Банкеръ Daily

Стамен Янев, председател на Надзорния съвет на Българска банка за развитие, пред "БАНКЕРЪ"

ББР трябва да бъде преобразувана, а уставът й променен

Жалбата на отстраните от банката надзорници ще се окаже безпредметна

Г-н Янев, откакто страната се управлява от служебен кабинет, доста често чуваме думата саботаж. Като председател на Надзорния съвет на ББР, смятате ли, че хора от мениджмънта на банката саботират промените, инициирани от нейния принципал - министъра на икономиката Кирил Петков?

- От моя гледна точка, не бих бил толкова краен. Вероятно има напрежение покрай това, че бяха освободени другите колеги от Надзорния съвет (Митко Симеонов и Велина Бурска - бел. ав.). Това допълнително натовари комуникацията между различните органи с напрежение и както е известно, в голяма степен нормалните процедури не се случват така както би следвало, поради факта, че другите двама членове на надзорния съвет са освободени и на база на правилата в банката не могат да бъдат вземани определени решения. Тоест работата в момента е концентрирана на ниво управителен съвет. И всичко, което следва да бъде прието от надзора в момента няма как да бъде прието, защото няма действащ орган. Това възпрепятства комуникацията с принципала. 

Допълнително имаме и процедура, свързана с това, че банката стана 100% собственост на държавата и съответно трябва да бъде преобразувана от акционерно дружество в еднолично акционерно дружество. Налагат се отделни промени в устава, които трябва да бъдат одобрени от БНБ. Всичко това, взето накуп, създава напрежение за нормалното протичане на процесите, вземането на решение и довеждането до край на конкретни сделки за получаване на финансиране. След като процесът бъде цялостно осъществен, нещата ще се напаснат и ще имаме по-бързо функционираща институция. 

Уволнените от Кирил Петков ваши колеги в надзора на ББР блокираха вписването на новите членове с жалба в съда. Как гледате на идеята да се увеличи съставът на Надзорния съвет на петима членове?

- Не съм запознат по какъв ред колегите от надзора са предприели действия, за да защитят своите законни права и интереси. Смея да твърдя, че като цяло участието в надзорен и управителен съвет е свързано с т.нар. доверителни отношения. Тези доверителни отношения могат да бъдат прекъсвани по всяко време. На тази база не виждам конкретни мотиви за атакуване в съда на решението на принципала да бъдат освободени. Вероятно те могат да търсят своите права по договорен ред, който е свързан с определени срокове в договорите им и тяхното прекратяване. Точно на база на доверителните отношения, които споменах, при предсрочно прекратяване на договорите може да се носи някаква имуществена отговорност от страна на принципала. Но по отношение на самото освобождаване, това не следва да бъде обвързано с определени мотиви. Атакуването на самия факт на освобождаване може да се окаже безпредметно. За да не задълбавам в юридически детайли, искам да стане ясно, че това не би трябвало да възпрепятства процедурата по избор на нови представители на държавата в Надзорния съвет. 

Колкото до разширяването на състава на надзора, това е възможност, която Търговския закон позволява. С оглед на по-голяма прозрачност има смисъл да бъдат добавени нови представители на Надзорния съвет. Аз напълно подкрепям тази промяна. 

Друг любопитен момент е, че според съобщение на БНБ с Кирил Петков сте инициирали кадрови промени в надзора на ББР още преди неговото официално встъпване в длъжност като служебен министър. Бихте ли разяснили защо избързахте с рокадите?

- На този въпрос ще отговоря като юрист: не се е развила процедура, няма акт на държавен орган, което бих квалифицирал като "правно нищо". На тази база няма как да коментираме нещо, което няма развитие в обективната действителност. Действията са предприети с цел по-бързо отваряне на банката към по-голяма прозрачност, но те така или иначе не са се развили в правния мир.

Кирил Петков неведнъж назова четири фирми от най-големите кредитополучатели в ББР като свързани с Делян Пеевски. При положение, че Пеевски е под санкции от закона "Магнитски" как може и трябва да подходи банката, за да бъде защитена?

- Вероятно има много импликации свързани с това, че г-н Пеевски бе посочен като лице, което ще бъде санкционирано по закона "Магнитски". Неслучайно бе взето решение от страна на българското правителство за изпълнението на този санкционен режим. Министерството на финансите изготви списък от компании, които се приемат за свързани с лицата, санкционирани по закона "Магнитски".

Към настоящият момент нямам информация в този списък да фигурират кредитополучатели в Българската банка за развитие. Ако бъдат посочени в списъка, който е динамична величина, ще е необходимо решение на управителния съвет със съответни предложения до надзорния съвет. Когато няма обаче конкретна фактология, трудно би могло да се коментира какви действия биха се предприели. Трябва да се отбележи, че става въпрос за определена законодателна рамка, на база на която има сключени конкретни договори, по които има конкретни условия. Едва когато се видят тези условия, може да се прецени как тази санкция би се отразила при продължаване, спиране, прекратяване или преуреждане на отношенията в договорите.

Тъй като компаниите кредитополучатели не фигурират в списъка на българското Министерство на финансите, няма правно основание да бъдат предприети действия.

Нека се спрем и на вашето връщане начело на Българската агенция за инвестициите. В какво състояние заварвате агенцията?

- За съжаление, част от добрите и опитни кадри в агенцията бяха напуснали. Работната обстановка бе затормозена от доста излишни бюрократични допълнителни процедури. На базата на инерцията отпреди, доста проекти са били сертифицирани, но за съжаление и доста проекти са били спрени без основание. Откровено казано, работата на агенцията бе доста лимитирана, т.е. не са били търсени нови проекти.

Сега нашата цел е да вдигнем темпото, да се опитаме да върнем част от добрите кадри в агенцията и да се фокусираме върху връщането на инвеститорския интерес от традиционни за нас държави като Германия, Франция, Италия. 

Поставяме фокус и върху инициативата "Три морета". Предстои инвестиционно събитие в България, към което БАИ ще се опита да генерира по-голям инвеститорски интерес. Ще организираме кръгла маса между инвестиционните агенции на всички държави членки на "Три морета", за да намерим възможност да реализираме проекти чрез средствата, натрупани във фонда "Три морета". Ще търсим проекти от общ интерес между България и други страни от инициативата. 

Споменахте Германия, но за поредна година диагнозата на страната ни бе поставена точно от представителите на германския бизнес, които посочват недостиг на квалифицирани кадри, липса на правна сигурност, непрозрачност на обществените поръчки и корупцията. Имате ли рецепта за лечението на тези проблеми?

-Трябва да има постоянна и концентрирана работа на всички институции в държавата. Министерството на икономиката и БАИ работят по превенцията на тези тежки обществени заболявания, както вие се изразихте. Същевременно, част от въпросите, свързани с работната ръка, са въпроси на създаване на подходяща среда за развитие на младите хора в страната ни. Това са политики в обсега на Министерството на образованието и на Министерството на икономиката - при това, взети като сбор. Бих казал, че колкото по-силни са институциите и колкото повече има държава в отговора на всички тези поставени въпроси, инвеститорският интерес ще се увеличава.

Неведнъж съм споменавал, че и инвестициите, и свободната стопанска инициатива са защитени от Конституцията. Имаме опростена данъчна система, с най-ниски ставки в цяла Европа. Казвал съм на инвеститорите, че ако предложат и едно добро и разумно заплащане, балансирано в сравнение с високото заплащане в Западна Европа, могат да получат талантливи и лоялни хора от България.

Разговора води Атанаси Петров

Facebook logo
Бъдете с нас и във