Банкеръ Daily

Финансов дневник

ББР ще додава до 5 млн. лв. на закъсали длъжници

Измененият устав на банката забранява да се отпускат нови заеми над тази сума

S 250 895b4579 5429 430a 9c12 0ce91a1bd825

Преди дни министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер утвърди новия „Устав на Българската банка за развитие”. 

Ключовата промяна е, че „Банката не може да формира нови позиции на индивидуална и консолидирана основа към един клиент или група свързани клиенти, чиито общ размер надхвърля сумата от 5 000 000 лева”.

Тази промяна цели ББР да се върне към основната си цел – финансиране на малкия и среден бизнес, а не да отпуска малко на брой огромни кредити на избрани фирми, както беше в близкото минало.

Една промяна в устава на Българската банка за развитие обаче предизвика общественото внимание. Държавната кредитна институция ще има правото 

да финансира свои лоши длъжници с цел тяхното оздравяване.

Има такива фирми, които успяха да излязат „на нула”, но им трябва свеж ресурс, за да превъртят колелото и да продължат развитието си. От това имат интерес не само длъжниците, но и банката, която запазва клиенти, с които има добро партньорство. ББР ще може да дофинансира такива фирми с до 20% от брутната им експозиция към банката, но не повече от 5 млн. лв. Това коментираха юристи.

Ето и точен цитат на чл. 7 от устава на институцията:

"(7) Ограничението по ал.5 може да не се прилага по единодушно решение на Управителния съвет и след решение на надзорния съвет - при увеличаване на съществуваща експозиция, когато в резултат на прилагане на мерки за преструктуриране на експозицията по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на  Регламент (ЕС) № 648/2012 с цел подобряване на събираемостта й, комплексното прилагане на други мерки по преструктуриране не е достатъчно, или увеличението е необходимо за запазване на правата и интересите на Банката, като общият размер на увеличенията е до 20% от размера на брутната стойност на експозицията към 31.1.2021 г., но не повече от 5 млн. лв., а общата експозиция след увеличенията трябва да остане в рамките на регулаторните и вътрешнобанковите лимити за големи експозиции."

Тази разпоредба допуска изключение от лимита от 5 млн. лева по чл.8, ал.5 от Устава на ББР само за съществуващи експозиции с мерки по преструктуриране за подобряване на събираемостта им или за експозиции, при които увеличението на размера им е необходимо за запазване правата и интересите на ББР.

Официалният коментар от ББР е: 

Промените в Устава на ББР ще предоставят възможност за оздравяване на компаниите в затруднено положение, които имат съществуваща експозиция в ББР. Чрез отпускането на допълнително финансиране банката ще позволи на затруднените компании да се стабилизират и да се върнат в изпълнение, като по този начин ще се защити максимално и интересът на банковата група. Въведени са ограничения за размера, за да се предотвратят увеличена концентрация и допълнителни рискове". 

Точно преди година - през юни 2021-ва, БНБ започна целева надзорна проверка в Българската банка за развитие, след като от там отказаха пълна информация за раздадените кредити. Дотам се стигна след като служебният министър на икономиката тогава Кирил Петков свика брифинг, за да обяви, че Управителният съвет на банката е отказал да предостави кредитните досиета на Одитния комитет и че ще се обърне към БНБ. От ББР по-късно обявиха, че исканата информация е банкова тайна.

Служебният министър на икономиката смени състава на Одитния комитет още на 26 май 2021 г. с цел той да започне да извършва ефективен контрол върху ББР, тъй като според нейния устав това е органът, който следи финансовата отчетност, системите за вътрешен контрол и за управление на риска.

Отказът обаче на УС да предостави кредитните досиета на новия Одитен комитет, респективно на принципала, попречи на министъра на икономиката да добие представа за фактическото състояние на банката, а от там "да пренасочи финансов ресурс към новите мерки, които готви служебното правителство в подкрепа на бизнеса и за заетостта", каза тогава Петков.

Последва сезиране на БНБ от страна на Петков. 

"Проблемът е,  дали тези кредити се използват целево, при какви условия са дадени тези кредити и да сме сигурни, че те са дадени на пазарен принцип. Обезпеченията са там със стойностите, които би трябвало да бъдат", допълни тогава Кирил Петков.

Връзката със сегашните промени в устава на ББР е тази, че тогава - през лятото на миналата година, министър Петков предупреди борда на Банката за развитие да не бави промените в устава, с които налага таван върху отпусканите кредити. От банката тогава отговориха, че ще спазят изискванията на министъра на икономиката да не се отпускат кредити над 5 млн. лева, въпреки че новият устав с променените правила още не бе одобрен от БНБ. 

Сега вече забраната е нормативен факт. Междувременно 

на 6 юли тази година правителството прие облекчения при връщането на безлихвените кредити, 

раздавани по време на пандемията.  Срокът за връщане на тези кредити бе удължен с две години. Да уточним, че става дума за безлихвените кредити, които бяха отпускани на граждани, затруднени да работят в условията на COVID-19. По време на пандемията бяха разрешени над 320 млн. лева кредити с гаранции от ББР.

Програмата беше разработена като част от мерките, които предприе държавата за преодоляване на икономическите последици от разпространението на коронавируса и запазване на заетостта и икономическото благосъстояние на хората, които работят в ситуация на рязък спад на икономическата активност. Кредитите бяха насочени към подкрепа на физическите лица, наети по трудов договор или самоосигуряващи се лица, които в резултат на пандемията и извънредното положение/извънредната епидемична обстановка временно не можеха да полагат труд, напомнят от МС. „Българска банка за развитие” гарантира безусловно всички кредити, които търговските банки отпуснаха тогава. Усвояването на безлихвени кредити по Програмата приключи през есента на 2021 година.

В резултат от извършен от ББР анализ на данните за състоянието на портфейлите от кредити и тяхното управление, както и комбинацията от фактори, водещи до намалена икономическа активност и нарастваща безработица, като пандемията от COVID-19, войната в Украйна и нарастващата инфлация, е направено обосновано предположение за очакван ръст на длъжниците по представените по Програмата кредити.

Отпада и срокът от 60 дни между предсрочна изискуемост 

и подаване на документи в съда като условие за предявяване на плащане на гарантирани суми по Програмата. 

В рамковите условия по Програмата се въвежда текст, съгласно който при смърт на правоимащо лице ББР може да договори с търговските банки облекчени условия за плащане по гаранцията, респективно за събиране/отписване на вземанията по кредитите след това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във