Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БИТКАТА НА АКЕРМАН

Зала номер 111 на криминалния съд в Дюселдорф обикновено е домакин на крадци на коли и на обирджии на магазини. На 26 октомври обаче, две години след като бяха признати за невинни от същия този съд, шестимата ответници по делото за изплатените премии на ръководния състав на германската групировка Манесман отново застанаха на подсъдимата скамейка. Мнозина съзират в подновеното дело битка между социалния пазарен модел в Германия и капитализма от англо-американски тип. Но за Йозеф Акерман - най-известният от подсъдимите, истинската борба се води за хегемония в Дойче Банк (Deutshe Bank) и за поста на главен изпълнителен директор, който той заема.
Роденият в Швейцария Акерман е заявявал нееднократно, че ще подаде оставка, ако го определят за безусловно виновен. Това би нанесло разрушителен удар върху Дойче Банк, която той успя да докара до чудесно финансово състояние през четирите години, откакто я управлява. Доходността на банковите акции преди облагането с данъци е скочила от 4% през 2002-ра на 25% през миналата година, след като Акерман проведе успешна, но национално неприемлива стратегия за закриване на слабопечелившите дейности и за изграждане на един от най-добрите търговски и инвестиционни банкови модели в бранша.
Все пак, независимо от присъдата, банкерът не планира мигновено да се оттегли и заявява, че е твърдо решен да обжалва евентуално наказателно решение. А председателят на борда на Дойче Банк Клеменс Бьорзиг усилено подготвя план за плавно наследяване на поста на Акерман. Смущаващият момент за бъдещето на банката обаче е, че всички вътрешни кандидати за главен шеф си имат кусури. Райнер Неске - шефът на управлението за дребни банкови услуги, е прекалено млад. Докато Аншу Джаин и Михаел Корс - ръководители на инвестиционни банкови услуги, могат да отблъснат германската фракция.
Междувременно някои банкери се тревожат, че опонентите на Акерман могат да се възползват от неговата уязвимост и да предизвикат още по-бурна битка за властта. Още при първия процес отсъстващият от поста си Акерман започна да губи влияние и бяха предприети няколко опита за отнемане на правомощията му. Например Улрих Картелиери, първоначално изпълнителен директор в Дойче Банк, а впоследствие член на борда без изпълнителни функции, използва разклатеното положение на Акерман, за да пренасочи банковата стратегия към патриотичния й вътрешен дълг. А бившият банков председател Ролф Бройер миналата година направо обяви, че търси наследник на швейцареца.
Разбира се, оттогава насам Акерман успя да заздрави позициите си, особено след като Бройер подаде оставка и неговото място зае Бьорзиг. По ирония на съдбата обаче тази стъпка се оказа доста непродуктивна. Миналата седмица медийният барон Лео Кирх внесе съдебен иск срещу Акерман, в който го обвинява, че с това назначение е нарушил задълженията си да охранява интересите на акционерите. И макар че шефът на Дойче Банк отхвърли претенциите на Кирх, заплахата от нова продължителна съдебна процедура ще увеличи натиска върху него и ще го отдели от всекидневните му задължения по оперативното управление на кредитната институция.
Засега Акерман уверява, че времето, което ще загуби в съдебната зала в Дюселдорф, няма да попречи на дейността му, макар че ще съкрати времето, което той посвещава на срещи с клиенти. Предимство в негова полза е, че се оттегли от управителните органи на Луфтханза и на Линде, за да е по-свободен за текущите си задължения.
Един от най-важните въпроси в поредния процес за възнагражденията в Манесман няма да е присъдата, а дали някой от обвиняемите няма да потърси извънсъдебно споразумение с прокуратурата. Очевидно най-голяма полза от подобен подход ще има Акерман, защото така би притиснал някои ответници да признаят известна вина (но недостатъчна за създаването на криминално досие) и да платят известна сума.

Facebook logo
Бъдете с нас и във