Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Богаташи искат да върнат надвзетото

Всичко тръгна от Уорън Бъфет, който през последните години очевидно има угризения, че е неприлично богат, макар че не спира да трупа пари. След като прехвърли почти цялото си състояние в благотворителната фондация на семейство Гейтс и остави по някое и друго жалко милионче на децата си, американският милиардер поиска от Конгреса на САЩ да бъдат увеличени данъците на него и на себеподобните му, които прекалено дълго били глезени от приятелски настроените законодатели. След известно стъписване примерът му бе последван и от богаташи от Стария континент, а новият налог получи благородното име данък солидарност.
Най-богатата французойка Лилиан Бетанкур
(която през миналата година попадна в епицентъра на данъчен скандал) и още 15 други френски милиардери, между които и главният изпълнителен директор на нефтения гигант Тотал, подписаха писмо с молба да направят специално дарение на държавната хазна и така да помогнат на родината си да се измъкне от кризата. Авторите на публикуваната през миналата седмица петиция пишат, че съзнават, че са спечелили от френската система и от европейската среда, към която принадлежат и за чието съхранение се надяват да помогнат. И добавят, че когато дефицитът на публичните финанси и перспективите за влошаване на държавния дълг заплашват бъдещето на Франция и на Европа и когато правителството моли всички за солидарност, ние трябва да дадем своя принос.
В новия почин се включил дори
босът на Ферари Лука ди Монтедземоло
Английският Гардиън цитира думите му, че след като е богат, единствено правилното е да внася повече налози. Мултимилионерът обаче обвързал готовността си да внася повече пари с условието кабинетът на Силвио Берлускони да проведе обхватна програма от неолиберални реформи.
Монтедземоло направил предложението си в интервю за италианския левоцентристки вестник Република. Заподозреният в политически амбиции 63-годишен богаташ казал, че иска да види паричен поток към хазната от продажби на имоти и намаление на разходите за грижливо отглежданите италиански политици. И едва тогава управляващите да търсят публични дарения. Монтедземоло споделил също, че е предложил допълнителен данък за годишни доходи между 5 млн. и 10 млн. евро още преди пазарите да бъдат обхванати от паника заради гигантския публичен дълг на Италия в началото на август. Което било посрещнато с оглушително мълчание.
В хода на тази данъчна надпревара
група от 50 богати германци
(Vermogende fur eine Vermogensabgage в превод Богаташи за капиталов данък) се присъедини към движението Обложи ме с по-висок данък. Богаташите подновиха публичния си призив към германския канцлер Ангела Меркел да спре разширението на пропастта между богати и бедни, която става все по-голяма. Основателят на групата - пенсионираният лекар Лийтер Лемкюл (с лични активи в размер на 1.5 млн. евро), обяснява, че никой от тях не е от чергата на Бъфет или Бетанкур. Те са просто учители, лекари, предприемачи и по-голяма част от състоянието им е наследено. Но ние имаме повече пари, отколкото ни трябват, пише в манифеста си до правителството Лемкюл. Той и съратниците му са пресметнали, че в бюджета на Германия могат да влязат допълнително 100 млрд. евро, ако най-заможните плащат по 5% данък върху богатствата си за срок от две години.
Лемкюл припомня, че за първи път е призовал за по-високо данъчно облагане на богаташите преди две години, като е приканил канцлера Меркел да преосмисли данъчната си политика. В момента най-богатите германци плащат максимална данъчна ставка от 42 процента. Тя е останала от предишния канцлер на страната Герхард Шрьодер, който намалил тавана от 53%, определен от предшественика му Хелмут Кол.
Лемкюл обръща внимание, че всички слушат за пакети за спестяване на разходи, но не и за увеличение на данъците, което е начин за излизане от сегашната каша. Защото парите са в богатите. Според плановете на групата Vermogende fur eine Vermogensabgage новият данък трябва да засегне индивиди с лично състояние над 500 хил. евро. Всички средства над този таван първоначално да се обложат с 5% данъчна ставка за първите две години и след това поне с 1 процент.
Подобна идея в края на миналата седмица сподели френският президент
Никола Саркози
Той предложи временен данък за най-богатите под формата на извънреден принос от 3% върху данъчно облагаем доход над 500 хил. евро, който да е в сила само до 2013-а.
Инициативата беше атакувана дори от съпартийци на Саркози. Шантал Брюнел, която е член на парламента от управляващата партия, смята, че трябва да има постоянни по-високи данъчни ставки за големите състояния, защото богатите трябва да са по-съпричастни. Левите пък гледат на предложението като на димна завеса, която трябва да скрие факта, че Саркози е облагодетелствал заможните с данъчни отстъпки за милиарди евро, докато новите мерки ще вкарат в хазната само 200 млн. евро.
Социалистическото правителство на Испания
съобщи, че обмисля да въведе отново данък богатство, който премахна преди три години. По изчисления на експерти данъкът върху активите, от които е изключено първото жилище, ще донесе над 1 млрд. евро приходи само от 50 хил. заможни индивиди.
Финансовият министър на страната Елена Салгадо сподели преди десетина дни, че съжалява за отмяната на въпросния данък. А новият кандидат за премиер на социалистите Алфредо Перес Рублакаба обеща, че ако спечели извънредните парламентарни избори на 20 ноември, ще увеличи данъка на богатите.
Италианският премиер
Силвио Берлускони обаче би отбой
След седемчасово съвещание на Берлускони и на финансовия министър Джулио Тремонти с официални представители на Северната лига - ключов коалиционен партньор на партията на премиера, той се е съгласил да направи промени в програмата за сурови ограничения за 45 млрд. евро, приета едва преди три седмици (на 12 август). Причината била несъгласие на лидерите на Северната лига с ключови елементи на оригиналния план.
В новата версия на пакета, която трябва да бъде гласувана от Сената през идната седмица, е отпаднал данък солидарност от допълнителните 5% върху годишни доходи над 90 хил. евро и 10% за суми над 150 хил. евро. Същевременно не се предвижда увеличение на ДДС като компенсация на приходите, които няма да влязат в хазната (за което настоявали някои парламентаристи). Въпросният данък солидарност щял да бъде заменен с други налози (които засега не са уточнени), насочени към състоянието на лицата, които не си плащат данъците. Според италианския професор по политическа икономия Емилиано Бранкачо това решение има смисъл, защото укриването на данъци е стар проблем в Италия и той може да бъде преборен, като се вземе предвид общото лично състояние, а не само годишния доход.
Размерът на предвиденото в предишната програма подстригване на финансирането на регионалните и местните управи ще бъде намален - от заложените 9 млрд. евро в оригиналния двугодишен план на около 2 млрд. евро. Предвижда се и намаление на броя на парламентаристите, като за тях се запазва данък солидарност в размер на 10% за доходи над 90 хил. евро.
Във Великобритания
повишение на данъка на богатите е малко вероятно въпреки фискалните саможертви, предложени от американци, французи и германци. Въведената от правителството на лейбъристите 50-процентна данъчна ставка върху годишен облагаем доход над 150 хил. англ. лири по-скоро ще бъде премахната след някоя и друга година. Защото според финансовия министър Джордж Озбърн тя ще нанесе трайни щети на икономиката, ако стане постоянна.
Според експерти на Центъра за политически проучвания има огромна разлика между щедростта и благотворителността на Уорън Бъфет и задължителното данъчно облагане. Те обръщат внимание, че има малко на брой доказателства, че 50-процентният данък на високите доходи носи допълнителен приход в хазната, но пък той със сигурност ограничава растежа, защото намалява стимулите за едни от най-предприемчивите стопански сектори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във