Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ЗАМРАЗИ ТЪРГА ЗА МБТР ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

Насроченият за 5 септември търг за активите на фалиралата Международна банка за търговия и развитие не бе проведен. Ден преди тази дата синдиците на обявената в несъстоятелност кредитна институция Иглика Логофетова и Владимир Георгиев са се обадили на кандидатите, за да ги известят, че откритото наддаване се отлага за неопределено време. Причината е, че БНБ им е изпратила писмо, в което насочва вниманието им върху факта, че някои от участниците в търга тепърва ще кандидатстват за банков лиценз, който обаче Централната банка въобще не е длъжна да им даде. Напротив, предоставянето на подобни лицензи е изключително тежка и консервативна процедура, в която на първо място кандидатите трябва да докажат произхода на капитала. Това става чрез купища документи и счетоводни справки. Трябва да се покажат счетоводните баланси и платените данъци не само на дружествата кандидати, но и на техните собственици, а ако БНБ поиска - и на собствениците на техните собственици. Въобще действащият в момента Закон за банките дава възможност на Централната банка да проверяват кандидатите за лиценз, както се казва, до девето коляно.
Освен това фирмите, които смятат да кандидатстват за условен лиценз и да придобият активите на МБТР с идеята върху руините й да създадат действаща кредитна институция, ще са идеята да представят в БНБ подробен бизнес план за развитието на новата банка. С него те ще трябва да докажат, че тя ще се яви на силно конкурентния ни пазар, без да поема излишни рискове, защото няма логика да се създава нова банка, която след време може да изпадне във финансови затруднения.
На някои от желаещи фирмите да получат условен лиценз ще им се наложи да мотивират пред БНБ поради каква причина искат да притежават решаващо дялово участие във втора кредитна институция. Затова наистина трябва да бъдат представени изключително сериозни аргументи, защото БНБ води много консервативна политика и ограничава до максимум създаването на нови банки, а да се предостави на един и същи инвеститор правото да контролира две банки си е направо прецедент. Въобще на дружествата, които смятат да искат условен лиценз, за да участват в наддаването им предстоят доста сложни и продължителни консултации с БНБ. Такива ще трябва да проведат и представителите на трите компании, които подадоха предварителни оферти за МБТР. Това са Търговска и инвестиционна компания, Химбанк и Енерджибанк. Първото дружество е с капитал 20 млн. лв., а 90.05% от него са собственост на управляваните от Людмил Стойков Дюни АД и Еврометал ООД. Останалите 9.95% притежава Корпоративна банка.
Енерджибанк е с капитал 30 млн. лв. и преди месец бе учредена от компания Брикел АД, която пък е под контрола на Христо Ковачки. Същият бизнесмен държи под опеката си единадесетте дружества, които притежават 26.7% от Общинска банка. Този дял от капитала им дава възможността за решаващ глас при всички важни решения за развитието й, тъй като според устава на кредитната институция те могат да се вземат от общото събрание на акционерите само ако за тях са гласували три четвърти (75%) от тях.
Химбанк АД пък е дружество с уставен капитал от 30 млн. лв., което е собственост на Химимпорт АД. То също бе създадено преди месец с цел да участва в наддаването за МБТР. А Химимпорт чрез дъщерното си дружество ЦКБ Груп Асетс Мениджмънт притежава 67% от акциите на Централна кооперативна банка. Представителите на Химимпорт всъщност са реагирали най-бързо в създалата се ситуация и вече са поискали официална среща с представители на БНБ. Същото ще направят и останалите дружества кандидати. Друг е въпросът дали някой от тях ще успее да убеди БНБ , че си заслужава да му бъде предоставен условен лиценз за покупката на активите на МБТР. Все пак даже ако това не стане, продажбата на активите не е обречена, тъй като освен споменатите три фирми за тях кандидатстват и четири кредитни институции. Това са ИНВЕСТБАНК, Общинска банка, Корпоративна банка и Централна кооперативна банка. А процедурата, при която действаща кредитна институция става собственик на активите на фалирала банка, отдавна е изпробвана. Посредством нея са сключени близо десетина сделки и не съществуват никакви правни спънки тя да бъде приложена и за МБТР. Друг е въпросът, че банките купувачи предлагат по-малки суми, отколкото трите фирми. Причината е, че интересът на банките е единствено в това да спечелят от осребряването на активи, които са придобили на възможно най-изгодната (разбирай ниска) цена. Докато трите компании са се включили в наддаването, тласкани от желанието да навлязат или да разширят позициите си на един динамичен и перспективен пазар като банковия и са готови да платят доста повече, за да изпълнят тези си намерения. Впрочем няма да е чудно, ако през времето, в което БНБ проучва Търговска и инвестиционна компания, Химбанк и Енерджибанк, за покупката на активите на МБТР да се появят още кандидати, зад някои от които стоят крупни международни капитали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във