Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ВЪВЕДЕ НОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОВИЗИИТЕ ПО КРЕДИТИ

Управителният съвет на БНБ взе решение на 3 април да промени два от най-важните нормативни документа, по които работят търговските банки. Става дума за Наредба №8 и Наредба №9, по които се определят правилата за оценка на риска на отделните банкови активи и за начисляването на провизии върху различните видове вземания на банките.
Казано накратко, БНБ смята да измени разпоредбите, по които кредитните институции извършват най-важната си дейност - отпускането на заеми. Промените засягат счетоводното отчитане на провизиите, а те са един от основните елементи на банковите разходи и оказват сериозно влияние върху формирането на облагаемата печалба. От нея на свой ред пък зависи размерът на собствения капитал на кредитната институция. Както в.БАНКЕРЪ на няколко пъти писа, от обема на собствения капитал зависи общият размер на заемите, които има право да отпусне една банка. Колкото по-голям е той, толкова повече кредити може да предоставя тя.
Както в.БАНКЕРЪ писа, на няколко пъти от началото на декември 2007 г. насам промените са свързани с желанието на БНБ да изчисти разминаванията между отчитането на провизиите по изискванията на Наредба №9 и по Международните счетоводни стандарти. Експертите знаят, че в т.нар. деветка има конкретен минимален размер за провизиите, които една банка трябва да заделя по всеки кредит, който попада в определена класификационна група. За вземания, попаднали в групата под наблюдение, минималният размер е 10% от сумата на кредита, който банката има да си събира. За вземанията, определени като нередовни, провизиите са 50%, а за тези, попаднали в групата загуби - 100 процента. В същото време в Международните счетоводни стандарти (МСС) няма такива конкретни количествени параметри. Там редът за класифициране и провизиране на заемите е много по-описателен, разтеглив и неясен. Казано накратко, той зависи от преценката на банковия мениджър и от това, дали одиторът на съответната кредитна институция го одобри. С други думи, субективният фактор при провизирането по МСС е решаващ.
За добро или за лошо обаче в света на международните финанси се признават единствено отчетите и балансите, заверени от експерт-счетоводителите по МСС. Затова българските, пък и всички останали банки се съобразяват с тях. И за да не бъдат принудени да готвят два годишни счетоводни баланса, БНБ предприе въпросните промени в Наредба №8 и Наредба №9. Най-общо те предвиждат - когато провизиите по МСС са по-малки от тези, които трябва да се начислят според изискванията на Наредба №9, с разликата да се намалява собственият капитал на банката (той се отчита по Наредба №8). Освен това въпросната разлика няма да се признава за разход.
Другата промяна засяга отчитането на текущата печалба като част от собствения капитал на банката. Според официалното съобщение на БНБ банките ще имат право да включват в капиталовата си база полугодишната си текуща печалба при спазване на строги изисквания, посочени и в директива 2006/48/ЕО за предприемането и осъществяването на дейност на кредитна институция.
Променя се и начинът за прекласифициране на едно вземане от по-тежка в по-лека група, вследствие на което се намалява и размерът на провизиите, които се заделят по него. До момента клиентът бе длъжен да обслужва редовно кредита си минимум шест месеца, за да може той да бъден прехвърлен в група, която изисква по-малки провизии. Сега това ще важи единствено за фирмени кредити, по които вноските за погасяване на главницата се правят всеки месец. За останалите корпоративни заеми срокът, през който те трябва да се погасяват редовно, за да бъдат прекласифицирани, се удължава на една година. Това изискване е важно, тъй като ще принуди банките да въведат по-строги изисквания към финансовите показатели и платежоспособността на фирмите, които са техни клиенти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във