Банкеръ Daily

Финансов дневник

Бавно бързане с новата схема за бизнес кредити

Икономическият министър Кирил Петков несъмнено е сред най-активните представители на служебното правителство. Освен с ревизията на държавните компании под шапката на министерството, Петков бе поставен в центъра и на пакета от мерки за подкрепа на бизнеса.  

 

Една от мерките, върху които е поставен акцент е новата програма за бизнес кредити за малки и средни предприятия. Но въпреки хиперактивността на министъра, срокът за официалното пускане на схемата на пазара така и не е оповестен, а и няма конкретно разписани параметри на програмата.

Параметрите на обещаното

Засега е известно, че размерът на програмата ще е 2.5 млрд. лева, като намерението е държавата да покрива до 80% от индивидуалните експозиции и до 50% от кредитите на ниво група.

Кредитите за малкия и средния бизнес няма да имат нужда от обезпечение и ще бъдат отпускани в рамките на 10 дни. Едно от условията за кандидатстване е предприятията да имат документ, удостоверяващ, че са извършвали посочената от тях дейност през последните 3 години. Така те ще могат да получат до 70% от своите приходи за 2019 или 2020 г. под формата на заем. 

Посланията на служебния кабинет са, че кредитите ще са нисколихвени. Първата година няма да се плаща нито главница, нито лихва, а срокът за погасяване ще е дълъг - седем години. За тези кредити ще могат да кандидатстват малки и средни предприятия от всички икономически сектори, както и самоосигуряващи се лица.  Това е официално оповестената информация. Всичко останало обаче в момента е "зад завесата".

Ясно е, че програмата ще се изпълнява в 

партньорство с търговските банки.

Въпросната схема е била обсъждана на няколко работни срещи между Министерството на икономиката и представители на Асоциацията на търговските банки. След това е започнал процесът по изработването на програмата. Желанието на правителството е да се уеднаквят гаранционните схеми, които ще прилагат кредитните институции. Към момента се реализират две  гаранционни схеми, одобрени от предишната власт - едната през Българската банка за развитие, а втората - през Фонда на фондовете. Банката отчита, че към края на май по програмата за подпомагане на бизнеса е потвърдила 1 729 кредита за над 254.5 млн. лева.

При сега обсъжданата схема 

всяка от банките, заявила интерес към новата програма, може да сключи гаранционно споразумение с държавата, научи още "БАНКЕРЪ". Не е известно колко време ще отнеме този процес, защото подписването на подобни споразумения подлежи на санкция от управителните съвети на банките. При някои кредитни институции с чуждестранен капитал дори може да се поиска одобрение и от банката-майка.

Дали банките ще приемат новото предизвикателство или ще изчакат появата на редовно избран кабинет, е рано да се каже. Някои от тях може би ще намерят обяснение за забавяне на решението си с още месец, за да са сигурни, че следващото редовно правителство ще препотвърди намеренията на сегашното. Да не забравяме, че банките целят постигането на печалби, а не изпълнението на социални функции. 

"Относно обявената от служебното правителство гаранционна схема, насочена към малки и средни предприятия (МСП), бихме искали да информираме, че Асоциацията на банките в България (АББ) участва в съгласуването на общите параметри по програмата. Разчитайки на експертизата на своите членове и след съгласуване с Управителния съвет, АББ предостави своите коментари пред Министерството на финансите, Министерството на икономиката и съответните институции по време на провелите се интензивни дискусии по общите параметри по портфейлната гаранция" , посочиха от Асоциацията на банките пред "БАНКЕРЪ".

При старта на сегашната схема 

държавата увеличи капитала на ББР с 500 млн. лв., но част от тази сума бе прехвърлена към някои грантови схеми, защото Фондът на фондовете развива идентичен инструмент за кредитиране на малки и средни предприятия.  

Първоначално ББР издаваше портфейлни гаранции за отпускане на заеми до 300 хил. лева. при намалени изисквания за обезпечение и възможност за гратисен период до 3 години. Условието за получаване на такъв кредит пък бе фирмите да са изпитвали затруднения през 2020 г., но да не са изпадали в просрочие над 90 дни през последната година. 

Впоследствие кабинетът "Борисов 3" тунингова схемата, като в обхвата на кредитния инструмент бяха включени големите предприятия - фирми с персонал над 250 души, с годишен оборот, който превишава 97.5 млн. лв. и стойност на активите, която превишава 84 млн. лева. Само името на фирмите не пишеше в тези условия, но може би някой ден и те ще излязат на светло. 

Увеличен бе и максималният размер на кредита към едно лице и такива, които са свързани - от 300 хил. лева на 1 млн. лева за малките и средни предприятия и на 2 млн. лева за големи търговски дружества.

Според последната информация,

 до началото на юни 2021 г. Фондът на фондовете е подкрепил едва 64 фирми с 34 млн. лв., чрез гаранционния си инструмент. Още при пускането му през октомври 2020 г., се оказа, че общият финансов ресурс за гаранции, заявен от банките партньори, надхвърля бюджета на програмата, който е близо 158 млн. лева. Каква е причината този ресурс да не бъде усвоен засега е неизвестно.

Условията по схемата на ФнФ са доста сходни с тези на ББР - предприемачите могат да се възползват от инвестиционни кредити с гратисен период по главницата  до 24 месеца. Кредитите са за преодоляване на финансови затруднения, дължащи се или утежнени от епидемията COVID19. Има и заеми за оборотни средства с опция за гратисен период по главницата до 12 месеца. Процентът на гаранцията от фонда е до 80% от кредита. Идеята е държавният фонд да поеме част от кредитния риск на финансовите институции, който може да произтече от новите заеми за малки и средни предприятия без достатъчно обезпечения.

Банките, които първоначално заявиха интерес към предишните две гаранционни схеми, бяха Юробанк България, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка, Токуда банк, Банка ДСК, Търговска банка Д, Българо-американска кредитна банка, Райфайзенбанк, Алианц Банк и Инвестбанк. Към момента не е известно кои банки ще се включат в новата програма, обявена от служебния кабинет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във