Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Белите пари за черни дни остават в трезорите

S 250 acc098a3 b005 4ce5 b0a6 0da159b1222a

Банковите депозити  продължават да нарастват не само в България, но и във водещите европейски страни. Страхът кара хората да спестяват повече, което пък доказва тезата на някой икономисти, че потребителите няма да хукнат да спасяват свиващата се икономика на Стария континент. Очевидно е, че въпросът колко дълго домакинствата ще отлагат разходите си тревожи централните банкери. "Наблюдава се наистина забележително увеличение на спестяванията на домакинствата през тази година“, заяви неотдавна главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн, според когото тази тенденция е един от големите макропроблеми.

 

Увеличението на спестяванията ясно показва нежеланието на потребителите да харчат, което ще възпрепятства възможностите за икономическо възстановяване. Тези опасения се потвърждават и от прогнозите на Европейската комисия, че депозитите ще продължат да растат през цялата 2020 година.

Разбира се, поведението на гражданите и фирмите е непредсказуемо и няма да е изненадващо, ако в един момент те решат да увеличат разходите си. Но това ще се усети след края на кризисния период, който все още не е настъпил. Засега е ясно, че нежеланието на потребителите да харчат спестените си пари, ще лиши търговците на дребно от тласъка, който им е необходим, за да се възстановят от задаващата се дълбока рецесия. Всъщност най-дълбоката в следвоенната история на Европа.

България не е изключение от общата тенденция

Данните на БНБ показват, че депозитите на домакинствата в банките в края на април са 56.714 млрд. лева. Те се увеличават със 7.6% спрямо същия месец на 2019 година. Ръст има дори и на месечна база - спрямо март, когато бе отчетено нарастване със 7.2% на годишна база.

Подобна е ситуацията и при депозитите на нефинансови предприятия. В края на април те са в размер на 25.826 млрд. лв. и се увеличават с 10.8% спрямо година по-рано и с 0.3% спрямо март. Намаляват единствено влоговете на финансовите предприятия - с 3.5% на годишна база при понижение от 1.4% в края на първото тримесечие.

Поведението на потребителите вече дава отражение на икономическите данни, а въздействието на мерките срещу пандемията върху българската икономика за първото тримесечие на 2020 г. е доста сериозно. Всъщност страната ни отчете 

най-бавния темп на растеж на БВП от 2014 г. насам - 2.4%

Това сочат предварителните оценки на НСИ. И казано честно, това е един от първите ефекти от замрялото потребление.

Съвсем нормално е да очакваме пропадането да продължи. Никой не може да каже със сигурност кога хората ще се върнат в ресторантите, ще възобновят ваканциите и резервациите в хотели, да не говорим за работещите в заводите за автокомпоненти, които са силно зависими от дейността на европейските производители на автомобили.

Позитивен ефект

Някои централни банкери и икономисти казват, че тенденцията за увеличаване на депозитите може да има положителен ефект. Например по-високите спестявания на домакинствата в Европа могат да бъдат насочени към покупка държавни облигации, т.е. с парите на спестителите да се финансират задълженията на правителствата. Това би увеличило дълга им, но с получения ресурс,ще се финансират икономическите мерки в отговор на пандемията. Те, от своя страна, са резултат на правителствени решения, а за равнопоставеност в помощта към бизнеса изобщо не може да се говори.

Банките са основните играчи на пазара на държавни ценни книжа и в България. Но все пак да не забравяме, че в края на април, когато те поискаха по-висока доходност (в размер на 0.56% ), правителството отказа да им продаде петгодишните лихвоносни съкровищни облигации за 200 млн. лева с падеж 2025 година. 

 

Апетитът за кредити намалява - КАРЕ

По време на първия пълен месец от кризата - април, ръстът на кредитирането се забави. 

Така в края на април кредитите за неправителствения сектор са 63.100 млрд. лева. Те се увеличават на годишна база със 7.6%, но бележат значително забавяне спрямо март, когато ръстът бе 9.1 на сто. 

Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 3.2% на годишна база, но ръстът им в края на март е бил 5.2% , достигайки 34.548 млрд. лева. 

Кредитите за домакинствата са 24.313 млрд. лв. с 9.2% годишно увеличение, но месец по-рано са отбелязали повишение от 9.9%.  БНБ отчита известно забавяне също при жилищните и потребителските кредити, въпреки нарастването им спрямо същия период на 2019 г. - съответно с 14.5% и 8.4 на сто.

 

 


Германците предпочитат кеша


Със задълбочаването на кризата и социалните ограничения спестяванията в четири от петте най-големи икономики в Европа се повишиха. Това показват данните за март, които наскоро бяха публикувани от Европейската централна банка и Бенк ъф Ингланд.
 
 Във Франция спестяванията се увеличиха с 20 млрд. евро през март. Отделни цифри от Банк дьо Франс показват, че от началото на блокадата в страната до средата на май общо депозитите са нараснали с над 60 млрд. евро. Влоговете в Италия, която бе сериозно ударена от коронавируса, са нараснали с 16.8 милиарда евро през март, докато испанските домакинства са спестили 10,1 милиарда евро за същия период. 

Банковите депозити в Обединеното кралство скочиха с 13.1 млрд. паунда през март, което е рекордно месечно покачване, според английската централна банка.
 
 Германия е интересно изключение от този тренд. Банковите депозити на германците рязко паднаха през март, което беше знак, че домакинствата са изтеглили пари в брой. Според "Файненшъл таймс" германците са склонни да предпочитат да държат спестяванията си в брой по време на криза и подобно явление се случи в разгара на финансовата криза през 2008 година. Това се потвърждава и от данните на Бундесбанк, според които парите в обращение са нараснали с 39.7 млрд. евро от края на януари до началото на май.

Facebook logo
Бъдете с нас и във