Банкеръ Daily

Финансов дневник

Бавното възстановяване и тактиката "от единия джоб в другия"


България ще е една от страните в Европейския съюз, които ще се възстановят по-бавно от корона кризата. Този извод може да бъде направен на базата на данните от Зимната икономическа прогноза на Европейската комисия, според която българската икономика ще отбележи ръст от едва 2.7% през тази година при 3.7% средно за ЕС. Комисията не изследва детайлно причините, но дори един незадълбочен прочит на правителствените мерки за излизане от кризата дава ясен отговор на въпроса защо ще изостанем, вместо да наваксваме разликата със средноевропейския стандарт.


Като всички останали държави в Европа и по света и България плаща висока цена, за да се справи с пандемията и последвалата икономическа криза. Българската икономика губи по 100 млн. евро за всяка седмица от извънредните мерки свързани с COVID-19, изчисли в свой анализ застрахователят на търговски кредити Euler Hermes. Правителството обаче не дава знаци за каквото и да е разхлабване на мерките. Точно обратното, с минорен тон здравните власти вече говорят за третата вълна на вируса, която отново напълни болниците и следващият очакван ход е затягане на рестрикциите. Така че икономиката ни едва ли ще види скоро светлина в тунела. 

По-тревожното в случая е, че 


от държавния бюджет се правят закъснели и неефективни плащания за подпомагане на бизнеса


В свой анализ експертите от Института по икономика и политики към УНСС също пресмятат колко струва кризата и как публичните финанси са реагирали на нея. Анализът е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 година. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. 

През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5.5 млрд. лв. и това може да се приеме като „цената“, платена от държавния бюджет досега. В същия анализ обаче се подчертава и че направените плащания са недостатъчни и закъснели. Достъп до тях имат основно големи предприятия, чуждестранни компании и държавни фирми, докато малкият бизнес и микропредприятията, които са най-нуждаещи се, не успяват да се класират за подкрепа от държавата. Но когато държавата подпомага собствените си дружества,  означава че прехвърля пари от единия си джоб в другия. Същото се отнася и до общинските компании, получили помощ още в първите дни на кризата. 

Всички обаче помнят с какъв апломб правителството отчиташе на ежедневните си брифинги какви помощи гласува в подкрепа на частния бизнес и как загрижени са министрите за малкия и среден бизнес - гръбнака на икономиката.  В същото време вместо да се помага частния сектор, парите стигнали първо до общински и държавни дружества, които имат достатъчно механизми за спасяване - пак с пари от държавния или общинския бюджет.

Примери за такова нелогично, да не кажем ненормално подпомагане, се виждат най-ясно в един от флагманите на антикризисната програма на правителството - мярката "60/40". В списъците на НОИ с компаниите, получили подпомагане, виждаме, че едни от най-крупните бенефициенти са именно държавни и общински предприятия. Например държавата е изплатила над 10 млн. лв. на Мини „Марица-изток“ и още 7.2 млн. лв. на "Български пощи".

Правителството засили голям бюджетен ресурс и към сектори, в които доходите не са пострадали вследствие на кризата - например  за увеличение на заплатите в държавната администрация. Бонусите към пенсиите също не попадат в графата антикризисни мерки, но поне са някакъв жест към възрастната част от населението.

Както "Банкеръ" писа, резултатите от тези по-скоро предизборни, отколкото антикризисни мерки се виждат от данните за изпълнението на бюджета. Министерството на финансите отчете, че въпреки опустошителната 2020 г., в която много хора загубиха работата си, други претърпяха спад в доходите си, а редица бизнеси просто принудително затвориха, приходите от данъци и осигуровки рекордно нарастват спрямо предишните години. Една от причините е точно схемата 60/40, при която държавата поема 60% от осигурителната тежест на бизнеса, но сумата се влива обратно в бюджета.


От министерството признават,  


че увеличението на приходите се дължи и на повишението на заплатите в администрацията, в образованието и здравеопазването. Тоест увеличавайки заплатите в тези сектори, държавата събира и повече данъци върху доходите. И отново прилага тактиката от "единия в другия джоб".

Липсата на ефективност при подпомагането на бизнеса отново се вижда през данните за бюджета. Ще припомним, че през 2020 г. средствата не бяха насочени към нуждаещите се в най-тежките кризисни месеци, а ударните разходи се случиха едва през ноември и декември. 

Сега отново - в ситуацията на частичен локдаун през януари и февруари, се вижда, че бюджетът започва годината с над 400 млн. лева излишък.


Искрицата надежда отново се очаква отвън - този път през Плана за възстановяване на ЕС, по който България очаква да получи 12 млрд. лева в следващите години. 


В актуализираната версия на българския план, която страната ни смята да представи пред Еврокомисията, са предвидени близо 1 млрд. лв. директна целева подкрепа за малки и средни предприятия. Разбира се, лошите новини са, че средствата отново ще се управляват от чиновници във ведомствата, които вече демонстрираха своя уклон да забавят реалното изплащане на помощите и да го обвързват с прекомерна бюрокрация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във