Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ЩЕ СЕ ОХРАНЯВА ОТ ЖАНДАРМЕРИСТИ

Продължилите близо половин година структурни промени в Министерството на вътрешните работи така и не позволиха да се стигне до корекции в Наредба № I-171 на БНБ и МВР, която определя правилата за банковата охрана. А тя е изключително важна, тъй като определя правилата за охраната на банките и на техните по-значими поделения. Самата наредба, която бе приета още през август 2004 г. и допринесе за множество спорове, ще влезе в сила от 30 септември 2006 година. Последните изменения и допълнения в нея бяха публикувани в Държавен вестник на 23 юни 2005 година. Още тогава обаче банкерите и шефовете на МВР се разбраха, че нормативният документ се нуждае от допълнителни поправки по отношение на физическата охрана в банковите клонове и офиси, както и спрямо техническите изисквания за средствата за наблюдение и за степента на бронираност на стъклата и преградите на гишетата в салоните. Оказа се обаче, че представителите на банковата общност няма с кого да преговарят, тъй като от началото на 2006 г. в министерството на Румен Петков започна кардинално преструктуриране, свързано с прилагането на новия Закон за МВР и девоенизирането на полицията. Административната структура на ведомството трябваше да бъде определена със специална наредба, която бе приета чак през май 2006 г., след което последва период на назначения на нови началници на отдели и дирекции.
За охраната на банките ще отговаря
специален отдел в Главна дирекция Противодействие на престъпността опазване на обществения ред и превенция, която се ръководи от комисар Владо Иванов. Не е ясно обаче кой ще е човекът, заемащ тази длъжност. А за това, че преструктурирането в МВР продължава, говори и фактът, че от октомври полицаите, които охраняват БНБ, и министерствата ще бъдат преназначени като жандармеристи. Не за друго, а тъй като според новата структура на МВР жандармерията ще се занимава с охраната на стратегически обекти. А какъв по-стратегически обект от сградите на Централната банка и на печатницата й, където се намират трезорите за съхранение на пари. Така че охраната на БНБ ще бъде поета от жандармерията.
Трагичното в случая
е, че самите банкови мениджъри не са предприели необходимите мерки, за да се отърват от Наредба № I-171 на БНБ и МВР, твърдят експерти по охрана и сигурност. За целта е било напълно достатъчно шефовете на Асоциацията на търговските банки да лобират при гласуването на закона за кредитните институции от него да отпадне параграф 2 от преходните и заключителните разпоредби, на основание на който се издава въпросната наредба. Ето защо след влизането на закона в сила - от 1 януари 2007 г., наредбата щеше да бъде отменена автоматично поради липсата на правно основание за съществуването й. Само че АТБ не направи подобни постъпки и по тази причина на 30 септември 2006 г. банките ще станат зависими от полицейските изисквания за охрана и сигурност, колкото и обременяващи да са те за тях.
По силата на Наредба № I-171 от 30 септември кредитните институции ще бъдат задължени - до края на годината (т.е. за три месеца) да поставят в част от клоновете си физическа денонощна охрана.
Става въпрос за обектите първа категория - т.е. банковите поделения, в които се съхраняват над 150 хил. лв. дневно, или в които има трезори. В тази графа не попадат офисите и изнесените работни места на кредитните институции.
Въвеждането на денонощна физическа охрана
ще вкара банките с голям брой клонове в сериозни разходи
Те ще зависят от това дали се ползват услугите на МВР, на външна фирма за охрана, или кредитната институция разполага със свои служители, които извършват тази дейност. Когато се наемат хора от МВР или охранителни компании, сметката е горе-долу следната. Минималното заплащане на един охранител е 370 лв. месечно, а един такъв пост в банката се обслужва най-малко от четирима души. Това прави минимум по 1480 лв. на месец само за заплати. Ако става дума за банка със 100 клона, годишният й разход само за надниците на охраната ще надхвърли 1.8 млн. лева. В тази - възможно най-пестелива сметка, не са включени никакви средства за техническо оборудване на охраната. Да не говорим, че не всички пазачи получават минимално възнаграждение, а пък ефективната охрана на някои сгради изисква повече от един пост.
При ползването на собствени служители, разходите за един охранител във всяка банка, са различни. Според експерти по сигурността средният размер на подобно заплащане е 500 лв. месечно на човек. Общата сметка за банка със сто клона например възлиза на 2.4 млн. лв. годишно - само за охранители.
В наредбата съществуват и някои други изисквания, които също може да излязат солено на кредитните институции. По време на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски (и по-точно в началото на 2004 г.) вътрешното ведомство настоя, например,
във всеки банков клон да има наета от БТК линия
за връзка с охраняващата го компания. Тази комуникация би трябвало да дублира СОТ-връзките. Сега данните от датчиците, които инсталират охранителните фирми, се предават в офисите им чрез специален трансмитер. Експертите по сигурността обаче предупреждават, че сигналът от тези трансмитери лесно може да бъде заглушен и цялата охранителна система да бъде обезвредена, без дежурният оператор да разбере. Спецовете по охрана твърдят, че това може да бъде избегнато, ако връзките на частния СОТ бъдат дублирани с наета линия на БТК. Дори кабелите й да бъдат прерязани, операторът в местното поделение на телекомуникационната компания задължително би получил сигнал, че по линията има проблем, и може да извести охранителя и полицията. Наемът за една подобна линия е между 150 и 200 лв. на месец. На пръв поглед това е скромна сума, но ако става дума за банка със сто клона, годишният разход по това перо може да доближи четвърт милион лева.
Необходимостта от въвеждане на подобни нови начини за охрана, според МВР, е належаща след
четирите банкови обира
извършени през изминалите три години. През 2003-а бе разбит общественият трезор на клон на Ейч Ви Би Банк Биохим в София, година по-късно същата участ застигна обществения трезор на клона на ОББ в Ботевград, а два месеца след това бе обран и клон на ПроКредит Банк в столичния квартал Младост. В края на 2004-а бяха разбити и няколко касетки в обществения трезор на клона на ДЗИ Банк на ул. Ангел Кънчев в София. И в четирите поделения не е имало физическа охрана. Специфичното в случая с ОББ например е, че престъпниците са блокирали телефонните и ИНТЕРНЕТ комуникации и са заглушили GSM-сигналите й в целия Ботевград.
Някои експерти по сигурността са на мнение, че наличието на физическа охрана в банките ще откаже голям процент от крадците, защото присъствието й предполага употребата на оръжие - нещо, което извършителите на споменатите четири обира старателно са избягвали.
Същевременно някои банкови шефове обясняват, че съзнателно не искат да наемат охранители, за да не излагат на риск живота им. За първи път тази теза бе изложена от Сузане Декер след обира в ПроКредит Банк. Горчив факт е, че тогава повечето медии иронизираха позицията на банкерката.
С влизането в сила на Наредба № I-171 на всички банки ще им се наложи да сложат охранители в клоновете си, където в касови наличности на ден остават повече от 150 хил. лева.
Банките ще са принудени да изградят и т.нар.
касови бункери
В началото на 2004 г. МВР настояваше всички банкови салони да бъдат оборудвани с противокуршумни стъкла, бронирани плотове и прегради и със специални касови възли, приличащи на бункери, зад чиито амбразури служителите да комуникират с клиентите - чрез специални разговорни устройства. На големите кредитни институции - с много клонове, това обновяване би им струвало между 6 и 10 млн. щ. долара. Ето защо, още през пролетта на 2004 г., идеята срещна сериозна съпротива и след поредица срещи между експерти от БНБ и МВР (в края на юли 2005 г.) се стигна до компромисно решение - бронирани да бъдат само касовите салони, в които се работи с пари и ценности в наличност до 20 хил. лева. Уточнено бе още, че управителните съвети на банките трябва да определят какви суми могат да бъдат съхранявани в трезорите на отделните клонове и офиси под техен контрол. Директорите на клонове пък трябва специално да разпоредят какво да се прави, когато този определен лимит от пари бъде надхвърлен.
Същевременно някои шефове по сигурността на големи български банки продължават да смятат, че физическата охрана и бронираните гишета няма да блокират изобретателността на крадците. Те се позовават на сравнително пресния обир на трезор в английския град Кент. На 23 февруари 2006 г. бандитите отвлякоха шефа на трезора и го принудиха да им даде паролите за отварянето му. Според съобщението на Бенк ъф Ингланд са откраднати 25 млн. лири (над 35 млн. евро), като в хода на следствието се оказа, че щетите от обира са близо 40 милиона. Очевидно и най-съвършените охранителни системи не дават стопроцентова сигурност.
Застраховките срещу кражби
са единственото спасение за банките. У нас мениджърите им вече са се подсигурили със съответните полици и затова не се събуждат нощем облени в пот, сънувайки кошмари.
Доста по-сложен е обаче проблемът с обществените трезори. Обикновено касетите в тях се застраховат до определен лимит, който е индивидуален за всяка банка и се определя между нейните шефове и мениджърите на застрахователното дружество. Факт е обаче, че никога не е ясно дали застраховката би покрила точно щетите на гражданите при кражба, защото дори и банката не разполага с данни за предметите и парите, които се съхраняват в касетите - това знаят единствено наемателите им. По тази причина при обирите в обществените трезори (при това не само у нас) възникват спорове между банката и клиентите й. За да ги избегнат, шефовете на повечето кредитни институции са решили постепенно да премахнат обществените трезори от своите клонове. Което отваря нова възможност за развитието на специализирани фирми, предлагащи услугата обществен денонощен трезор. Това повдига обаче още един проблем. В момента няма закон, който да урежда специализираната дейност на обществените денонощни трезори. Но тях ги има и е редно депутатите да се замислят защо тези дружества работят без контрол. А те все пак осъществяват сделки с пари на гражданите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във