Банкеръ Weekly

Бюджет 2017-а

Бюджетното чудовище бе опитомено

Атракцията Бюджет 2017 приключи в сряда с гласуване почти на ръба. Основният финансов закон влезе в сила с рехав кворум и периодични поименни проверки на депутатите.

Кой ще изпълнява бюджет, едва прескочил летвата на одобрение, не е ясно, но мераклиите за следващо правителство трябва да са наясно, че ще стъпват по тънък лед. Не защото бюджетът ще се "счупи", а защото предвидените пари в него може да стигнат за нещо, но за много повече неща и истински политики няма да стигнат. Тревожното е също, че той не води икономиката към ръст, а към балансиране около сегашното дередже при пълното влияние на еврофондовете.

Много шум, политически декларации и безумни гласувания по отделните бюджети на Консолидираната фискална програма. В крайна сметка бюджетите на Държавното обществено осигуряване, на Националната здравна каса и на държавата бяха приети от Народното събрание. Именно тези три бюджета съставляват консолидираната фискална програма, която събира в себе си всички приходи и разходи на държавата през годината. И тъй като между трите бюджета има преливане на пари от порядъка на милиарди левове, става доста проблематично, ако един от трите бюджета не бъде приет. А имаше опасност да се случи точно това, тъй като до второто четене на проектозаконите за трите бюджета в пленарната зала депутатите от Патриотичния фронт, от ДПС и от БСП - всеки със своите съображения, бламираха приемането на бюджета на Държавното обществено осигуряване, и то в най-важната му част - тази, която урежда приходите и разходите. Народните представители от Патриотичния фронт бяха най-активни по този въпрос, тъй като настояваха минималната пенсия да стане 300 лева. Но финансирането на такова увеличение не бе предвидено в предложения от правителството бюджет на ДОО, нито в държавния бюджет. А именно субсидията от държавния бюджет, която за 2017-а е 4.4 млрд. лв., покрива дефицита на ДОО.

При последното заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, което бе проведено на 29 ноември, се стигна до странна ситуация: държавният бюджет бе приет, а този на ДОО бе отхвърлен. Това предизвика острата реакция на председателя на комисията Менда Стоянова, която заяви, че народните представители със своите действия са създали едно финансово чудовище. Истината е, че когато един от трите бюджета не бъде приет, това създава дисбаланс както в приходите, така и в разходите на другите два бюджета, съставящи Консолидираната фискална програма. Тази необвръзка заплашва да се увеличи размерът на бюджетните дефицити, а също да бъдат блокирани плащанията и на здравната каса, и на Националния осигурителен институт.

Оказа се, че всъщност принципната на пръв поглед позиция на Патриотичния фронт за увеличаване на пенсиите е разменна монета в голямата политическа игра. А тя в момента опира до това, ще има ли правителство в рамките на този парламент, или страната отива на предсрочни избори. Това стана очевидно по време на гласуването на второ четене на бюджетите на ДОО, на НЗОК, а и на държавния бюджет за 2017-а, което започна на 30 ноември и продължи до късния следобед на 1 декември.

По време на дебата депутатите от Патриотичния фронт отново пламенно защитаваха тезата си за необходимостта от увеличаване на минималните пенсии на 300 лева. Най-активен в това отношение бе народният представител Димитър Байрактаров. "Това, което ние предлагаме, по никакъв начин не натоварва бюджета. Ясно и точно в мотивите сме посочили откъде ще дойдат тези пари, защото тези средства ги има, но те не се разходват целесъобразно. Една част от средствата са предвидени  Министерството на отбраната да купува две безумни фрегати - вече не знам коя ръка, които по никакъв начин няма да подпомогнат отбраната. Освен това, ако правителството изпълни ангажимента си за съкращаване на персонала и го намали с 50  хил. души, това ще донесе значителни икономии на разходи. Само от тези два източника ще дойдат допълнителни 600 млн. лв., които могат да бъдат използвани за исканото от нас увеличение на пенсиите", коментира Байрактаров.

Но веднага получи сериозни контрааргументи. Най-съдържателна бе позицията на Хасан Адемов от ДПС. Той обясни на Байрактаров, че ако искането му за увеличение на пенсиите бъде прието, това е трайно увеличение на разходите за много години напред, а то може да бъде финансирано само с трайно увеличение на приходите, а не с пари от еднократното съкращаване на разходите.

Според Адемов въпросът за увеличаването на пенсиите трябва да бъде обсъден в един много по-широк и задълбочен дебат, посветен на дългосрочните политики по пенсионно осигуряване и финансиране на ДОО.

По темата с пенсиите имаше и много други изказвания от депутати от всички парламентарни партии, но те не излизаха от рамките на популистката риторика. Когато се стигна до гласуване на въпросната точка в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, предложението на Патриотичния фронт бе отхвърлено и в двата му варианта - за увеличение на минималната пенсия до 300 лв. и за увеличението на минималната пенсия до 200 лв., но с индексиране на всички останали пенсии.

Бе приет вариантът на правителството, според който минималната пенсия от 1 юли се увеличава с 4 лв. - от 161 на 165 лв. и всички пенсии се индексират с 2.4 процента. Това гласуване обаче стана възможно само защото повечето депутати от групата на Патриотичния фронт, както и много от колегите им от ДПС буквално се изпариха от залата. По този начин те осигуриха падащ кворум, при който гласовете на депутатите от ГЕРБ, от Реформаторския блок и БДЦ се оказаха достатъчни, за да бъдат приети предложенията на правителството. Това бе забелязано от народните представители от БСП и те започнаха шумно и настоятелно да питат от трибуната и от място защо най-големите защитници на искането за увеличение на пенсиите не са там. Тези маневри обаче показаха, че депутатите от Патриотичния фронт едва ли ги е грижа за размера на минималните пенсии, просто ползват тази обществено значима тема за партийните си цели. Както каза Менда Стоянова: "Сега Патриотите, ако съставят правителство, Байрактаров да стане министър на финансите и ще го видим как ще увеличи пенсиите в разрез с други закони, които уреждат устройството на държавния бюджет."

В крайна сметка проблемът със сметките на ДОО бе благоприятно решен, гласуването на Закона за държавния бюджет за 2017-а мина без особени проблеми. Ако не се брои скандалът с Българската академия на науките, недофинансирана с 10.5 млн. лв., и с искането - отново на Патриотите, в закона да бъде записана специална сума за честването на годишнината на Васил Левски.

Така България може да влезе в 2017-а със служебно правителство и без Народно събрание, но ще има работещ бюджет. Това засега е най-важната предпоставка за финансовата стабилност на страната.

Новият бюджет предвижда приходи от 21.93 млрд. лв., от които 1.97 млрд. лв. - от корпоративен данък, 3.04 млрд. лв. -  от данък върху доходите на физическите лица, 8.78 млрд. лв. - от ДДС, и 5.05 млрд. лв. - от акцизи. Още 2.71 млрд. лв. е планирано да бъдат събрани от неданъчни приходи. Разходите на държавата са на сума 11.09 млрд. лв., а за субсидии са предвидени 10.71 млрд. лева.

Държавният бюджет трябва да приключи годината с дефицит от 864.16 млн. лева. Той ще бъде финансиран с емисии от облигации, които ще бъдат пласирани на вътрешния пазар.  За покриване на планирания бюджетен дефицит, както и за плащане на излизащи в падеж през 2017-а емисии облигации по вътрешния държавен дълг, правителството може да поеме до 1.2 млрд. лв. нов държавен дълг. Ясно е, че облигационната емисия в размер на 950 млн. евро, пусната по времето на Симеон Дянков, чийто падеж е през лятото на 2017-а, ще бъде погасена за сметка на фискалния резерв. 

Като цяло гласуваният от Народното събрание бюджет за 2017-а е напълно изпълним. Дори при определени обстоятелства може да приключи и без дефицит. Проблемът е, че в него не са записани мерки, които да стимулират развитието на икономиката. При една продължителна политическа криза може също така да се окаже, че решението да не се поема нов външен дълг е погрешно и дори вредно за поддържането на фискална стабилност в държавата. Но това вече е въпрос на друг дебат.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във