Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ И КФН ЩЕ НАДЗИРАВАТ И ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ

След влизането на страната ни в Европейския съюз всички компании, които имат дъщерни банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества или инвестиционни посредници, ще трябва да спазват специални правила за размера на своя и на техния собствен капитал, а също и на цялата група от фирми, която ще се нарича финансов конгломерат. Изискванията са залегнали в Закона за надзор върху финансовите конгломерати, който бе приет от Народното събрание на 7 юни 2006 година. Това един от най-специализираните, но и най-важни нормативни документи, тъй като дава възможност да се осъществява всеобхватен надзор върху финансовите групи и навреме да се засичат проблемите, свързани със стабилността на някои от техните членове, които биха могли да застрашат всички останали дружества в групата.
За финансов конгломерат ще се смята всеки холдинг, притежаващ банки, застрахователни фирми и инвестиционни посредници, чиито активи са над 40% от общото балансово число на холдинга. Без значение в случая ще е и дали компанията майка е финансова институция, или не.
В дефиницията финансов конгломерат ще попадат и фирмените обединения, чиито финансови дружества - банки, застрахователни и осигурителни компании или инвестиционни посредници, контролират 10 и повече процента от общите активи на съответния финансов пазар.
Проектозаконът въвежда много условия за това, какъв дял трябва да притежава една фирма в капитала на други дружества, за да се смятат те за част от финансов конгломерат. В общи линии обаче става дума за всички дружества, в които една фирма владее над 20% от акциите или дружествените дялове, а над 40% от общия размер на активите им са свързани с финансова дейност - кредити, застрахователни и осигурителни полици, лизингови договори, форуърдни операции, депозити, акредитиви... Всъщност БНБ и Комисията за финансов надзор, които ще осъществяват контрола върху финансовите конгломерати, ще имат правото да решават коя група се вписва във въпросната дефиниция.
Целта на тези изисквания е навреме да се установи дали в дадена корпоративна група едни и същи средства не се използват за капитал на различни нейни дружества. На проверка ще подлежат концентрацията на пазарен, кредитен, валутен и всякакъв друг риск, правилното разпределение на капитала в различните дружества от групата, както и финансовите трансфери между отделните юридически лица в нея. А оценката дали и доколко общият размер на капитала в конгломерата покрива всички рискове, ще се прави чрез няколко механизъма.
Най-общо казано, когато се установи, че компанията майка емитира дълг - например облигации, и с парите от тях увеличава капитала на дъщерните си дружества, надзорният орган ще може да намалява общия капитал на конгломерата с част или с пълния размер на използваните за тази цел суми. Същото се отнася и за нейни дъщерни дружества, които са акционери в други фирми.
При положение че на някоя от фирмите в конгломерата не й достига капитал, надзорният орган ще преценява доколко това застрашава стабилността на цялата група и ще може да задължи останалите й членове да предприемат съответните мерки за увеличаване на своя капитал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във