Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ББР - люпилня на чиновници с доход на милионери

Отстранен, но не съвсем. В тази ситуация се оказва Стоян Мавродиев, след като премиера Борисов шумно оповести преди месец освобождаването му от длъжността главен изпълнителен директор на ББР (8 април). С него трябваше да си тръгне и целият борд, ако някой бе слушал какво говори Борисов. Но не би! Освен назначаването на двама нови изпълнителни директори и сбогуването с още един от старите, не се е чуло за други, кой знае какви, промени в банката. 

Оказва се, че бившият шеф на Комисията за финансов надзор е отписан единствено от борда на ББР, но все още ръководи почти всички дъщерни дружества на банката. Колегите му в предишния състав на УС на ББР - Румен Митров и Николай Димитров, също не са отстранени от управлението на нейните сателити. На 30 април обаче Митров е отписан от борда на банката.

Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че към 5 май Мавродиев продължава да е изпълнителен директор на четири дружества от орбитата на ББР. Във всички структури компания му правят Румен Митров и Николай Димитров. Единственото дъщерно дружество, което не е подвластно на Стоян Мавродиев, е "Микрофинансираща институция Джобс". Там обаче фигурират имената на Митров и Димитров. Тоест - казано простичко, получават заплата,

без да работят или да носят отговорност

за случващото се, защото нагоре по веригата вече има нови хора. 

Хубавото е, че и на тези "добри времена" им идва краят. Съвсем логично е новото ръководство на ББР (начело с бившия финансов директор на ПИБ Живко Тодоров и бившия изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане Панайот Филипов)  скоро да направи необходимите промени в управлението и на дъщерните дружества.

Всъщност "БАНКЕРЪ" научи, че процесът вече е започнал. Имената на кандидатите за членове на "дъщерните" бордове вече са подадени към Надзорния съвет. Пресяването трябва да бъде извършено до 8 май, след което одобрените ще бъдат вписани в Търговския регистър.

Трябва да аплодираме и идеята за промяна на механизма за определяне на възнагражденията в ББР, защото - поне по времето на Мавродиев - държавната банка "живееше" разточително и произвеждаше

най-скъпо платените държавни служители

в страната.

За да илюстрираме колко далеч бе стигнал Стоян Мавродиев, ще припомним механизма, по който той, Митров и Димитров оглавяват всички дъщерни дружества на банката. 

Още на първото заседание на УС на ББР в ерата "Мавродиев", започнала през 2017 г.,  се взема решение за промени в директорските бордове на две от дружествата, които са 100% собственост на ББР. Румен Митров става председател на Съвета на директорите на "Микрофинансираща институция Джобс", а Николай Димитров - заместник-председател. "Върховният главнокомандващ" Стоян Мавродиев пък поема поста председател на Съвета на директорите на "Национален гаранционен фонд". И какво излиза? Тримата се самоизбират,

сами определят заплатите си и сами се контролират.

Самозабравянето, което е типично за върховете на държавната трапеза, обаче ги отвежда още по-далеч. Защото всичко това се повтаря още няколко пъти.

Например - през 2018 г. е учредено дъщерното дружество "Фонд за капиталови инвестиции". На учредителното събрание присъстват Мавродиев, Митров и Димитров. Те стават ръководители на компанията, а изборът им е потвърден от... самите тях, но като директори на държавната банка майка.

И още - през 2019 г. на бял свят се пръкват още две фирмени отрочета - "ББР лизинг" и "ББР факторинг". Зачеването, раждането и прохождането стават по същата порочна схема - Мавродиев, Митров и Николов учредяват дружествата, назначават се за техни началници и потвърждават решенията си като директори на компанията майка.

Оттук до публично известният факт, че "звездното трио" на ББР стават най-скъпоплатените държавни служители, няма дори половин крачка. Доказателствата са публично достояние - декларациите, с които тримата всяка година обявяват доходите си пред Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

За 2018 г. капитанът на държавния кораб Стоян Мавродиев декларира доход от 434 000 лв., което е

малко над 36 000 лв. месечно.

Тоест - повече, отколкото получават президентът, премиерът и управителят на БНБ, взети заедно.

Другите двама изпълнителни директори са по-скромни, макар и с малко: за 2018 г. са  декларирали "само" по 380 000 лева.

За съжаление, все още не може да се каже с точност какъв е приносът на ББР и на фирмените й сателити за благосъстоянието на Мавродиев и компания през 2019 година. Видно обаче е, че по негово време възнагражденията, отредени за борда на директорите в "Национален гаранционен фонд" и "Микрофинансираща институция Джобс" нарастват значително. Например - разходите за възнагражденията на шефския триумвират в първото дружество през 2018 г. са 570 000 лв. (срещу скромните 247 000 лв. за 2017 г.), а във второто те скачат от 198 000 лв. (2017 г.) на 275 000 лева.

Кой и защо е толерирал

този разгул в държавната банка

е съвсем отделен въпрос. Най-вероятно отговорът му е свързан с желанието на премиера Борисов да се дистанцира максимално от кадровата политика в ББР, но казва ли ти някой?

На 21 април премиерът в прав текст каза, че за кадрите отговоря финансовият министър Владислав Горанов. Първите назначения след ерата "Мавродиев" обаче показват, че това задължение по-скоро е поделено между Горанов и икономическия министър Емил Караниколов, тъй като управляваното от негово ведомство е принципал на ББР.

Включването на финансовия министър в работата на Българската банка за развитие е продиктувано от две обстоятелства: първо - от 700-те млн. лв. бюджетни средства, с които е увеличен капиталът й, и второ - от поставянето на ББР в центъра на правителствената антикризисна програма за подкрепа на бизнеса и гражданите.

По информация на "БАНКЕРЪ", на 5 май необходимата документация за увеличението на капитала е била внесена в Агенцията по вписванията. Още същия ден

ББР пусна покана до търговските банки,

с които ще си партнира в прилагането на мерките по "Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от СOVID-19".

Българска банка за развитие е в готовност да предостави портфейлни гаранции до 1.6 млрд. лв., покриващи до 80% от главниците по отпуснатите кредити с максимален общ размер от 2 млрд. лева.

Банките партньори трябва да заявят участие до 12 май. От тях се очакват размерите на портфейлните гаранции, които да им бъдат предоставени; прогнозните размери на съществуващите кредити, които ще бъдат включени в гаранциите; както и прогнозните размери на новото финансиране по програмата. До участие в ползването на гаранцията се допускат всички търговски банки, като ББР следва да сключи индивидуални споразумения с всяка една от тях. Схемата е обезпечена с 500 млн. лв. от свежия капитал на банката.

Останалите

200 млн. лв. са за обезпечаването

на безлихвените кредити до 4500 лв., които се отпускат на работници и служители, които са съкратени от работа или са пуснати в неплатен отпуск. Четири банки вече отпускат такива кредити -  "Интернешънъл Асет Банк“,  "Първа инвестиционна банка",  "Общинска банка" и "Инвестбанк".

Общо 12 банки са заявили желание да участват по тази схема. С останалите осем предстои ББР да сключи индивидуални споразумения. Това са "Алианц банк", Банка ДСК, "Обединена българска банка", "Райфайзенбанк", "Търговска банка Д", "Уникредит Булбанк", "Централна кооперативна банка" и "Юробанк България" (Пощенска банка).

Facebook logo
Бъдете с нас и във