Банкеръ Daily

Финансов дневник

Битката за полово и расово равенство въвлече и финансовия сектор

Администрацията на Джо Байдън е пъстра като населението на Америка - бели и цветнокожи, жени и мъже, хора с различна сексуална ориентация. В тон с тази издигната като приоритет расова и полова равнопоставеност, инвеститори, борси и други финансови групи притискат компаниите да предприемат по-решителни стъпки за разнообразяване на висшия си мениджмънт. Някои едри кредитни институции пък подпомагат активно фирмените бордове да включват в състава си различни директори - показателен белег, че става въпрос не само за морал, но и за много пари. 

Когато преди година "Голдмън Сакс груп" обяви, че ще помага на компаниите да регистрират акциите си на борсата само ако имат в борда си поне един "различен" член - с други думи, че в противен случай банката няма да участва в първоначални публични емисии - заявлението бе посрещнато със смесица от подкрепа и скептицизъм. Оттогава, без излишен шум, "Голдмън" създаде екип, който да помага при наемането на директори за тези управителни съвети, като бизнесът се разпростря и върху публичните компании. 

"Джей Пи Моргън Чейз" учреди "услуга за консултиране на бордове" още през 2016-а. Дейността не е насочена специално към разнообразието, но е приоритет от първите дни. От общо 42-а членове на бордове, наети с помощта на този банков екип, 30 са жени, а петима - цветнокожи. 

Големите банки, които се включват в тази инициатива съзират големи възможности за бизнес. Или, казано директно - бъдещи тлъсти комисионни, опаковани в благородната загриженост за социално равенство и в очакване на добро сътрудничество и бъдещи приходи от нови клиенти и задгранични връзки с "различните" директори.  

Официалната информация сочи, че близо една четвърт от директорите на компаниите, включени в индекса S&P 500, са жени и почти същият дял от членовете на бордовете са от етноси, различни от бялата раса. Само 5% от управителните съвети на най-големите 3 хил. регистрирани на борсата корпорации в САЩ обаче са съставени от равен брой мъже и жени. Напредъкът в тази насока е бавен, въпреки че ред проучвания показват, че по-разнообразните бордове са с по-добри финансови резултати. 

Натискът за промени в момента идва от всички страни, най-вече от администрацията на Байдън. И в него със сигурност ще се включи и номинираният председател на Комисията за ценни книжа и фондови борси - Гари Генслер. 

През миналата година Калифорния прие закон, определящ минималния праг за полово разнообразяване на корпоративните бордове. През тази година банковата холдингова компания "Стейт стрийт" ще гласува против някои номинации за директори във фирми, които не предоставят информация за състава на управителните си съвети. Същото смята на направи и най-голямата мултинационална корпорация за управление на инвестиции в света - "Блек Рок". Ръководството на NASDAQ пък иска разрешение от регулаторните органи да изисква диверсифицирани бордове и свързана с тях информация от компаниите, които искат да регистрират акциите си на борсата и, ако няма такава - да не бъдат допускани или да бъдат изключени.  

Фирмените съвети и критиците на квотите обаче също се активизират. През миналата седмица Артър Левит младши - бившият председател на Комисията за ценни книжа и фондови борси по време на президентския мандат на Бил Клинтън - нарече предложението на NASDAQ "политическо в основата си", оспори връзката между финансовите резултати и разнообразния състав на бордовете и каза, че новите правила няма да изкоренят обичайната практика при немане на работа, "зависеща от неформалните социални мрежи, в които приятелите се препоръчват един друг". 

Именно тук е ролята на различните групи, които помагат за половото и расово разнообразяване на фирмените съвети. Например, чернокожата Глория Бойланд - бивш изпълнителен директор на FedEx, е влязла през миналата година в борда на компанията за индустриални технологии Vontier с помощта на "Джей Пи Моргън". FedEx е важен клиент на банката и разговорите с нейни представители позволяват на екипа на "Джей Пи Моргън" да получи по-добра информация за опита и възможностите, както и лични впечатления от госпожа Бойланд.  

Естествено, банките не са единственият инструмент за натиск върху компаниите да търсят таланти в различни мрежи и пулове, а не само в "приятелски кръгове". Но, поставяйки значителните си ресурси зад тази идея, кредитните акули ще окуражат и другите да направят същото. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във