Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Борисов и Горанов ще ловят риба в мътни евроводи

Премиерът Бойко Борисов спеши курса на страната към членство във валутния механизъм ERM II и Европейския банков съюз, след като само преди има няма два месеца самият той спонтанно реши да укроти топката и да търси "обществен консенсус" по темата.

Сега амбицията му е България отново да кандидатства за присъединяване към "чакалнята на еврозоната" до края на април, а като единствен мотив бяха посочени  "милионите и милиардите", които се раздават във валутния съюз като кредити и до които държавата ни в момента няма достъп. В случая стратегията на правителството е да "лови риба в мътна вода" и да се възползва от хаоса покрай коронакризата, за да извлече максимум ползи. Дали моментът е добър и дали тези ползи са претеглени правилно обаче са два доста спорни.  Остават неясни и рисковете от членството ни в ERM II.

 

Последни приготовления

Преди дни министър-председателят посипа главата си с пепел, признавайки, че не е трябвало да се "огъва за чакалнята", защото настоящата пандемична ситуация е показала, че тези, които са в ERM II, ще получат милиони, а другите ще теглят кредити. В типичния си стил на недоизказаност Борисов спомена и за кореспонденциите с еврокомисаря Валдис Домбровскис и председателката на ЕЦБ Кристин Лагард, но не за даде никакви допълнителни разяснения. Защото само преди два месеца самият Домбровскис заяви на всеослушание, че поконата ни за членство в ЕРМ II се отлага за юли. Сега научаваме, че България ще кандидатства отново – кой и какво скри тогава от българите?

Все пак в изявленията си финансовия министър Владислав Горанов препотвърди, че страната ни е изпълнила почти всички изисквания за членство в еврочакалнята. Последната стъпка е подсилването на капиталовите позиции на една от двете българските банки, при които бе установен капиталов недостиг при най-негативния сценарий на разработения от ЕЦБ стрес-тест. От думите на Горанов стана ясно, че едната банка – Инвестбанк, вече е формирала допълнителни капиталови буфери, а другата е на 70% и й остава още малко.

"Остава само една стъпка, за да бъде изпълнен напълно планът, който сме набелязали за кандидатстване. Следващите седмици ще работим за последния елемент на този план. Ако си свършим работата в указания график, ще успеем да се присъединим едновременно към Банковия съюз и към ERM II", отбеляза Горанов.

По неофициална информация на 26 април изтича срокът, в който България трябва да изпрати до ЕЦБ резултатите от изпълнените препоръки. След това регулаторът ще изготви становище, от което зависи дали страната ни ще премине към следващата фаза на процеса - преговори с Еврогрупата и Европейската комисия.  

Засега няма гаранции как потенциалната кандидатура на България ще се вмести в дневния ред на ЕС през 2020 година. Финансовият министър вече загатна, че повечето технически срокове може да бъдат забавени.

Управителят на БНБ Димитър Радев пък заяви, че поставените от България срокове за присъединяване вече не са реалистични. Радев уточни, че работата не спира, но евентуално отлагане за 2021 г. "няма да бъде фатално".

Имагинерните милиони за България

Истината е, че ЕЦБ не отпуска трилиони, както се изрази премиера, дори за членовете на еврозоната.

До момента са известни два инструмента за противодействие на коронакризата във валутния съюз. В средата на март ЕЦБ увеличи обема на "количествените улеснения" - програмата изкупуване на облигации на страни-членки на еврозоната, до 750 млрд. евро. Тази програма обаче не води до директна финансова инжекция, а е дългово финансиране - банките изкупуват държавен дълг, после облигациите се придобиват от ЕЦБ, което намалява разходите на държавите от еврозоната и освобождава капацитет за поемане на нови дългове.

Втората схема (на стойност 240 млн. евро) е финансиране чрез Европейския стабилизационен механизъм, при което, чрез специален кредит, държавите от еврозоната могат да намалят икономическите щети от пандемията. Тоест при всички случаи става дума за заеми, а не за безвъзмездна финансова помощ.

Така или иначе държавите, които са в ERM II, но не са въвели еврото, нямат достъп до инструментите на ЕЦБ. Директните ползи за България при такъв статут ще са съпоставими с тези, които получи Дания. Още в началото на кризата с коронавируса ЕЦБ предостави суап линия от 24 млрд. евро на Датската централна банка за осигуряване на еврова ликвидност при необходимост. Целта е да се гарантира, че датската финансова система няма да започне да изпитва дефицит на евро поради кризата.

България вероятно също ще може да разчита на достъп до еврова ликвидност. Според скептиците по отношение на членството ни в еврозоната обаче подобна подкрепа не е необходима на България към момента, тъй като левът има 156% покритие в евро. Тоест, няма никакъв дефицит на евро във финансовата ни система, а и в последна сметка не става дума за финансова инжекция за предотвратяване на фалити или запазване на работни места.

Според бившия финансов министър Петър Чобанов, ако България влезе в "чакалнята на еврозоната", ще може да получи част от отделените 240 млрд. евро от Европейския стабилизационен механизъм. По думите му обаче условията за получаването на подкрепа ще са тежки. Той вижда съществен риск от евентуалното членството на страната ни в Банковия съюз.

Рисковете

При членство в Банковия съюз, кредитните институции у нас реално ще се контролират от Европейската централна банка. БНБ няма да има възможност да се намесва, както е случая сега с въвеждането на мораториум за вноските по кредитите, например.

Нещо повече - сега БНБ задължи търговските банки да намалят чуждестранните си експозиции, т.е. предоставените към майките-банки в чужбина пари, да се върнат у нас. Очакваният финансов ефект от тази разпоредба бе 7 млрд. лева. При ефективно членство в ЕБО подобно решение ще зависи от ЕЦБ.

Петър Чобанов твърди, че влизайки в Банковия съюз, възниква рискът чуждите банки да изтеглят капитала си от нашите, повечето от които са техни дъщерни дружества тук и да ги превърнат в локални клонове.

Пред "Банкеръ" той уточни, че още през януари т.г. ръководителят на "Банков надзор" в ЕЦБ Андреа Енриа е обявил стратегията да се консолидира, колкото е възможно повече, капитал в банките-майки и в страни като България те да работят с клонове, а не с дъщерни дружества.

"Когато станем част от Банковия съюз, банките ще бъдат надзиравани на ниво група и няма да има смисъл капиталът да е разпръснат по дъщерни дружества“ – поясни Чобанов. „ЕЦБ се интересува капиталът да е консолидиран в банката-майка и тя да излъчва стабилността за цялата група. Идеята е и още по-бързо да се осигури ликвидност, т.е. да се взема от клоновете и да се качва към банката-майка. В момента все пак ЕЦБ среща някакъв отпор от страните в еврозоната, затова ще й е много по-лесно, когато влезем в Банковия съюз, да пробва как работи тази стратегия в България. Става дума за 6 млрд. лева капитал. Не казвам, че със сигурност ще случи, но след като го казва шефът на банковия надзор в ЕЦБ, значи се работи в такава посока", обясни Чобанов.

Той допълни, че другата идея на общоевропейско ниво е чрез придобивания и сливания да бъдат създадени четири-пет "банки шампиони", но такава концентрация е много опасна, защото се концентрира и рискът те да бъдат вечно подпомагани срещу фалит. По този начин може да се харчи огромен ресурс, а тези банките да имат рисково поведение.

Към рисковете може да добавим и че от датата на влизането ни в "чакалнята на еврозоната", България ще трябва да прехвърли средствата от националния Фонд за преструктуриране на кредитните институции, където вече са натрупани над 700 млн. лева, към неговия европейски еквивалент. Необходимите законови промени бяха приети от Народното събрание още през 2019 година. Проблемът обаче е, че от създаването си през 2014 г. досега Европейският фонд отказа да финансира преструктурирането на закъсали кредитни институции в страни като Италия, Испания и Литва. И то при положение, че в него са натрупани 28 млрд. евро.

Не бива да забравяме, че при евентуалното ни влизане в еврозоната държавата ни веднага ще трябва да направи вноска към Европейския стабилизационен механизъм в размер на 0.5% от БВП.  Тоест, тогава държавната ни хазна ще бъде лишена най-малко от около 250 млн. евро или 500 млн. лева.

Разбира се, кои страни ще бъдат подпомогнати от тези средства няма да зависи от мнението на българското правителството, а от управата Европейския стабилизационен механизъм. Например, при борбата с коронавируса средствата се насочват към финансово нестабилните Испания и Италия за сметка на Германия и Нидерландия.

Трябва да се има предвид и че стандартният път от ERM II до еврозоната е минимум две години, в които програмите за подпомагане може да бъдат многократно изменени на фона на свръхдинамичната обстановка. Но доколкото няма лимит за престоя в ERM II, след който да следва автоматичен прием в Еврозоната и тук нещата опират до политическо решение, но на по-високо ниво.

Facebook logo
Бъдете с нас и във