Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Бюджетът на кръглата нула

Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите и общински съветник от ГЕРБ в Столичния общински съвет

България е страна, където хората живеят с много заблуди, създавани напоследък от самите управляващи чрез директен контрол върху медиите. Затова, когато говорим за бюджет, е много трудно да се даде една общодостъпна оценка дали политиката, която той отразява, е добра или лоша. По тази причина често се налага тя да бъде правена по косвени показатели.


Сигурно сте обърнали внимание на медийното отразяване на бюджета, особено от телевизиите. Те оставиха усещането, че приемането на бюджета е нещо изключително маловажно, защото най-дългите репортажи по темата бяха под минута. В същото време на скандалите и нагрубяванията бяха отделени по три-четири минути. Друга индикация е, че нито министър-председателят, нито някои от министрите, като изключим финансовия, не намери време да присъства на дебатите. На пръв поглед, заради всички тези фактори изглежда, че темата с бюджета не е в дневния ред на обществото. Точно това обаче искат да ни втълпят управляващите. Иначе всеки нормален човек осъзнава, че бюджетът е начин на управление на икономиката и финансова еманация на провежданата държавна политика.


Има няколко основни начина за измерване на това


дали един бюджет е добър или лош

Един от тях е дали бюджетът спомага за възстановяване на икономическия растеж. Това е въпрос, който е основополагащ и за Европейската комисия, и за Международния валутен фонд, и за Световната банка. За България тази тема също е изключително важна, защото когато се намираш в дъното на таблицата и по доходи, и по брутен вътрешен продукт, тогава предизвикателството да се възстанови икономическият растеж е от голямо значение.


Другата изключително болезнена тема е големият демографски срив в страната, който директно оказва дългосрочен натиск върху фиска както в приходната му, така и в разходната му част.


Третият проблем е, че в България има разбиване и пълна дезорганизация в цели системи, като например пазара на труда. Българите масово губят възможността си да полагат квалифициран труд. А това е свързано с привличането на чуждестранни инвестиции, които сега буквално ни заобикалят, все едно сме прокажени. Ако не можем да им предложим приемлива комбинация между качество и цена на работната сила, западните капитали просто нямат мотив да влязат у нас.


За мен


основната цел би трябвало да е икономическият растеж

Практиката е показала, че възстановяването на икономическия растеж, макар и по-бавно във времето, решава въпроса със заетостта и с нормалното функциониране на различните бюджетни сектори.


Опитът от изминали години показва, че когато заетостта е била близо до 70%, тогава имаше стабилни приходи в бюджета и проблемите с пенсионните системи не бяха толкова остри. Емперичните изчисления сочат, че България трябва да поддържа заетост над 70%, за да може икономиката да се развива с едни изпреварващи темпове, така че през следващите двадесет, а не петдесет години, ние да се доближим до средния за ЕС стандарт на живот. Освен това, ако не поддържаме такава заетост, не можем да решим проблемите с хроничния дефицит в пенсионните фондове и в здравното осигуряване.


Ето например преди четири дни излезе докладът за фискална устойчивост на страните в ЕС. В него се казва, че за момента България има една относителна добра финансова устойчивост, но в средносрочен план е изправена пред проблема със застаряването на населението и използването на определен вид услуги - например в здравеопазването, които не са качествени. И общата оценка е, че през следващите десет години ще има допълнителен натиск за увеличаване на разходите в размер на 2.8% от брутния вътрешен продукт. За да се справим с този проблем, са необходими реформи. А


това, което сегашното правителство не прави

са именно реформите. И за периода на своето четиригодишно управление изяде ресурсите, завещани му от предишните правителства. Тук не става дума само за фискалния резерв. Говоря за труднозабележими в публичното пространство фактори като ресурса на различните бюджетни сектори - система на устройство и функциониране, наличие на подготвени кадри, които бяха напълно разбити или изчерпани. Всички знаят, че ако тези системи не се усъвършенстват, ефективността им бързо намалява и дори напълно изчезва. А възстановяването им е свързано с болезнени реформи и с много висока цена, която ще трябва тепърва да се плаща.


Важно е да се знае, че според методиката и изследванията на Европейската комисия един от важните фактори за растежа са


предвидимостта и добре структурираните преки данъци

За България като проблем обаче се посочва т. нар. бизнес среда - става дума за процедури, такси, удостоверения и други подобни административни тежести, които пречат на бизнеса да функционира нормално. През последната година по този показател ние сме шампиони в лошия смисъл на думата, заедно с Чехия. Аз лично за своя двадесетгодишен опит в Министерството на финансите, не си спомням друго правителство освен това да е използвало държавните служби за политически контрол и тормоз над бизнеса. Никой също така, за разлика от това правителство, не си бе позволявал да ползва данъчната администрация и регионалните служби на фонд Земеделие като инструмент за натиск за печелене на избори. Всички тези действия се забелязват извън страната и влияят върху притока на чуждестранни инвестиции. Затова сега те чисто счетоводно са 1 млрд. евро годишно, докато преди няколко години говорехме за шест-седем-осем милиарда евро. А на България са й нужни минимум 4-5 млрд. евро, за да постигне средногодишен растеж на брутния си вътрешен продукт над 2 процента.


Като говорим за инвестициите, които са необходими за един икономически растеж, абсолютно необяснимо е решението на правителството да наложи данък върху лихвите по депозити на гражданите. Всички знаят, че депозитите или спестяванията в банките са генератор за инвестициите в икономиката, от които се подхранва нейният ръст. Националните спестявания са около 19-20% от БВП, а за да имаме растеж около 5% годишно, всички инвестиции в икономиката трябва да са не по-малко от 30% от БВП. Когато липсват външни инвестиции, ти трябва да предприемеш действия за увеличаване на вътрешните спестявания, а правителството направи


стъпка в точно обратната посока

Тази грешка бе отбелязана както от БНБ, така и от всички анализатори.


Това, което трябва да признаем на това правителство, е, че се стреми да не влиза в големи дефицити, като балансира бюджетната политика. Но само толкова. А съществуваше възможност при натрупания фискален резерв и ниския външен дълг, който завариха управляващите, както и при сравнително добре структурираните администрации те да водят политика на икономически растеж. И да постигнат ръстове, каквито успяха да направят Естония и други държави. Вместо това


правителството губи бюджетни приходи

от по 3-4% от БВП. Независимо от това какво се говори в публичното пространство, ефективността в усвояването на европейските фондове въобще не е висока. Разликата в приходите от ЕС в сравнение с това, което е получавано през 2007-а и 2008-а, е 200-300 млн. лева. За цялата бюджетна система през 2012-а бяха планирани приходи от европейските фондове от 4 млрд. лв., а към края на октомври постъпленията са малко над 1 млрд. лева. За следващата година пак са планирани големи средства от ЕС, но съм почти сигурен, че ще се повтори историята от тази, те пак няма да бъдат изпълнени.


В разходната част всички средства, които стимулират икономическия растеж, са силно депресирани със силно намалени стойности и са за сметка на тези, които не произвеждат и не подпомагат растежа на БВП. Намалени са инвестициите. Това правителство никога не достигна средствата за инвестиции, които са правени през 2007 и 2008-а, а поне трябваше да задържи тяхното ниво с оглед на натрупаната инфлация. Свити са разходите за образование и наука, които, както вече казах, са важни за развитието на пазара на труда. Правителството успя да свие до максимум дефицитите - това, което се нарича фискална консолидация, но го направи за сметка на финансирането на сферите, които са генератор на икономическия растеж. Тази политика ще се повтори и през 2013-а. До изборите, а вероятно и след тях бюджетът ще се изпълнява най-вече в частта му на заложения дефицит. Въобще не съм сигурен обаче, че планираните приходи ще бъдат изпълнени, което означава и свиване на разходите, вероятно отново за сметка на онези, които са генератор на растеж. Тази политика в дългосрочен план води до задънена улица за икономиката като цяло и създава по-неблагоприятни условия за следващите правителства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във