Банкеръ Daily

Финансов дневник

Бегълците от надзорни такси в "черен списък"

Комисията за финансов надзор публикува "черни" списъци на своите  подшефни  предприятия, на застрахователни брокери и инвестиционни фондове, които не са си платили годишната надзорна такса. Длъжниците са хиляди, но сред тях се открояват големи държавни и общински предприятия като "Булгаргаз" и "Булгартрансаз", НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2", "Топлофикация София" и т.н. Има също много болници, поликлиники, ВиК фирми, както и ВЕИ-централи. "Кръшкачи" са още  "Булгартабак холдинг", "АКБ корпорация" на семейство Баневи, свързваната с Христо Ковачки ТЕЦ "Марица 3", както и търговецът на ток "Фючър енерджи", който бе кандидат за активите на ЧЕЗ у нас, но изненадващо се оттегли от пазара.

Хиляди длъжници са проспали срока, определен им да се отчетат -  31 януари тази година. КНФ вече им начислява лихви върху неплатените суми. Комисията заплашва длъжниците, че ще прибегне до принудително събиране на вземанията си, като ползва услугите на  публичните  изпълнители на НАП. Има и друго наказание за неизрядните - КФН си запазва правото да им отказва услуги занапред.

При прегледа на активите на различните институции под надзора на Комисията за финансов надзор във връзка и с програмата FSAP на международните финансови институции (МВФ и Световна банка) стана ясно, че институцията трябва да промени начина на финансирането си. След като пое поста на ръководител  на КФН в средата на 2016 г., Карина Караиванова се зае  да реформира бюджетните дела  на институцията, така че тя да се издържа единствено от такси, плащани от  бизнеса и да не получава субсидия от държавния бюджет. В края на 2016 г. нейният план се натъкна на пречки в парламента, но тя успя да прокара тази идея  в края на миналата година, когато влязоха в сила промените в закона за КФН.

Сегашната година  е първата, в която институцията ще се издържа само от такси, а  бюджетът й е почти двойно по-висок от миналогодишния - той е близо 19 млн. лв.,а е бил  около 11 млн. лв. за 2017 година. Благодарение на по-високия бюджет се очаква КФН всеки момент да започне да обявява обществени поръчки за нови компютри и техника, за изграждане на интегрирана ИТ система за застрахователния, за пенсионния и инвестиционния сектор, а също и да попълва свободните си работни места. Стъписващо беше, че институцията, която отговаря за застрахователния и пенсионния надзор, досега не успяваше да наеме и задържи актюери. Тя има недостиг и на ИТ специалисти и анализатори.

Немалка част от събраните такси ще отидат за заплати.

Според промени в Закона за КФН от края на 2017 г. заплатите на петимата членове на  комисията трябва да бъдат не по-ниски от средните за мениджърите в частния сектор в застраховането, в пенсионното дело и в инвестиционните компании. Но  не по-високи от заплатите на ръководството на БНБ. До края на по-миналата година по закон Карина Караиванова получаваше 90% от възнаграждението на председателя на парламента, което беше към 5000 лева. Така че сегашният скок е много висок. Към основната заплата членовете на КФН имат право и на бонуси, които ще се изчисляват по приети от самите тях правила. Вече бе съобщено и коментирано, че  председателят на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова обяви публично възнаграждението си - 13 146 лв. на месец. Прости сметки показват, че топ надзорничката се разписва за над 10 средни работни заплати на месец. Заместник-председателите на надзора взимат по 12 003 лв., а единственият член на комисията получава 11 432 лева.

 КФН обяви  още, че според новите правила средното възнаграждение на директорите на дирекции в специализираната администрация ще възлезе на 5133 лева. Актюерите, на които ще се разчита да вдигнат ефективността на застрахователния надзор, ще получават средно по 4500 лева. Средното основно възнаграждение на главните експерти е определено на 2893 лв., на старши експерти - 1989 лв., а на младши експерти - 1472 лева.

С новите заплати КФН става една от най-добре платените публични институции. Възнагражденията там значително надвишават тези в голяма част от изпълнителната власт, включително и заплатите на министрите, което за пореден път поставя въпроса за справедливостта на възнагражденията в публичния сектор.

До  януари КФН харчеше 10 млн. лв. - половината - за заплати, една четвърт - за вноски към европейските надзори, в които членува, и още толкова за издръжка, в смисъл - плащане на сметки. Сега делът за заплати вероятно  ще нарасне.

За да се натрупа необходимия бюджет,  таксите трябваше да скочат двойно, че и тройно. Което най-тежко сега  понасят  пенсионните дружества, които ще трябва да осигурят 2/3 от бюджета. До януари от всяко пенсионно дружество се събираха  по 15 000 лв. на година плюс по 7500 лв. за всеки управляван фонд. Според проекта обаче годишната такса "надзор" за по-големите дружества може да достигне и да надмине 2 млн. лева. Твърдата ставка е 100 000 лв., към нея се добавят 50 000 лв. за всеки отделен фонд, който пенсионната компания управлява, а отделно КФН иска да прибира и "плаващ процент" от събраните пенсионни вноски.

Около 1/3 от приходите поемат застрахователите.

По закон КФН  трябва да бди за здравето на огромен брой компании - пенсионни фондове, застрахователи, всички, чиито акции се търгуват на фондовата борса, инвестиционните фондове, дружествата със специална инвестиционна цел и т.н. Под надзора на КНФ са и регулираните сектори - ВиК и енергетиката, както и дружествата с над 50% държавно и общинско участие (комисията следи финансовите им резултати). Прави впечатление, че сред неплатилите  надзорната такса има много дружества, в които акционер е Столичната община - "Топлофикация София", "Софийски имоти", "Столичен електротранспорт" , "Спортна София 2000", "Софинвест" и др. Други длъжници с общинско участие са футболните клубове "Пирин" и "Нефтохимик", "Бургасбус" и др. Дълговете са в твърде широк диапазон - от стотинки до хиляди лева. Има например предприятия, които дължат едва по 100 лв., а "рекордът" е 140 000 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във