Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ПОДГОТВИ НОВИТЕ ПРАВИЛА ЗА БАНКИРАНЕ

Ако Законът за кредитните институции е конституцията, по която ще работят банките у нас, то Наредба №8 на БНБ е правилника за нейното приложение. В Наредба №8 се определят правилата, по които се формира собственият капитал на всяка една банка у нас: формулите, по които се определя степента на риска на отделните активи, и начинът за изчисляване на капиталовата адекватност - показателят, с който се измерва стабилността на кредитните институции навсякъде по света. В момента БНБ е подготвила напълно нова Наредба №8, която е изпратила за съгласуване в Европейската комисия. Защо там ли? Причината е, че след влизането на България в ЕС правилата, на които ще се подчиняват банките у нас, трябва да са идентични с тези за кредитните институции в страните от Европейската общност. Заради това изискване в края на юли Народното събрание прие нов Закон за кредитните институции, който трябва да замени сега действащия Закон за банките, а БНБ подготви нова Наредба №8. В нея са отразени и всички допълнителни изисквания, наложени от новите стандарти за изчисляване на капиталовата адекватност, известни у нас под името Базел II. Те също ще влязат в сила от началото на 2007 г., но проектът за новата Наредба №8 е напълно съобразен с тях.
В проекта за наредба, който БНБ е представила на Европейската комисия, е запазено сега действащото изискване капиталовата адекватност, която са длъжни да поддържат банките у нас, да е минимум 12 процента. Казано по друг начин, размерът на собствения им капитал трябва да е не по-малко от 12% от общия размер на рисковите им активи. За Европа този коефициент е 8%, но от юни 1997 г. насам БНБ защитава позицията, че за да се гарантира стабилност на банковия сектор у нас, капиталовата адекватност трябва да е по-висока. Повечето клиенти на кредитните институции вероятно ще подминат с равнодушие този факт, тъй като не са наясно, че споменатият вече коефициент пряко влияе на възможностите на банките да отпускат заеми. Ако той бе 8%, както в много други държави, българските кредитни институции щяха да разполагат с по-големи възможности за финансиране на гражданите и фирмите, но пък и щяха да поемат по-голям риск. Така че с политиката си БНБ продължава да отдава приоритет на защитата на интересите на вложителите.
Наредба №8 дава възможност на банките да прилагат два модела за оценка на платежоспособността на кандидатите за заеми и на оценката на риска на кредитите, които биха им отпуснали. Първият е рискът да се определя на базата на оценките на рейтингови агенции, които са признати от БНБ. Вторият е това да става на базата на вътрешнобанкови модели за оценка на платежоспособността на клиентите (т.нар. скоринг системи), които обаче също трябва да са получили одобрението на БНБ. С нулев процент за риск ще се оценяват вземанията на банките (закупени облигации и направени депозити) от държави и институции, фигуриращи в специални приложения към наредбата - например Световната банка, Европейската централна банка, ЕБВР и т.н. Вземанията от общините например, както и от търговските банки са с рисково тегло, което е минимум 20% от размера на дълга, ако получателят на заема има кредитен рейтинг. В противен случай рисковият коефициент може да достигне 100 процента. Това се отнася и за депозитите на българските банки в други финансови институции и за кредитите, предоставени на предприятия. Заемите, отпуснати на граждани, ще продължат да се оценяват като сто-процента рискови. Същото ще важи и за ипотечните и жилищните кредити. Изключение ще се прави само за тези, чийто размер е до 70% от сумата на предоставения заем. Такъв кредит ще се оценява с рисково тегло в размер на 50% от отпуснатата сума.
Много затегнат контрол е предвиден за финансирането, което банките евентуално ще предоставят на дружества за рисков капитал (т.нар. - венчър фондове) и за инвестиции в ценни книжа и дружествени дялове, които не се търгуват на фондови борси. Заемите, отпускани на подобни фирми, ще бъдат оценявани с рисково тегло в размер на 150% от сумата на кредита.
В проекта за Наредба №8 са заложени формули за оценка на риска на отделните вземания на банките, когато те са обезпечени с различни финансови инструменти или, казано на специализиран език, когато те са хеджирани. Предвиден е и специален начин за определяне на риска, когато преките кредитни задължения на фирми или на институции (в това число и на държавни и общински) се обединяват и заменят с облигации - т.нар. секюритизация.
Отделно банките ще отчитат и ще заделят капитал за покриването на валутния, пазарния и оперативния си риск. Казано по друг начин, те ще заделят средства за покриването на загуби от валутни операции, от сделки с ценни книжа, както и евентуални щети, причинени от пропуски и грешки на служителите, от неспазване на нормативните документи, от сривове на информационните системи или от обири и грабежи на клоновете или обществените трезори. Изчислението на всички тези рискове обаче ще става по толкова сложни и големи (като брой на компонентите) математически модели, че те просто не подлежат на описание и могат да бъдат разбрани единствено от специалистите. Факт е обаче, че всички тези модели трябва да бъдат вкарани в информационните системи на банките, за да могат да бъдат използвани, а това ще изисква допълнителни разходи от кредитните институции.
Самият факт, че наредбата е 280 страници, повечето от които са изписани с формули и тегла, показва, че изчисляването на рисковете, на които е подложена една банка, ще бъде най-сложната задача, която експертите в кредитните институции ще са длъжни да извършват едва ли не всеки ден. Но какво да се прави, такива са изискванията на Банката за международни стандарти в Базел, която от десетилетия определя правилата на банковата игра по света, както и на Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във