Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ВКАРВА НОВИ ТАКСИ ЗА ТЪРГОВИЯТА С БАНКНОТИ

За повечето клиенти на банките пазарът на банкнотите е почти невидим. Но големите фирми, които работят със значителни суми пари в наличност, са наясно с правилата му. Всъщност става дума за един много сериозен бизнес, при който всеки ден се разменят, купуват и продават значително количество български и чуждестранни банкноти. От безпроблемното му функциониране изцяло зависи дали в касите на кредитните институции ще има достатъчно банкноти и монети и дали банкоматите ще са заредени с пари, така че да могат денонощно да обслужват собствениците на дебитни и кредитни карти. Според някои експерти по касова наличност между банките и БНБ и между кредитните институции и техните клонове всеки ден се движат няколко милиона броя банкноти с различен номинал. Тяхната обработка, проверка, пакетиране и доставка е една от най-енергоемките работи в банките, защото не може да бъде поверена изцяло на машините и на всеки етап преминава през ръцете на служителите. При приемането и изпращането на ценни пратки с банкноти се съставят специални комисии от служители, които броят парите, проверяват всяка една от банкнотите - дали не е захабена, или не е фалшива, изготвят протоколи и т. н.
По правило една ценна пратка може да съдържа десет пакета с по десет опаковки, във всяка от която има по 1000 банкноти. В този случай през процедурите - на броене и проверка, преминават 100 хил. броя банкноти. Всеки може да си даде сметка за каква отговорност става дума, особено когато купюрите са с висок номинал - 50 или 100 лева. В тези случаи стойността на една ценна пратка е съответно 5 млн. или 10 млн. лева. Пренасянето на толкова много пари също е една от сложните задачи, с които банките всеки ден трябва да се справят. Шефовете на клонове - в края на всеки работен ден, предават по-голямата част от наличностите си в регионалните центрове, където има специално оборудвани трезори, и правят заявки за необходимата им касова наличност за следващия ден.
Доставката на банкнотите и монетите
- т. нар. инкасова дейност се извършва от специални служби със специални бронирани автомобили и охрана. Някои големи кредитни институции, като Банка ДСК например, са създали специални дъщерни дружества, които се занимават единствено и само с транспорта и охраната на касовите наличности. Други пък са сключили договори със специализирани в тази дейност фирми. Разбира се цялата тази дейност е свързана със значителни разходи. Колко точно са те е банкова тайна, тъй като са свързани с една от най-секретните дейности в кредитните институции - движението на банкноти и монети, която привлича вниманието на престъпните среди. Заради значителните разходи по обслужването на инкасото банките приемат болезнено всяка мярка на БНБ, която води до тяхното увеличаване.
Поредният спор
между БНБ и Асоциацията на търговските банки възникна веднага след като бе обявено, че влиза в сила новата Наредба №18 за налично-парично обращение. Към нея Централната банка е изготвила тарифа, в която е предвидено банките да плащат допълнителни такси, ако ценните им пратки до БНБ са най-общо казано неизправни. Точно тази тарифа е разбунила духовете в АТБ. Банковите мениджъри са заявили, че не са съгласни да бъдат санкционирани два пъти за една и съща грешка. Мотивите им били, че и в момента БНБ им приспада сумата на дефектните и фалшифицираните пари, намерени в ценните пратки, както и сумата на банкнотите от други валути или друг номинал. Експертите от БНБ обаче са на различно мнение. Те твърдят, че новите такси не са санкция, а възнаграждение за допълнителния труд, който полагат, когато установят, че в дадена пратка има повредена или подправена банкнота, както и такава, която е с различен номинал. В такива случаи всички пари в пратката се броят и проверяват отново, след което се препакетират. За тези услуги БНБ очаква да й бъде заплатено допълнително. Според Централната банка новите такси ще направят банковите служители много по-отговорни при броенето и пакетирането на парите. В БНБ разказват
фрапантен случай на безхаберие
от страна на банките по отношение на проверката на банкнотите в ценните пратки. През октомври 2005 г. на пазар Илиенци в София са засечени много случаи на разпространение на фалшиви десетолевки. Търговските банки бяха изрично предупредени за тях от БНБ със специално писмо, за което в.Банкеръ също писа. В него се настояваше кредитните институции да повишат вниманието си за подправени банкноти от 10 лв. при пакетирането на ценните си пратки. Според служители на управление Емисионно на БНБ, вместо да засилят контрола, през следващите два-три месеца банките са допускали подправени десетолевки в по една-две ценни пратки на седмица. Експертите, които работят в касовите дирекции на БНБ, са сигурни, че след въвеждането на новите такси такива случаи ще са изключение. Независимо дали в ценните пратки има фалшиви или повредени банкноти, или купюри с друг номинал или от други валути. Във всеки подобен случай ценната пратка се третира като нередовна, тъй като банкнотите в нея не отговарят на описанието в съпровождащия я протокол. Което пък налага парите в нея да бъдат проверени допълнително и да бъдат препакетирани.
В момента съществува
тарифа на БНБ за касово обслужване
В нея е предвидено - при приемане и предаване на български банкноти, оформени в нестандартни ценни пратки, БНБ да събира такса в размера на 0.1% от общата стойност на левовете в пратката. За приемане и предаване на опаковка от 1000 броя столевки таксата е 10 лева. За български монети, оформени в стандартна ценна пратка, банката заплаща на БНБ 0.7% от общата стойност на парите, а когато пратката е нестандартна - 2% от сумата, но не по-малко от 10 лева. Служители в БНБ твърдят, че тези такси ще останат без промяна. Що се отнася до новите, то те бяха обсъдени и дори приети (по принцип) от управителния съвет на Централната банка, който се проведе на 23 март 2006 година.
До 3 април актуализираната тарифа ще бъде раздадена на кредитните институции за мнения и предложения. Окончателният й вариант ще бъде гласуван от УС на БНБ на 6 април. Едва след това ще бъдат обявени конкретните размери на спорните такси, защото отсега е ясно, че независимо от недоволството на кредитните институции такива ще има. Гражданите и фирмите обаче трябва да са спокойни, тъй като кредитните институции нямат намерение да увеличат цените на финансовите услуги за физически и юридически лица вследствие наложените им от БНБ нови такси.
От 3 април банките ще бъдат задължени да приемат на гишетата си всички захабени или скъсани левове, но не е ясно дали ще събират специални такси за приемането им. Ако от парчетата на купюрата могат да бъдат възстановени 100% от площта, според Наредба № 18 собственикът й би трябвало да получи цялата й стойност. В случай че е възможно възстановяването на 75% от банкнотата, банката изплаща 75% от стойността й, а при 50% - половината от номинала. Във всички останали случаи собственикът на похабения лев не получава пари за него. Дали обаче банките ще му удържат такса при приемането на повредените пари ще стане ясно след 3 април 2006 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във