политиците, ако няма действия по оздравяването на КТБ.

 

 

Позиции

 

Емил Хърсев - финансист

 

"Този меморандум отразява консенсусното мнение на нашия експертен консултативен съвет за това, което трябва и е рационално да се направи по казуса КТБ. Разглеждайки всички достъпни данни за банката, ние не забелязваме никакви факти и обстоятелства, които налагат тази банка да бъде обявена в несъстоятелност - т.е. да бъде ликвидирана и унищожена. Обратно - ние смятаме, че са налице всички предпоставки тя да бъде оздравена. Това, разбира се, не може да стане без външна подкрепа, но подчертаваме, че в съзвучие с всички европейски правила и най-вече на новата европейска директива това оздравяване трябва да стане за сметка на частни капитали и средства за ликвидна подкрепа. Българският закон е дал на институцията БНБ огромни правомощия и това не е направено, с идеята да се създаде комфорт на членовете на УС на БНБ - с тези правомощия той е задължил БНБ да действа в ситуации като днешната. Когато едни права са дадени по закон, тези, които са ги получили, са задължени да ги упражнят. Затова в меморандума ние сме посочили онези мерки, които БНБ може да предприеме веднага, за да започне да отстранява проблемите в КТБ. Нещо, което ние не забелязваме Централната банка да прави. Напротив - има отказ да се упражняват тези законови правомощия. И това ни притеснява.

 

Ние забелязваме, че още днес би могло да се предприеме решаване на една част от проблема. "Търговска банка Виктория" (бел. ред. - бившата "Креди Агрикол България") може веднага да бъде отворена и да започне да работи. Това наше становище се потвърждава и от одиторите, проверявали тези две банки. Те казват, че тя е в добро състояние, че тя може да отвори клоновете си и да започне да работи. А ние като консултативен съвет казваме как може да стане това. Една от възможностите е собствеността върху цялата "Търговска банка Виктория" да бъде прехвърлена от Корпоративна банка в Българска банка за развитие, а тя на свой ред да заплати стойността, която Корпоративна банка е платила за придобиването на акциите на "Търговска банка Виктория".

 

Консултативният съвет възразява категорично срещу прехвърлянето на проблемите на Корпоративна търговска банка върху данъкоплатеца и върху бюджета. Убедени сме, че с прилагането на предложените от нас финансови инструменти сегашните и евентуално нови акционери, както и част от средствата на вложителите в банката могат да бъдат ангажирани в оздравяването на банката. Убедени сме, че може да бъде постигнато съгласието им за това, защото при действията, които предлагаме, сегашните кредитори на КТБ, и то само тези, чиито пари надхвърлят гарантирания по закон размер от 196 хил. лв., ще понесат много по-малки загуби, ако банката бъде затворена - тогава ще загубят почти всичките си пари над държавната гаранция".

 

 

 

Проф. Валери Димитров

 

"Поставянето на КТБ под специален надзор по закон означава, че с тези действия БНБ цели нейното оздравяване. В момента, в който бъде замразена банката като действащо предприятие, това става с идеята да е за кратко, за да бъдат предприети необходимите мерки тя да излезе от затруднението и да не бъде обявена в несъстоятелност. В страните с добри надзорни практики и институции тези мерки се вземат в рамките на няколко дни, най-много на няколко седмици, защото при една затруднена банка най-важно е бързо да й бъде оказана помощ. Какво обаче се забелязва при КТБ? Тя е затворена и въпреки че е в логиката на действащото законодателство, на акционерите не е предложено да й окажат капиталова и ликвидна подкрепа. Освен това БНБ не използва опцията за надзорно увеличаване на капитала, като търси да привлече за целта и други инвеститори, освен сегашните акционери на Корпоративна банка. За мен такива нови акционери е най-добре да бъдат други банки.

 

Въобще не се обсъжда опцията Фондът за гарантиране на влоговете да стане мажоритарен акционер на КТБ и съответно да се опита да я оздрави с цел да се опита да си спести плащането на гарантираните влогове, които да бъдат поети от друга банка.

 

БНБ въобще не е разглеждала опциите, за които говори г-н Хърсев - част от мерките за оздравяване на КТБ да бъдат извършени, като бъдат преструктурирани задълженията й към големи кредитори, притежатели на облигации и вложители. КТБ буквално е поставена във фризера и нищо не се прави. Вместо това се предложи един закон, който априори обяви Корпоративна банка за несъстоятелна. Притеснителното е, че не виждаме никакви действия на БНБ в посока на оздравяване на КТБ. Но времето минава, а с всеки следващ ден КТБ бавно умира."

 

 

 

Сашо Дончев - председател на управителния съвет на БСК

 

"В изготвения от комитета меморандум се задават куп въпроси по повод на бездействието на БНБ. Но не знам дали всички отчитат, че когато в такива ситуации БНБ бездейства, никой друг в държавата няма право да действа. Защото само Централната банка има необходимите правомощия за вземане на решения, засягащи банковата сфера. За нас като работодатели, както и за синдикатите е изключително важна съдбата на фирмите, които имат разплащателни сметки и депозити в затворената КТБ. По наши изчисления в момента на риск са изложени съдбите на повече от 25 хил. работници и служители, работещи в компании с блокирани средства в КТБ. Затова категорично настояваме банката да бъде оздравена и не позволяваме на никого даже да си помисли, че ще разрешим да довърши започналия преди месец и половина план за нейното затваряне.

 

Въобще нямаме намерение да искаме държавни средства за възстановяването на КТБ. Всъщност първоначалният план, който бе предложен за това, предвиждаше ползването именно на такива средства, за да се замаже цялата ситуация и в крайна сметка Корпоративна банка да бъде затворена. Ние не сме съгласни с това."

 

 

 

Иван Кокалов - вицепрезидент на КНСБ

 

"Ние се срещнахме със сдружения на вложителите и те официално заявиха, че подкрепят мерките, предложени в меморандума на експертния консултативен съвет. Стана ясно, че и немалка част от клиентите са съгласни да поемат своя ангажимент при оздравяването на банката, за да опазят своите пари и своя бизнес. Нашата цел е да защитим бизнеса от загубите, които той би понесъл от затварянето на КТБ. Говорихме с колегите от "Подкрепа" и те потвърдиха, че членовете на техния синдикат са натрупали огромен гняв срещу бездействието по отношение на Корпоративна банка, който може да се изсипе върху политиците. Такива са настроенията и сред нашите синдикални членове. И ако този гняв наистина се излее, това едва ли ще зарадва партиите в навечерието на предстоящите избори."

 

 

 

Димитър Манолов - вицепрезидент на "Подкрепа"

 

"Повече от очевидно е, че лицата, които са извършили диверсията срещу Корпоративна банка, не са чели притчата за маймуната и маслинката. Те са се хванали с една работа, дето не им е по силите, и са попаднали в страхотен батак, от който няма излизане. По тази причина е трудно да се прави политическа прогноза кого обслужва цялата тази история в сегашната политическа ситуация. Случайно или не, проблемът се отвори в края на мандата на предишното правителство, а неговото динамично развитие ще протече при управлението на служебния кабинет. Но предупреждаваме, че ако събитията не се развият положително, нищо хубаво не чака следващата власт, ако ще тя да има и 200 народни представители. Затова ако има здрав разум в нечии глави, трябва да се даде картбланш и да се настоява БНБ и различните инстанции да решат проблема по нормален начин. А идиотът, който е съставил целия сценарий, да бъде ударен през ръцете."

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във