Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банковите такси отиват към небето

Обоснованото ни предположение, че таксите, които банките начисляват за различните видове услуги ще вървят само нагоре, отново се материализира. Но ако преди година тази прогноза се базираше на банкерската теза, че трезорите виждат приходите от такси като един от малкото източници на свеж ресурс при затворена заради пандемията икономика, то сега може да се каже, че банковите тарифи поскъпват с повод и без повод. 

 

Актуална справка в платформата за сравнение на банковите такси "Писар" показва, че вече на физическите лица се начислява такса в размер между 2 и 8 лева само за да си открият сметка. Повече банки са фиксирали тази тарифа около 2.50 лева. Една от най-доходоносните такси за банките - тази за месечно обслужване на сметката варира между 2 и 10 лева на месеца. 

Повечето кредитни институции обаче прибират между 2 и 4 лв., което означава, че годишният разход за клиентите само за обслужване на сметката му може да достигне до 48 лева, при това ако ползва само една сметка. Някои банки дори имат тарифа и за закриване на сметка. Най-ниската цена при банките, които са въвели такава такса, е 2 лева. Най-високата обаче достига до почти 14 лева.

Таксите, обвързани с парични преводи в лева на хартия струват 4-5 лева. Преводите в евро на хартия са малко поевтини - масово се облагат с такса в размер под 2 лева. За сметка на това преводите по електронен път са горе-долу два пъти по евтини.

Тарифите за обслужването на фирми, логично, са по-значителни. Например данните показват, че сумата, необходима за откриване на сметка, е между 10 и 250 лв. в зависимост от политиката на банката. Преобладава размерът от 60 лева. Таксата за годишното обслужване на фирмена сметка пък започва от 120 лв. и достига до над 250 лева в някои банки. При преводите през системата RINGS по електронен път таксите започват от 13 лв. и достигат до 20 лв. за превод.

Най-щадящи са таксите свързани с касови операции с малки суми. Немалко банки изобщо не начисляват такса за вноска  до 400 лева. При другите таксата варира между 1 и 2 лева. При вноска на по-значителна сума, например от порядъка на 4000 лв. размерът на таксата варира между 2 и 8 лева в зависимост от банката. Размерът на тарифите за теглене на по-малки суми са между 2 лв. и 6 лева. При теглене на суми от порядъка на 4000 лв. таксата е между 10 и 24 лева.

От Асоциацията на банките отчитат, че благодарение на възстановяването на икономическата активност, в края на второто тримесечие на 2021г. нетният доход от такси и комисиони отчита ръст от 18,6% на годишна база (89,9 млн. лв.) до 574,1 млн. лв.

"При сравнението следва да се имат предвид резките спадове на нетния лихвен доход и на нетния доход от такси и комисиони през второто тримесечие на 2020г. заради отслабената икономическа активност, вследствие на предприетите мерки за ограничаване разпространението на коронавируса. Нетният доход от такси и комисиони формира 26,3% от нетния общ оперативен доход на банковата система, което е под средното ниво за ЕС от 30,4% – по данни на ЕБО за първото тримесечие на 2021 г.", отбелязват от АББ.

Преди година един от аргументите за повишаващите се такси бе влошаването на балансите на банките заради корона кризата. Както и свиващите се приходи от лихви. Сега обаче ситуацията поне на пръв поглед е по-различна. Нетната печалба на сектора за първото полугодие на 2021 г. възлиза на 658.6 млн. лв., което представлява ръст от 27.8% на годишна база. Отделно нетният лихвен доход на банките се повишава с 3% на годишна база (38.6 млн. лв.) и към края на юни 2021 г. възлиза на 1.343 млрд. лева.

И все пак следва да се каже, че лихвеният доход, т.е. доходът от основната дейност на банките, формира по-голямата част от общия им оперативен доход. 

"През второто тримесечие на 2021 г. нетният лихвен доход формира 61.8% от общия нетен оперативен доход на банковата система. За сравнение, в ЕС делът на нетния лихвен доход възлиза на 53.9% от общия оперативен доход – по данни на Европейския банков орган (ЕБО) за първото тримесечие на 2021 г." , посочват от Банковата асоциация.

Разбира се, недоволството на потребителите също е оправдано. Те държат спестяванията си в банките при брутално ниски лихви. Лихвите по депозитите на домакинствата все така клонят към 0 процента, а по влоговете на бизнеса продължава да се начислява отрицателна лихва. На свой ред растящата инфлация все по-бързо изяжда спестяванията им. Заради политиките на ЕЦБ с течение на времето търговските банки се превърнаха в касички или в дюшеци - сигурно място, където се съхраняват пари, но без никаква доходност. 

Един от основните съвети на финансистите за намаляване на разходите за банкови услуги е закриване на сметки, които не ползваме или в които държим малки суми. Друга препоръка е ползването на ПОС терминал, вместо често теглене от банкомат, нареждане на преводи през електронно банкиране и да не се прибягва към услугите на най-близкия банкомат, а да се търси АТМ на обслужващата ни банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във