Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Бюджетни еквилибристики

Проектобюджетът за 2018-а крие приходния потенциал

Дебатът по проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2018-а навлиза в решителна фаза. След като Народното събрание прие по принцип документа на първо четене, сега започва същественото му обсъждане  - точка по точка, перо по перо, число по число. Този дебат би трябвало да се състои, първо, в парламентарните комисии, а след това и в пленарната зала при разглеждането на проектозакона на второ четене. Точно в тази фаза от обсъждането на  може би най-важния финансов документ за държавата се предполага  да се състоят  задълбочени и професионални дебати. Така би трябвало да бъде. Но  по стар български обичай най-вероятно те  ще попаднат  в плен на популизма и на остри, но безсмислени  от гледна точка на  фискалната си същност политически декларации.

Веднага трябва да кажем, че предложеният от правителството бюджет осигурява стабилна финансова среда. В това няма никакво съмнение. Само че в него не са  заложени онези фискални катализатори, които  стимулират развитието на икономиката. И то не на икономиката на потреблението, а тази на производството на стоки и услуги с висока добавена стойност и постигане на конкурентоспособност на стратегическите за България пазари. Икономика, която се развива благодарение най-вече на инвестициите и привлича значителни потоци  от чуждестранен капитал. Който обаче е насочен за  създаването на производства и на услуги, а не към  покупко-продажбата на имоти и внос. Не се вижда такива политики  да са заложени в проектобюджета за 2018-а. Затова пък  в средносрочната бюджетна прогноза,  която е най-важният  документ при бюджетния цикъл  изрично се подчертава, че

растежът на БВП

.от който зависи увеличаването на приходите, а оттам и на възможните разходи, които може да прави  хазната, ще  е зависим в по-голямата си част не от външните инвестиции и от износа, а от вътрешното търсене. "Очакванията за по-ниско търсене на основните търговски партньори за страната ще ограничи растежа на износа на стоки и услуги до 5.9%, при очакван ръст от 6.1% през 2017 година. В същото време възходящата динамика при вътрешното търсене ще се запази, подкрепена от по-високите правителствени разходи. Крайното потребление ще се повиши с 4.7 процента", пише в този стратегически документ.

Един такъв растеж на БВП крие няколко потенциални опасности, с които вече  се е срещала  преди години  българската икономика. Съществува реална заплаха от рязко увеличаване на търговския дефицит, породено най-вече от бързия внос на потребителски стоки от чужбина. А това от своя страна води до потискане на конкурентността на българското производство и до незадравословно бързо нарастване на инфлацията. 

Една съпоставка на числата, при които бе съставен бюджетът през 2017-а, и очакваните показатели за изпълнението му навеждат на мисълта, че правителството умишлено не показва

реалния размер на очакваните бюджетни приходи

Това поражда подозрения, че същата практика е използвана и при изготвянето на проектобюджета за 2018-а.

За какво става дума? Министрите от кабинета на Бойко Борисов и лично той не престават да се хвалят какви ефективни мерки са предприели за увеличаване на данъчните приходи. И цитират числа в своя подкрепа. При заложен в бюджетната програма приход за 2017-а от 28.07 млрд. лв. в хазната се очаква  до края на годината  да влязат общо 29.2 млрд. лв., или  1.13 млрд. лв.  преизпълнение. Само че управляващите забравят да кажат, че тези приходи са разчетени при БВП от близо 92.4 млрд. лв., а в действителност в края на годината той ще е 99.62 млрд. лв., или с 7.2 млрд. лв. по-голям  от прогнозата,  при която е бил съставен бюджетът за 2017-а. Доколкото ръстът на БВП и през 2017-а е резултат  предимно от вътрешното търсене, а такова  се очаква да бъде положението и през 2018-а, това преизпълнение от 7.2 млрд. лв. би трябвало да вкара в хазната над 1.5 млрд. лв.  допълнителни данъчни приходи. Правителството обаче отчита само 1.16 млрд. лв. повече постъпления. Къде са останалите около 440 млн. лева? Да не се окаже, че вместо увеличена имаме

нулева и дори намалена събираемост на данъците

Това подозрение се подкрепя от още няколко числа. При съставянето на приходната част на бюджета за 2017-а данъчноосигурителните приходи са заложени като 30.38%" от БВП, а очакваното им изпълнение е 29.32% от БВП. 

На какво се дължи  това процентно намаление? То е възможно само ако има намаление на общата данъчна основа или на данъчните ставки. Но такова нещо не се е случвало през годината. Правителството не е намалявало  данъчните ставки, а дори и въведе ново облагане под формата на т. нар. данък уикенд. Освен това заради по-големия ръст на БВП от  очаквания  данъчната основа би трябвало да се е увеличила. Излиза, че една част от паричните потоци  - резултат от по-големия БВП, са заобиколили данъчните власти! Ако някой има друго обяснение на ефекта, за който подсказват  цитираните числа и съотношения, ще се радваме да го чуем.

На фона на всичко казано дотук е редно да се запитаме

дали планираният за 2018-а БВП не е умишлено намален?!

И вместо обявените сега 105.61 млрд. лв. в края на 2018-а да се окаже, че брутният ни вътрешен продукт е например 110 млрд. лева. Отиващата си 2017-а година показа, че подобни корекции са напълно възможни. Основания за такива прогнози дава очакваното засилено възстановяване на икономиката на ЕС и на еврозоната, което автоматично води до по-бързи ръстове и на българската икономика. Разбира се, аргументите на управляващите, че когато става дума за бюджет, трябва да се прогнозира консервативно, са солидни. Но този консерватизъм не трябва да води до умишлено снижаване на очакваните приходи, особено на тези от данъци, такси, мита и акцизи.

Какви са мотивите например в заложените в бюджета за 2018-а данъчноосигурителни приходи да са 29.49% от БВП - почти толкова, колкото и  очакваното изпълнение за 2017-а?  Нали през 2018-а ще има увеличена осигурителна вноска, увеличена акцизна ставка, вероятно ще има и облагане на касовите наличности на фирмите с 5% корпоративен данък.  Пък  администрацията ще  вложи  и по-големи усилия за  увеличаване на събираемостта? Защо при това положение в проектобюджета не са заложени данъчноосигурителни приходи, които да са 30.38% от БВП - толкова, колкото са били заложени в бюджета за 2017-а? Това би увеличило приходната част с допълнителни 1 млрд. лв., които да бъдат разпредели като увеличаване на средствата по отделните разходни пера. Или пък да покрият планирания в момента бюджетен дефицит от 1.1 млрд. лева?

От изложените до момента факти се налага изводът, че отново сме свидетели на умишлено прикриване на потенциални приходи, за да може и следващата година правителството да се бие в гърдите с преизпълнение на данъчните постъпления. Такова със сигурност ще има, но то няма да е плод на изключителните усилия на администрацията, а на  по-пестеливата  прогноза за  БВП и на административно-счетоводните еквилибристики при съставянето на проектобюджета за 2018-а. А с каква цел се прави всичко това? Отговорът е елементарен. Натрупването на бюджетни излишъци през първите девет месеца дава възможност на правителството в края на годината ударно да харчи стотици милиони, дори милиарди левове по свое усмотрение и, разбира се, в изгода на политическите партии от управляващата коалиция.

 


Позиции


Владислав Горанов, министър на финансите

"Очаква се през 2018-а БВП да достигне 106 млрд. лева. Ние не предвиждаме увеличение на данъците. Единствената промяна е достигането на минималните акцизни ставки за тютюна. За нас е важно съществуващият данъчен модел да бъде запазен."

 

Менда Стоянова, ГЕРБ:

"В бюджета за  2018-а са предвидени  1 млрд.  лв. повече за социални разходи. Икономиката на държавата се развива възходящо и това не се дължи само на икономическия цикъл, а и на стабилната фискална среда, чието запазване е цел на предложения проектобюджет."

 

Корнелия Нинова, БСП:

"Този бюджет не решава проблемите на хората. Той не отговаря не необходимостта за по- +широк и лесен достъп до здравеопазване. Не се справя с предизвикателството със скъпите лекарства. Бюджетът не осигурява разширяването на обхвата на образователната система, така че все по-голям брой да оставят и да завършват училище. Бюджетът не предлага политика за обвързване на средното и висшето образование с нуждите на бизнеса. В областта на социалната политика се замразяват много помощи за раждане, за деца, за хора с увреждания, относителния дял на социални плащания намалява."

 

Йордан Цонев, ДПС:

"Това е бюджет на зрителната измама и на загубеното време. В него не се предлагат реформи. Имаме един добър ръст на брутния вътрешен продукт, но е добре да видим на какво се дължи той, за да можем да го подкрепим и да го запазим. Анализът показва, че ръстът се дължи предимно на потреблението, а икономиката има крещяща нужда от външни и вътрешни инвестиции.. Правителството ползва заложените в бюджета капиталови разходи като фискален буфер, а не като инструмент за стимулиране на икономиката."

Facebook logo
Бъдете с нас и във