Банкеръ Daily

Финансов дневник

Бюджетното салдо към края на май е отрицателно 

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към май 2021 г. е отрицателно в размер на 140.млн. лв. (0.1% от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет с 58.5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 199.1 млн. лева. Това съобщиха от Министерството на финансите на база на данните от месечните отчети за изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с такива средства. 

Приходите, помощите и даренията

към края на май са 20.48 млрд. лв. или 43% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на миналата година, постъпленията сега нарастват с 2.8 млрд. лв. (+16.1%). Ръстът се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които се увеличават с 3.1 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0.3 милиарда. Тук си струва да се напомни, че през април 2021-а са постъпили приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на "Летище София".

Общата сума на 

данъчните постъпления,

включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 15.73 млрд. лв., което представлява 42.5% от планираните за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1.7 млрд. лв. (+12.3%) спрямо отчетените за първите пет месеца на миналата година, като формират 76.8% от общите постъпления  за периода. 

Значителен ръст в сравнение с май 2019-та се отчита при приходите от ДДС, данък върху доходите на физическите лица, осигурителните вноски и други. При постъпленията от акцизи вече е преодоляно забавянето от първите месеци на годината, като приходите в групата превишават отчетените за първите пет месеца на 2020-та.

Приходите от преки данъци са 2.71 млрд. лв. или 38.9% от предвидените. Постъпленията от косвени данъци са 7.52 млрд. лв. (44% от разчетите за годината), като приходите от ДДС са за 5.26 млрд. лв. (46.9% от планираните), от акцизи възлизат на 2.13 млрд. лв. (38.2% от предвидените), а тези от мита са в размер на 97.9 млн. лв. (41.8% спрямо годишните разчети). Приходите от други данъци (вкл. имуществени и по ЗКПО) са 662.1 млн. лв. или 51.6% изпълнение. А тези от социални и здравноосигурителни вноски са 4.83 млрд. лв., което представлява 41.3% от разчетените за 2021-а.

Неданъчните приходи, които се формират основно от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, от концесии, от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други, са 3.67 млрд. лв., което е 55.6% от предвиденото.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1.08 млрд. лева.

Разходите по Консолидираната фискална програма

(вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към май възлизат на 20.62 млрд. лв., което е 39.3% от годишните разчети. За сравнение разходите към същия месец на миналата година бяха 16.32 млрд. лева. Значителният им ръст през първите пет месеца на 2021-а е свързан, от една страна - с по-ниската база през 2020 -та, когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19 и от друга, с на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в Закона за държавния бюджет.

Най-значителното увеличение е при социалните и здравноосигурителните разходи. Изразходвани са 524.2 млн. лв. за добавки от 50 лева към пенсиите на всички пенсионери от януари до май. От началото на годината има и увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020-та.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване на тези за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, вкл. за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение от 1000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите от 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв., на санитари в размер на 120 лв. и други.

Принос за нарастване на разходите имат и плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на миналата година, който се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Нелихвените разходи са 19.58 млрд. лв., което представлява 39.1% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са 18.09 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1.48 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са 11.5 млн. лева. 

Лихвените плащания пък са 349 млн. лв. (53.1% от планираните за 2021-а).

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС,

изплатена  към 31 май от централния бюджет, възлиза на 683.2  млн. лева.

Размерът на фискалния резерв 

към 31 май тази година е 9.34 млрд. лв., в т.ч. 8.49 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0.85 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във