Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЕЗ ДАНЪК ЛИХВА В ЕС

Със сигурност има поне една добра новина от данъчния фронт за 2007 година. Хората от финансовото министерство най-сетне разплетоха казуса около облагането на доходите от лихви на вложителите, който от доста време кръжи из публичното пространство. И отсякоха категорично - българите няма да плащат данък лихва за спестяванията си след влизането на България в Европейския съюз (ЕС). Така финансистите от правителството на Сергей Станишев успяха да разрешат в полза на данъкоплатците българската дилема, свързана с изпълнението на Директива 48/2003 на ЕС.
Всъщност целта на въпросната европейска директива е да се ограничи максимално укриването на налози, прането на пари и данъчните измами, като се въведе единен данък върху лихвите по влоговете в офшорните банки. Документът задължава страните от общността да предоставят помежду си информация за доходите от лихви, получени от чуждестранни граждани. А изпълнението му означава, че всички банки са длъжни да изпращат на правителствата сведения за своите клиенти и за техните сметки.
Това ще прави и България, като задължението да се разбулва
тайната на личните влогове
е част от приетите на първо четене от парламента клаузи в новия хармонизиран закон за данък общ доход, който ще влезе в сила догодина.
Директива 48/2003 на ЕС, която се отнася основно до банковата тайна и в най-общи линии стопява данъчната конкуренция в ЕС, беше приета след около 14-годишни ожесточени дебати между европейските страни. В крайна сметка беше решено, че на Стария континент се допускат два данъчни режима по отношение на облагането на лихвите от спестявания. Според първия - данъците се плащат само в държавата, чийто гражданин е притежателят на влога, а страната, в която реално се намира депозитът, не облага доходите от него. За целта обаче е необходимо банката да предоставя автоматично информация за вложението на държавата, чийто поданик е нейният клиент. Тя е длъжна да съобщава кой е собственикът на депозита, както и какви суми има по сметката му.
Съществува и друг режим. Той е възприет в три страни членки на ЕС (Австрия, Белгия и Люксембург), чието законодателство дава специална защита на банковата тайна. Те временно са освободени от задължението да предоставят на други страни съответната банкова информация за лихвите, които плащат по депозитите си техни граждани. При това положение обаче властите в Австрия, Белгия и Люксембург събират директен данък върху лихвите по съответните влогове. В момента той е 20%, но постепенно ще нараства до 35 процента. Така събираният налог обаче ще се разпределя в съотношение 1:3 между страната, където се изплаща лихвата (Австрия, Белгия или Люксембург), и страната, чийто гражданин е собственикът на депозита. Казано по друг начин, ако българин има влог в австрийска банка и получава от него годишен доход от 20 хил. евро, върху тях му се удържа данък от 4 хил. евро, от които 1000 евро остават в Австрия, а 3000 евро влизат в българския бюджет.
Изборът на България всъщност бе предопределен
коментират финансисти. По време на преговорите по присъединяването страната ни е обявила, че ще спазва европейските финансови правила и не е поискала отлагане на изпълнението на Директива 48/2003. Освен това и в мониторинговия доклад на ЕК за 2005 г. се препоръчва на България да започне подготвителни действия, за да гарантира до присъединяването, че ще осигури ефективен обмен на информация за доходите от спестявания. А при този режим на прилагане на директивата не съществува задължение страната ни да въвежда данък лихва. Така че единственият детайл, който всъщност беше уточнен с днешна дата, беше да се премахне разликата в третирането на доходите от лихви на местни и чуждестранни физически лица. Досега доходите на чужденците се облагаха с 15% при източника, докато тези на българите са необлагаеми. Според промените в Закона за данък общ доход държавата ни няма да удържа данък върху лихвите от спестявания нито на българите, нито на останалите граждани от страните членки на ЕС. Българските банки обаче ще са задължени да предоставят информация за изплатените лихви по депозити на чужденци, която ще бъде препращана в съответните държави. А те на свой ред, в зависимост от законодателството си, ще облагат въпросните доходи. Според някои експерти това може да доведе до отлив на депозити към страни, които не прилагат директива 48/2003 като Норвегия и Лихтенщайн например. А цялостният ефект ще е отлив на капитали от ЕС към трети страни. Предполага се още, че разходите на банките ще нараснат, тъй като те ще трябва да събират повече информация за своите чуждестранни клиенти физически лица. Това може да наложи разходи за промяна в информационните им системи и за обучение на персонала.

Каре:
ОФШОРНИ КАПАНИ
Преди месец Министерският съвет прие проектоспоразумения между България и десет зависими и асоциирани територии на Великобритания и на Холандия - Гърнси, Джърси, остров Ман, Холандски Антили, Аруба, Ангила, Британски Вирджински острови, Кайманови острови, Кралство Монсерат, острови Тьоркс и Кайкос. Десетте островни държави са извън Европейския съюз (ЕС), но са под юрисдикцията на Великобритания и Холандия.
Според проектоспоразуменията първоначалният данък върху лихвите, които българи получават от спестяванията си на остров Ман и Британските Вирджински острови, ще е 15 процента. Предвижда се от 2008 г. данъкът да бъде повишен на 20%, а от 2011 г. на 35 процента. Ще се облагат също и доходите от влогове в банки и инвестиции в облигации. Според проектодоговорите с Аруба, Ангила, Кралство Монсерат и Каймановите острови се предвижда само обмен на информация за доходите от спестявания. Взаимно облагане на доходите от спестявания ще има с териториите Гърнси, Джърси, остров Ман, Холандски Антили, Британски Вирджински острови, островите Тьоркс и Кайкос. Освен това 75% от събрания на остров Ман и останалите девет територии данък върху лихвите на българи ще влизат в държавния бюджет. Останалите 25% от налозите ще остават за територията, където са събрани.

КАРЕ:
Основи на данъчната революция
В четвъртък Народното събрание прие на първо четене проекта за закон за облагане на доходите на физическите лица, който ще влезе в сила от 1 януари следващата година. Предлага се по-гъвкав вариант на семейно облагане. Според него родителите, наети на трудов договор, ще ползват данъчни облекчения за деца. Регламентира се, че при развод облекчението може да бъде ползвано и от родителя, на когото не са предоставени родителските права, при условие че другият предостави декларация, че няма да ползва облекчението.
В законопроекта е записано, че местните физически лица, включително и извършващите дейност като едноличен търговец, могат да ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от облагаемия си доход 360 лв., ако имат едно ненавършило пълнолетие дете, 780 лв. - ако малолетните му деца са две, при три и повече деца сумата е 1140 лева. Патентното облагане се запазва само по отношение на физическите лица и едноличните търговци, които не са регистрирани по Закона за ДДС. От този данък се освобождават транспортните дейности, включително и таксиметровите услуги. В проекта се изравнява размерът на окончателния данък за облагане на доходите от дивиденти. Той става 7% независимо дали лицето е българска фирма или гражданин, или не е. Освен това се изравнява срокът на подаване на данъчната декларация и плащането на данъка, който ще е до 30 април.

Facebook logo
Бъдете с нас и във