Банкеръ Daily

За 2019-а

Бюджетът ще разчита на 43.86 млрд. лв. приходи

Многобройни рискове дебнат икономическия ръст

Управляващите в България явно надушват, че Европа отново е изправена пред опасността ако не от икономическа криза, то поне от забавяне на икономическия си ръст. Това ясно личи в огласената от кабинета средносрочна  бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., която всъщност представлява мотивировката на проектобюджета за 2019-а. Тя бе публикувана на 20 октомври на интернет страниците на Министерството на финансите.

На пръв поглед прогнозата е повече от оптимистична. Продължаващ ръст на брутния вътрешен продукт, увеличени приходи за хазната, което й позволява да прави по-големи разходи за ключови политики като отбрана и сигурност, за здравеопазване, образование, за пенсии и помощи и за какво ли още не. При това бюджетът ще остане балансиран - т.е. без дефицит, а държавния дълг ще намалява.

В прогнозата е посочено, че през 2019-а се очаква брутният вътрешен продукт да нарасне с 3.7% и да достигне 116.41 млрд. лв - с 8.27 млрд. лв. повече в сравнение с очаквания резултат за 2018-а. При това прогнозираният ръст за 2019-а е с 0.1 пр. пункта по-висок от очакваното в края на  2018-а. На базата на тези резултати прогнозните приходи в Консолидираната фискална програма за 2019-а трябва да са увеличени  спрямо 2018-а с 4.65 млрд. лв.  и да достигнат 43.86 млрд. лева. Увеличението  идва най-вече от  данъчните постъпления. Предвиждат се и  по-високи  плащания за персонал, за пенсии, за помощи, за здраве, за образование, отбрана и за капитални разходи. Все политики, предварително обявени от управляващите  за приоритетни.

Планираният  дефицит е 600 млн. лв., или 0.5% от БВП, което означава, че при добро желание от страна на правителството бюджетът може да приключи с излишък, както това стана през 2017-а и се очаква да се случи през 2018-а.

Но между изреченията в средносрочната бюджетна прогноза се откриват и  тревожни констатации и анализи, които показват, че ако не всички управляващи, то поне в Министерството на финансите са наясно, че следващата 2019-а може да е доста трудна за държавата. Например става ясно, че ръстът на БВП все повече ще разчита на вътрешното потребление, а инвестициите " ще лежат" на публичните разходи. С други думи, икономическото ни благоденствие отново е напълно зависимо не от развитието на конкуретоспособно производство в частния сектор, а от държавните разходи, които са директно обвързани с парите от европейските фондове. Но в такъв случай  какво ли ще се случи, ако тези еврофондове вземат, че намалеят или плащанията по тях се забавят? Защото това вече сме го имали. Това предполага правителството да има разработен вариант за действие в такава ситуация. Но  подобен сценарий в средносрочната бюджетна прогноза не е описан.

В средносрочната бюджетна прогноза се изтъкват също и  няколко много сериозни риска, които могат да забавят или окончателно да спрат ръста на икономиката ни. Те са свързани с външни фактори, но това не означава, че правителството не трябва да предвиди фискални мерки за преодоляването им. Първият риск е по отношение на цените на петрола, а оттам и на горивата. Той е свързан с продължаващата политика на правителството на САЩ за водене на търговски войни с Китай и Иран. Посочва се, че напрежението в Близкия изток   крие опасност от увеличаване на цените на петрола и на горивата, а оттам и на всички основни видове стоки. Казано по друг начин - това може да доведе до по-висока от очакваната инфлация и в същото време да намали покупателната способност на населението и конкурентоспособността на българското производство.Тези два  негативни ефекта ще доведат до по-нисък ръст на БВП и ще ударят по бюджетните приходи, от една страна, а от друга, ще намалят положителния социален ефект от увеличаването на пенсиите и на трудовите възнаграждения.

Другият риск произтича  от ЕС. В средносрочната прогноза пише: "Предвид очакванията за забавяне на икономическия растеж в ЕС и за евентуално влошаване на световната търговия рискове биха могли да се появят заради  понижени  обеми на търговия. Намаленият размер на вноса би довел до реализиране на по-ниски от прогнозираните приходи от косвени данъци. Така  постъпилият финансов ресурс би се оказал недостатъчен за изпълнение на разходните политики, в резултат на което да се наложи реализиране на по-висок от планирания бюджетен дефицит или неизпълнение на планираните инвестиционни разходи." А освен забавяне на растежа в ЕС там могат да се случат и по-неприятни събития - например  ако финансите на Гърция и Италия започнат сериозно да буксуват или не дай си, Боже, икономиките им блокират.  Същата опасност съществува и за третия партньор на България според  големината на търговския оборот.  Става дума за "алъш-вериша" в Турция. Там нещата с финансовата стабилност никак не изглеждат добре и ако кризата се засили, освен срив в търговския оборот и забавяне на плащанията към български фирми  може да ни сполети  и вълна от икономически бежанци.

В  бюджетната  прогноза въобще не се коментира и опасността от евентуални надзорни мерки върху български банки, които ЕЦБ би могла  да наложи в резултат на предстоящия преглед на качеството на активите им. Защото  ако изпълнението на тези надзорни мерки изисква държавни средства, дали парите във фискалния резерв ще са достатъчни? Да не говорим за риска от увеличаване на лихвените равнища, което може да доведе до увеличаване на броя на необслужваните кредити и до драматично състояние на неплатежоспособност на много фирми и граждани. То определено  ще свие бюджетните приходи, но може отново да предизвика и непланирани бюджетни разходи.

Дори една трета от всички изброени дотук рискове да се сбъднат, а всеки един от тях е напълно реален, това ще изправи пред сериозно предизвикателство държавните ни финанси. Правителството разчита на високия фискален резерв, който в момента е 11 млрд. лева. Но за да е наистина устойчива държавата, този резерв трябва да расте с поне по 1 млрд. лв. всяка година, през която нямаме големи плащания по държавния дълг. Това е наложително, за да можем когато дойде период на големи погасителни вноски по дълга и той съвпадне с неблагоприятен икономически цикъл, да имаме възможност хем да се разплатим с кредиторите, хем да   ударим по някоя  финансова и инжекция  на икономиката ни. Но  това предполага парите  да са вече събрани, а не да ги търсим едва когато конюнктурата започва стремително да се влошава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във