Банкеръ Weekly

Бюджетът предлага над 4 млрд. лв. за "извънредни" харчове

Бойко Борисов развърза кесията

Опасенията, че се задава сезонът на ударно харчене на бюджетни средства се засилват. Последните данни на Министерството на финансите показват,  че през септември правителството е развързало кесията, като старателно отглежданият бюджетен излишък се е стопил със 725.2 млн. лева. А краткото обяснение на министерството е, че са изплатени по-високи инвестиционни разходи, свързани с инфраструктурни проекти, с плащания по мярка 60/40 и други.

В ръцете на кабинета обаче има още предостатъчно средства за извънредни харчове. Макар и да намалява,  

хазната все още е на излишък от почти 900 млн. лева.

Според  актуализацията на бюджета той ще приключи годината с дефицит от 3.5 млрд. лева. Което означава, че кабинетът и в частност премиерът Бойко Борисов имат на разположение над 4 млрд. лв. за "инвестиции" по лично усмотрение. 

Вече няколко пъти в свои публикации "Банкеръ" напомня, че ударното разпределяне на милиарди левове в края на годината се е превърнало в една твърде лоша  традиция. По тази схема например управлението на ГЕРБ захрани програмата за саниране, строителството на "Хемус" и като цяло изграждането на пътна инфраструктура в различни части на страната. Няма лошо! Но тези решения трябва да произтичат от гласувания на парламента. В противен случай може да се твърди, че широко рекламираното „програмно бюджетиране“ изобщо не се е състояло в мандатите на ГЕРБ. Любопитен е и фактът, че споменатите "извънредни харчове" от такъв калибър винаги се правят преди задаващи се избори.

Според приетият от Министерския съвет отчет за изпълнението на държавния бюджет за 2019 г. през миналата година правителството е одобрило близо 300 промени в гласувания от парламента бюджет и така "извънредно" са били разпределени близо 3 милиарда лева.

В периода между юни и септември 2020 г. пък 

са гласувани допълнителни разходи за над 2 млрд. лева.

Основните пера отново са пътища и ремонтни дейности с все по-висока цена. Следват бонусите за пенсионерите от по 50 лв. всеки месец, които Борисов активно рекламира, докато обикаля с джипа си по села и паланки. След това се нареждат и увеличенията на заплатите в администрацията с цели 30%, които правителството вижда като антикризисна мярка, а бизнесът оценява като предизборно обгрижване на чиновническата армия. 

Всички тези главозамайващи харчове са

без „санкцията“ на парламента

и без досадните за Борисов дебати в пленарната зала. Това се случва благодарение на член 109 от Закона за публичните финанси, често наричан „Членът на Горанов” на името на вече бившия финансов министър. Поправката в закона бе прокарана още при първото управление на ГЕРБ. Най-лесно текстът може да бъде обяснен така: какъвто бюджетен излишък си заработи правителството – негов си е и то може да си го разпределя както реши. 

Като стана дума за над 4-те милиарда, с които правителството се готви да се разпореди до края на годината, на хоризонта вече се появяват и първите проекти, които могат да глътнат тази огромна сума. Те отново са свързани с близкото до премиерското сърце пътно строителство. Например в началото на октомври бе сключен договор с държавната фирма "Автомагистрали" за изграждането на 66 км път между Видин - Ботевград. Стойността на контракта наистина е зашеметяваща - над 1 милиард лева. 

Още над 1.2 млрд. лв. се очаква да бъдат насочени към изграждането на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Съвсем възможно е правителството да прибегне до този харч, тъй като става все по-вероятно България да не получи евросредства за строителството й.

Редно е да се отбележи и подхвърленото от премиера Борисов намерение за закупуване на още американски изтребители F-16, въпреки уверенията на партньорите му в управлението, че това едва ли ще се случи в рамките на този мандат. 

При цялата липса на прозрачност и

въпросителните около ефективността на бюджетните разходи,

проектирането на финансовата рамка за следващата година също е много любопитно. Още повече, че правителството отсега си отваря вратичка за увеличение на бюджетния дефицит над 3% от брутния вътрешен продукт. Както "Банкеръ" писа в своя брой №38, Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект за промени в Закона за публичните финанси, чиято основна идея е премахване на този законоустановен праг.

Липсата на комуникация от страна на правителството създава усещането, че и в Бюджет 2021 може да бъде заложен дефицит около или над тези 3 процента. Иначе е ясно е, че засега експертите в Министерството на финансите не могат да се ангажират с прогноза за бюджетния дефицит. Дори прогнозите на международните експерти за икономическата обстановка през следващата година са несигурни. Именно затова се предполага, че отпадането на прага за дефицита се ползва като застраховка при допълнително влошаване на икономиката. 

Неприятното в случая е, че първите щрихи в Бюджет 2021 бяха очертани от министрите твърде хаотично. Например управителят на здравната каса обяви, че НЗОК ще разполага през следващата година с бюджет от близо 5 млрд. лева, като основните пера – извънболничната помощ, болниците, лекарствата, изследванията ще запазят финансирането си от тази година или ще получат леко увеличение. 

В същото време образователният министър Красимир Вълчев съобщи, че очаква 450 млн. лева повече в сферата на образованието. Основната част от средствата - около 360 милиона, ще бъдат за увеличение на учителските заплати.

Социалният министър Деница Сачева също се похвали, че социалната политика ще бъде най-голямото перо в бюджета за следваща година. В бюджета ще бъдат заложени средства, така че всички деца да получават детски надбавки, независимо от доходите на родителите. Тази мярка ще натежи на хазната с 400 млн. лева. До март догодина ще продължи и изплащането на бонусите от 50 лв. върху пенсиите на всички пенсионери, което струва месечно над 130 млн. лева. 

По време на обиколките си с джипката

премиерът Бойко Борисов пък тръби, че Бюджет 2021 ще е със специален акцент върху малките населени места. Неотдавна той обеща правителството да задели 50-100 млн. лв. по нова програма за облагородяване на селата.

Всички тези харчове се обявяват без да се знае какъв точно ще е ефектът от кризата върху приходната част. Все още няма обявен и конкретен план за изразходването на 5-те млрд. лв. дълг, който страната ни пое в средата на септември. Засега знаем само, че те ще спомогнат за финансирането на бюджетния дефицит в края на тази година, част от средствата ще попълнят фискалния резерв, а някаква част от парите ще послужат за антикризисни мерки. 

Впрочем няма и детайлен отчет за средствата, които правителството е изхарчило досега за справяне с кризата, въпреки че има нарочно създадена парламентарна комисия за целта, начело на която е депутатът от ДПС Йордан Цонев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във