Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Бизнесът май няма да дочака грантове

У нас вече се работи по две схеми за малки и средни предприятия, които ще могат да получат гарантирани от държавата кредити. 

На 21 юли бе съобщено, че девет банки са изразили желание  да отпускат антикризисни кредити на малки и средни предприятия, гарантирани от Фонда на фондовете.  Това е един от начините да се даде отпор на икономическата криза, породена от пандемията от COVID-19.

Заявления са подали 

Българо-американска кредитна банка, Обединена българска банка, Юробанк България, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка, Токуда банк, Банка ДСК, Търговска банка Д и Райфайзенбанк.

От съобщението на фонда се разбира, че списъкът може да бъде съкратен, защото общият финансов ресурс за гаранции, заявен от банките кандидати, надхвърля бюджета от близо 158 млн. лева от Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 година. Повече яснота обаче ще има до края на юли, когато списъкът с потенциалните банки партньори ще бъде готов.

Какво и да си говорим, антикризисните програми за държавни гаранции по кредитите са необходими. Най-малкото защото фирмите, независимо дали са малки, средни или големи имат нужда от финансиране и ликвидност сега. За тази цел гарантирането на банкови кредити от страна на държавни структури би било фундаментално решение. Без него много фирми не биха успели да получат финансиране  в период на криза, по простата причина, че те не биха преминали теста на банките и техните традиционни оценки на риска при отпускането на кредит. 

Сегашната програма на Фонда на фондовете е стандарта - той ще поеме част от кредитния риск на финансовите институции 

при отпускане на нови заеми на малки и средни предприятия, 

 които нямат достатъчно обезпечения, но се нуждаят от подкрепа при затруднената икономическа ситуация в страната. 

По този начин ще се улесни достъпът на фирмите до кредити за продължат да функционират, включително и за задоволяване на потребностите от ликвидност и/или за преодоляване на финансови затруднения, които се дължат на пандемията или се утежняват от нея.

Фондът предлага гаранция до 80 на сто от размера на всеки кредит, срещу което съответната банка ще трябва да предложи финансиране при преференциални лихви и занижени изисквания към обезпеченията. 

Продуктът предлага 

комбинация от гаранционен инструмент и лихвена субсидия

за предприятията, които изпитват ликвидни затруднения, но въпреки това са готови да задържат персонала си.

С три пъти по-голям ресурс, 

но с доста сходни условия е гаранционната програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малките и средни предприятия, пострадали от пандемията от СOVID-19, разработена от Българската банка за развитие. Държавната банка вече си партнира с пет кредитни институции по нея,(Кои?) като предстои сключване на партньорски споразумения с още толкова. 

Кредитите са до 300 хил. лева, като могат да се финансират както нови, така и съществуващи експозиции. Заемите са с дълъг гратисен период – до 3 години и се отпускат при облекчени изисквания за обезпечение – не повече от 20% от размера на търсеното финансиране. Кандидатите трябва 

да отговарят на поне едно от следните изисквания: 

да имат спад на оборота заради пандемията от COVID-19, да имат неполучени вземания от клиенти или неразплатени суми към доставчици, да имат отменени договори за износ или прекратени доставки от внос, да са затворили производствените си съоръжения и офиси или да са намалили броя на своите служители. Програмата е насочена към компании, изпитали затруднения през 2020 г., но които не са изпадали в просрочие над 90 дни през миналата година.

От ББР отчитат, че през последните седмици интересът към мярката се е увеличил значително и към 30 юни броят на запитванията за финансиране е вече над 750. Отпуснати са и първите заеми с гаранция от ББР за финансиране на обща стойност 1.847 млн. лева.

Въпреки добрата работа при програмите за държавно гарантиране на кредитите, е необходимо да се предложат и други алтернативи. В случая става дума за безвъзмездна държавна помощ, субсидии или грантове. Тези механизми може да се каже, че са още по-важни, стига да са разработени адекватно и да достигат до множеството фирмите, които няма да получат достъп до кредити, гарантирани от държавата, но все пак изпитват нужда от средства, с които да покрият трупащите се или бъдещи загуби в резултат на кризата.

Отпреди седмица вече се кандидатства за 

държавна помощ за работодатели 

за запазване на заетостта на служителите им по новия дизайн на мярката 60/40. Мярката беше удължена до 30 септември 2020 г., като целта е запазване на заетостта след периода на извънредното положение. Компенсации ще се получават за до три месеца - юли, август и септември, в размер на 60% от осигурителния доход за май 2020 г. и 60% от дължимите от работодателя осигурителни вноски. Фирмите трябва да докажат спад на приходите с 20% спрямо същия период през 2019 г. и да са декларирали дължимите данъци за 2020 година.

Изплатените средства по 60/40 до момента са над 153 млн. лв. на 20 225 фирми. Точно тази статистика обаче е тревожна, защото очевидно плащанията по схемата вървят бавно, ако се има предвид, че бюджетът й е 1 млрд. лева. За изначално грешни критерии говори и пускането на т.нар. нов дизайн на мярката.

Още по-забатачена изглежда 

историята с т.нар. грантове. 

В края на април бе обявено, че малките фирми ще могат да получат над 170 млн. лв. безвъзмездна помощ по облекчени правила, за да се справят с негативните ефекти от ограниченията, наложени заради коронавируса. Това на практика беше първата мярка с грантове, а не с кредити за бизнеса, като идеята бе поне 20 хил. компании да бъдат подпомогнати с между 3 и 10 хил. лева. По последни данни обаче малките фирми масово са се затруднили с кандидатстването за грантовете. Заради бавна работа и липсата на административен капацитет пък засега са разгледани само 15% от заявленията, а пари са получили 3% от кандидатите, което означава, че системата с помощта за средните компании ще се отложи поне до октомври - ноември.

Засега изглежда, че банките заемат водещата роля да канализират средствата към закъсалия покрай кризата бизнес. Това обаче означава, че очакванията за професионално отношение от служители им се засилват още повече, за да бъдат избегнати потенциални загуби както за самите банки, така и за държавата и за данъкоплатците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във