Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЮДЖЕТЪТ ПОЛУЧИ 150.2 МЛН. ЛЕВА ОТ БНБ

Държавната хазна получи финансова инжекция за 150.2 млн. лв. от БНБ. Това стана ясно, след като управителят на Централната банка Иван Искров внесе на 28 април отчета й за 2005 г. в Народното събрание. Обичайната до тази година процедура бе, че от превишението на приходите над разходите БНБ заделяше 25% от сумата в специални резерви, а останалата част превеждаше директно в републиканския бюджет. Тази процедура бе наложена от Народното събрание, което одобряваше бюджета на Централната банка до февруари 2005 г., и управляващите гледаха на емисионната институция като на един от важните и сигурни източници на приходи за хазната.
В началото на 2005 г. обаче бяха приети промени в Закона за БНБ, съобразени с предписанията на Европейския съюз, които укрепиха независимостта й от политиците. Според една от тези промени бюджетът на БНБ вече се изготвя и приема от управителния й съвет, а управителят от своя страна запознава народните представители с него, като и с полугодишните и годишния отчет за изпълнението му. С тези промени бе дадено право на управителния съвет да реши дали е необходимо да заделя допълнителни резерви освен задължителните 25% от превишението на приходите над разходите. Едва след това, ако има остатък, до края на април всяка година той трябва да бъде внесен в републиканския бюджет.
Според представения в парламента отчет за 2005 г. превишението на приходите на БНБ над разходите й е 487.26 млн. лева. От тях съобразно изискванията на закона в специалния резерв на БНБ са заделени 170.16 млн. лева. От останалите 317.1 млн. лв. управителният съвет на Централната банка е решил да прехвърли във фонд Други резерви около 166.94 млн. лева. Така се е формирал остатък от 150.16 млн. лв., които са преведени по сметката на правителството в БНБ. Въпросната сума е почти същата с тази, която БНБ направи през април 2005 г. - 149.05 млн. лева. Тогава обаче превишението на приходите над разходите й е било 154.67 млн. лв., заделените специални резерви 88.47 млн. лв., а другите резерви - 94.09 млн. лева.
В отчета за 2005 г. се посочва, че чистият доход, който Централната банка у получила от управлението на международните си резерви, е 257.57 млн. евро. Само 146.64 млн. евро са получени от лихвени и нелихвени постъпления по чуждестранните ценни книжа собственост на БНБ. Още 150.42 млн. лв. са дошли от курсови разлики, като по-голямата част от тази сума се дължи на рязкото - с близо 20%, увеличение на борсовата цена на златото. В същото време управление Емисионно е платило на чуждестранни кредитори лихви в размер на 39.48 млн. евро.
Що се отнася до поддържане на паричното обращение в страната, през 2005 г. БНБ е обработила 332.7 млн. броя банкноти и 99.8 млн. броя монети на обща стойност 4.43 млрд. лева. Централната банка е купила от кредитните институции 318.5 млн. броя банкноти и 29.4 млн. броя монети на обща стойност 4.46 млрд. лв., а им е продала 337.7 млн. банкноти и 132.6 млн. броя монети с общ номинал 5.21 млрд. лева.
По въпроса за разходите най-големи са тези за издръжка на БНБ - 55.6 млн. лева. За финансиране на паричното обращение - отпечатване на нови банкноти и отсичане на нови монети, както и за обработката им БНБ е похарчила 17.51 млн. лева. Закупуването на материали, горива, резервни части и амортизационните отчисления са погълнали 18.73 млн. лв., а заплащането на външни услуги - 10.13 млн. лева. В последната графа се включват парите, които се превеждат на международните агенции за финансова информация Блумбърг и Ройтерс, както и на организацията за международни преводи СУИФТ. Техните услуги през 2005 г. са стрували на БНБ 1.24 млн. лева. Охраната е погълнала 2.24 млн. лв., а амортизационните отчисления - 7.48 млн. лева. Още 1.17 млн. лв. са отишли за плащане на данъка върху недвижимите имоти и на такса смет, 336 хил. лв. са похарчени за електроенергия, а за пощенски, телефонни и телексни услуги - 524 хил. лева.
Заплащането на възнаграждения и социалните осигуровки на 932 служители е струвало на БНБ 16.37 млн. лева. Освен това тя има още 1.03 млн. лв. задължения към персонала, който се пенсионира или не е използвал полагащия му се платен отпуск.

Facebook logo
Бъдете с нас и във