Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЕЗСЛАВНИЯТ КРАЙ НА АНТОНИО ФАЦИО

След продължилия шест месеца силен натиск да се оттегли от поста си управителят на Италианската централна банка Антонио Фацио най-накрая подаде оставка. Това стана на 19 декември - само ден преди извънредното съвещание на кабинета, което трябваше да утвърди промяна в нормативната уредба, за да се улесни отстраняването му. Фацио пое кормилото на Банка д'Италиа през 1993 г. и имаше доживотен мандат за управление, който не подлежи на прекратяване нито от правителството, нито от парламента. Той можеше да бъде сменен само с гласовете на девет от общо 13-членния състав на банковия Върховен съвет, което не се е случвало никога в 113-годишната история на централната банка.
Фацио се превърна в едно от най-могъщите длъжностни лица в Европа и през първото десетилетие от управлението си се ползваше с желязна репутация. Той работи 45 години начело на институцията, която трябваше да стои над политическите интриги в Италия. Позициите му във и извън страната обаче се разклатиха сериозно през юли, когато италианската преса започна да публикува записани чрез подслушвателни средства разговори на Фацио с Джанпиеро Фиорани, бивш шеф (сега арестант) на Банка пополаре ди Лоди (днес Банка пополаре Италиана) по повод на битката за контрол върху регионалната Банка Антонвенета. В името на дълбокото си убеждение, че италианският банков сектор трябва да остане в италиански ръце, Фацио направи всичко възможно да попречи на поглъщането на Антонвенета от холандския банков първенец АБН АМРО холдинг, включително като снабдяваше с поверителна информация Фиорани - италианския съперник на холандците. Фацио отричаше всякаква вина дори след като подслушаните от полицията негови и на съпругата му среднощни телефонни разговори станаха обществено достояние. А репутацията на Италианската централна банка едва ли ще се възстанови в скоро време.
Първоначално изглеждаше като че ли Фацио е нарушил законите на Европейския съюз, като е предпочел Банка пополаре Италиана пред АБН АМРО. Медиите обаче съобщиха на 16 декември, че прокуратурата в Милано е започнала през септември тайно да го разследва по подозрения, че е дал на Фиорани решаваща вътрешна информация, преди тя да бъде оповестена публично. Както е известно, Фиорани бе арестуван на 14 декември с доста тежки обвинения - че е ръководил корупционен кръг, който е мамил банковите клиенти, че е плащал подкупи на политици и че е натрупал милиони евро от сделки, при които е злоупотребил с вътрешна информация. Освен това медиите разпространиха и уточнения от италианската прокуратура списък с подаръци на обща стойност над 50 хил. евро, които бившият главен изпълнителен директор на Банка пополаре Италиана е направил да приятеля си Фацио и на неговото семейство. Освен увитата с луксозна хартия кошница с две бутилки шампанско Дом Периньон Фиорани е подарил на Фацио писалка Картие, калъф за цигари, кашмирен пуловер, телевизионен приемник Сони и... два тома от средновековен теолог свети Тома Аквински, тъй като вече бившият централен банкер е прочут с дълбоките си религиозни убеждения. Редом с тези дарове съпругата, синът и дъщерята на Фацио са получили различни бижута от стария семеен приятел Фиорани, за което свидетелстват записи в компютъра на арестанта, възстановени от следователите.
Десетки други служители на Италианската централна банка също са получавали подаръци от Фиорани. Засега не е ясно защо той е бил толкова щедър и какво се е случило с тези подаръци. Рутинна практика за италианските банки и бизнеслидери е да пращат подаръци на свои клиенти и приятели за Коледа и за Нова година. Някои от получателите ги връчват на други познати или ги дават за благотворителни цели. В случая обаче много политици и бизнесмени отбелязват, че приятелството между семействата на Фиорани и Фацио предизвикват деликатни въпроси към шефа на Италианската централна банка, защото тя контролира банковия сектор. Връзките на Фацио с Фиорани разтревожиха и някои членове на управителния съвет на Европейската централна банка.
През почивните дни в края на миналата седмица обвинението е разпитвало Фиорани в продължение на 14 часа и според италианския всекидневник Кориере дела сера бившият банкер признал, че има 70 млн. евро в банкови сметки във Великобритания и Сингапур и недвижими имоти и други активи за 130 млн. евро. Фиорани бил готов да сътрудничи на следствието и да върне всички откраднати пари и твърдял, че Фацио знае за незаконните му операции. Същевременно Донато Патрини - мениджър от Банка пополаре Италиана, който помага на криминалното разследване, е съобщил, че тлъсти суми са били давани на важни политици, а в замяна банката е получавала облаги. Макар че не са били цитирани имена, Патрини е уточнил, че се касае за плащания на политици от национално ниво.
Антонио Фацио не е първият управител на Банка д'Италиа, принуден да напусне поста си. Преди него, през 1979 г., оставка подаде Паоло Бафи непосредствено след финансов скандал в местна кредитна институция, контролирана от Централната банка. По-късно всички обвинения срещу него бяха снети.
Във връзка със сътресенията по банковите върхове кабинетът на Силвио Берлускони обсъди на 20 декември предложение да бъде овластено правителството да назначава и сменя управителя на Банка д'Италиа. Според промените в изборната процедура, новият кандидат трябва да бъде предлаган от правителството и да бъде одобрен с две трети от гласовете на депутатите, което означава, че привържениците и на управляващата партия, и на опозицията трябва да постигнат съгласие за кандидата. Предлага се той да има шестгодишен мандат с възможност да бъде повторен само веднъж, както и да бъде прекратен. За разлика от правото на Фацио да налага вето върху банковите обединения в страната, бъдещите управители ще трябва да се съветват по тези въпроси с членовете на банковия борд. А контролът върху честната конкуренция в местния банков сектор ще си поделят Банка д'Италиа и националният антитръстов надзорник. Новата нормативна уредба ще включва и мерки за защита на инвеститорите, предложени след фалита на италианската хранителна групировка Пармалат преди две години.
Финансовият министър на Италия Джулио Тремонти съобщи на 20 декември, че кабинетът се е съгласил да приеме предложените нормативни промени, чрез които ще има по-нататъшно ограничаване на правомощията на бъдещите управители на Централната банка. Същевременно той поиска и вот на доверие от двете камари на парламента - обичайна практика в Италия за бързо прокарване на законови промени. Те обаче едва ли ще бъдат приети преди Коледа, а, по оценка на експерти, бъдещият шеф на Банка д'Италиа е по-редно да бъде избран, след като бъде одобрена новата нормативна уредба. Берлускони обаче увери, че правителството вече е започнало да разглежда кандидатурите за наследник на Фацио и е близо до решение. Новият управител трябва да бъде предложен от кабинета след консултации с борда на Централната банка и да бъде одобрен от президента на страната Карло Азелио Чампи.
Бившият член на управителния съвет на Европейската централна банка Томазо Падоа-Скиопа е в челните редици на кандидатите за управител на Италианската централна банка. По оценка на експерти от бранша той е перфектна кандидатура, защото познава добре Банка д'Италиа и има опит в ЕЦБ. Шестдесет и петгодишният икономист, който е работил седем години в шестчленния борд на изпълнителните директори на ЕЦБ, ще получи подкрепа от двете страни на италианския политически спектър. Падоа-Скиопа и Фацио са работили рамо до рамо като заместник генерални директори - трета по ранг позиция в Банка д'Италиа, до 1993 г., когато Фацио е бил предпочетен за председател на банката.
Друг кандидат с големи възможности е Марио Драги - бивш генерален директор на Министерството на финансите и в момента заместник-председател на Голдмън Сакс груп (Goldman Sachs Group). Без да съобщава източника на информацията, Кориере дела сера твърди, че Драги има подкрепата и на правителството, и на опозицията. Личните предпочитания на Берлускони за наследник на Фацио пък клонели към бившия финансов министър Доменико Синискало, твърди вестникът.
Спрягат се имената и на други кандидати: Виторио Грили - в момента генерален директор на финансовото министерство, Марио Монти - бившия шеф на Комисията за защита на конкуренцията в Европейския съюз, и Лоренцо Бини Смаги, който през юни тази година зае мястото на Падоа-Скиопа в борда на ЕЦБ. По оценка на икономисти, Монти също би бил много добър кандидат, докато Бини Смаги има още много да работи в ЕЦБ. Не е за пренебрегване и Винченцо Дезарио - генерален директор на Италианската централна банка от 1994 г., който в момент изпълнява временно длъжността на Фацио, но работи в институцията повече от четири десетилетия. Според Романо Проди - основния конкурент за поста на Берлускони в изборите през април догодина, шеф на Италианската централна банка трябва да е личност с най-висок международен имидж, която знае как да маневрира в сложния свят на световните централни банкери.
ТПС - Зад завесата: 69-годишният Антонио Фацио, който управлява Банка д'Италиа от 1993 г., имаше по-голяма власт върху местния банков сектор от повечето си колеги от Западна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във