Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БКК СИ ОТИВА, СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

Ликвидацията на едно от най-старите и доходоносни държавни дружества - Банковата консолидационна компания, трябва да приключи през октомври 2006 година. Създадена през 1992 г. с цел да консолидира и приватизира държавните банки тя успя, макар и с голямо закъснение, да изпълни задачата си през октомври 2003 г., когато продаде предпоследната държавна банка. Сделката бе с унгарската ОТР за 100% от акциите на Банка ДСК и по нея бяха платени 311 млн. евро. За 11-те си години живот срокът, през който консолидационната компания трябваше да изпълни поставените й задачи, бе удължаван шест пъти. Най-вече заради факта, че по въпроса за приватизацията на държавните банки до средата на 1997 г. не бе направено нищо. Но пък през следващите шест години БКК ударно продаде ОББ, Пощенска банка, ЕКСПРЕСБАНК (сега Societe Generale ЕКСПРЕСБАНК), ХЕБРОСБАНК, БУЛБАНК, БИОХИМ (сега Ейч Ви Би Банк Биохим), държавния дял (37% от капитала) в Централна кооперативна банка и накрая Банка ДСК. От тези сделки консолидационната компания спечели 870 млн. евро, като от 1998 г. насам е прехвърлила под различни форми - данък печалба, дивидент, погасяване на задължения и ликвидационна квота, около 850 млн. евро по сметките на Министерството на финансите, което притежава 99.4% от капитала й. По-важното е, че макар след няколко месеца да изчезне от българския фирмен регистър,
следите от дейността на БКК ще останат
още няколко години на полето на държавните финанси. Причината е, че при продажбата на всички споменати кредитни институции консолидационната компания поемаше определени ангажименти. Обикновено тя блокираше в специални ескроу сметки от 10 до 15% от платената цена, като сумата в различните случаи не се пипаше между година-година и половина. Предназначението на тези сметки е, ако купувачът открие в приватизираната от него банка някакви проблеми, за които не е бил информиран, да получи парична компенсация. Срокът на действие на ескроу сметките по сделките за продажбата на всички държавни банки отдавна е изтекъл, средствата по тях са деблокирани, включени са в текущата печалба на БКК и са разпределени между акционерите й. Това обаче не се отнася за
гаранционните споразумения
които консолидационната компания сключи с някои от чуждестранните инвеститори. Първият подобен документ бе подписан в края на 2000 г. между БКК и италианската УниКредито, която закупи БУЛБАНК за 360 млн. щ. долара (350 млн. евро). Съдържанието на това споразумение бе поверително, докато на власт не дойде коалиционният кабинет на Национално движение Симеон Втори и ДПС, а на министерския стол във финансовото ведомство не седна Милен Велчев. Точно той в края на 2001-ва извади на показ условията на гаранционното споразумение, като заяви, че неговият предшественик във ведомството и в съвета на директорите на БКК Муравей Радев е подписал неизгоден за държавата договор с Уни Кредито. Тогава стана ясно, че БКК е поела ангажимент пет години подред да поддържа по сметките си големи суми - между 300 и 500 млн. лв. (те намаляват с всяка следваща година). Идеята е била БКК да разполага с достатъчно пари, за да плати на УниКредито, ако инвеститорът понесе щети, в случай че бъдат установени данъчни задължения на БУЛБАНК, за които италианците не са били известени. Според някои банкери се наложило лично шефовете на УниКредито да настояват пред Милен Велчев да спре с раздухването на тази история, за да не изтеглят инвестицията си в БУЛБАНК. И финансовият министър явно се е съобразил с молбата им, тъй като никога след това не повдигна публично темата с гаранционното споразумение.
Нещо повече. Не след дълго самият Милен Велчев се видя принуден - като председател на директорския борд на БКК, да подпише гаранционни
споразумения с Банк Аустрия и с ОТР
които бяха почти като близнаци на това за БУЛБАНК. През ноември 2002-ра, когато прехвърли на Банк Аустрия акциите си от БИОХИМ - срещу 82.5 млн. евро, консолидационната компания подписа с купувача петгодишно споразумение. Гаранцията, която тя даде на Банк Аустрия, е до 35% от платената цена, или около 28.88 млн. лева. Толкова БКК се ангажира да плати на австрийците, ако до 2007 г. в БИОХИМ бъдат открити данъчни задължения към държавата, за които инвеститорът не е бил уведомен. Година по-късно подобен ангажимент бе поет и към купувача на Банка ДСК - унгарската ОТР. Само че гаранционният договор с унгарците бе шестгодишен, като максималната сума, която БКК се ангажираше да покрие, не трябваше да надхвърля 25% от цената. Това бяха публично обявените параметри на гаранциите, които Банк Аустрия и ОТР получиха от консолидационната компания.
Оказа се обаче, че за да започне процедурата по ликвидацията на компанията, БКК трябва да се разтовари от ангажиментите, поети към УниКредито, Банк Аустрия и ОТР. В началото на 2004 г. управляващите взеха решение те да бъдат прехвърлени на гърба на държавата. Изпълнителният директор на БКК Нели Кордовска бе упълномощена да проведе преговори с тримата инвеститори, на които да уточни условията, при които консолидационната компания ще прехвърли ангажиментите си на държавата. Те продължиха близо шест месеца. След което проектите за тристранни споразумения между БКК, от една страна, УниКредито, Банк Аустрия и ОТР, от друга, и държавата от трета бяха внесени за ратификация в парламента. Тогава се разбра, че в гаранционните споразумения на консолидационната компания има
скрити клаузи
Например стана ясно, че БКК, а след ратификацията на споразумението - българската държава, е обещала да компенсира Банк Аустрия, ако в един момент плевенската рафинерия Плама заведе и спечели съдебно дело срещу Ейч Ви Би Банк Биохим за това, че не й дължи 86 млн. щ. долара. Спрямо ОТР пък е поет ангажимент унгарците да бъдат обезщетени, ако срещу Банка ДСК бъдат предявени претенции от частни лица, че те са собственици на част от акциите на българската банка. Тези скрити клаузи предизвикаха протестите на опозицията в парламента, но всичко се оказа буря в чаша вода и през юли 2004 г. парламентът ратифицира тристранните споразумения непосредствено преди депутатите да излязат в лятна отпуска. По този начин ангажиментите на БКК към УниКредито, Банк Аустрия и ОТР бяха прехвърлени като отговорност на държавата. И в момента две от тях продължават да висят на нея.
Срокът на гаранциите към УниКредито, поети по продажбата на БУЛБАНК, изтече в края на 2005 година. Това обаче не се отнася за ангажиментите към Банк Аустрия, която вече е част от групата на УниКредито и към унгарската ОТР. От гаранцията, дадена на австрийците за покупката на БИОХИМ, държавата ни ще се отърве едва в средата на 2007 година. А ангажиментите, поети към собственика на Банка ДСК, ще са в сила до октомври 2009 година. Така че цялото наследство от мащабната банкова приватизация ще бъде почистено доста след като БКК изчезне от фирмения небосклон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във