Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Банковите такси - кост в гърлото на потребителите

S 250 76ac544d 4e42 4c9e b213 54b47607f2b4

Ако попитате клиентите на банките, 99% от тях сигурно биха казали, че таксите и комисионите, които се начисляват, са прекомерно високи. 99% от банкерите пък сигурно биха казали, че размерът им е обоснован предвид изравняването на таксите за международни и вътрешни плащания, разходите на кредитните институции за заплати и осигуровки на служителите, и поддържането на клоновете и разплащателната инфраструктура. В последно време може да се каже, че и двете страни в този задочен спор имат стабилни аргументи в своя полза.

Например последният анализ на Асоциацията на банките в България показва, че нетният доход на банките у нас от такси и комисиони за първите три месеца на тази година е 261 млн. лева. Той отчита спад от 1.1% на годишна база. В края на март 2020 г. приходите от такси и комисиони растат с по-бавен темп от 0.7% на годишна база (при 5,8% ръст на годишна база в края на 2019 г.) и възлизат на 314,3 млн. лв., докато за същия период разходите за такси и комисиони се увеличават с 10.4% на годишна база – до 52.7 млн. лева.

Любопитно е също, че нетният доход от такси и комисиони формира близо една трета (27.6%) от нетния общ оперативен доход на банковата система, но това е под средното ниво за ЕС от 28.5 процента.

Банковата асоциация обяснява спада в нетния доход от такси с промените в европейските регулации по отношение на платежните услуги, в сила от декември 2019 г., според които трансграничните преводи в евро поевтиняват. Тоест - таксите, начислявани от доставчика на платежни услуги (в случая банките) за трансгранични преводи, трябва да бъдат равни на таксите, начислявани при националните плащания.

Както "Банкеръ" вече писа, банките опитаха да компенсират свиването на приходите от тези такси с увеличението на таксите от вътрешни транзакции. Това бе очакван ход, защото още в оценката на въздействие, изготвена за новия европейски регламент, бе посочено, че съществува риск банките да направят опит да компенсират част от загубите си, като увеличат размера на таксите за национални преводи или таксите за обслужване на сметки.

Според официалните данни на БНБ от декември 2019 г. - за четири месеца, таксите за обслужване на гише са нараснали. Например за откриване разплащателна сметка средната такса през август 2019-а е била 1.84 лева, а през декември 2019-а вече 1.94 лева, което означава ръст от около 5 процента. Когато откриването на такава сметка е свързано с предоставянето на дебитна карта към нея, ръстът на средната такса е 29.6% като тя е достигнала 1.62 лева. В същото време ръстът на средния размер на таксите за обслужване на сметките за основни операции е 11.68 процента.

Недоволството на потребителите

става още по-обосновано поради факта, че за такси са с още по-драматични поскъпвания. Например средните такси за теглене на пари до 1000 лева на гише за четири месеца са нараснали с 65% - от 1.37 лева, до 2.26 лева. За плащане с директен дебит към сметка в същата банка средната такса се е увеличила с 65%, а когато този превод е към сметка в друга банка увеличението за четири месеца е с над 56.2% -  от 2.17 лева на 3.39 лева.

От данните на БНБ личи, че ръст на таксите има и за преводите по кредити, както и за плащанията на гражданите към държавния бюджет. Банките аргументират тази ценова с политика с насърчаването на електронните им канали за банкиране.

За нещастие на потребителите това е поредната вълна от увеличение на таксите и комисионите за банковите услуги. Всъщност за някои институции това е трето увеличение от октомври 2019 г. насам. Макар и с малко банките увеличиха таксите за най-масовите си услуги. Например за поддържането на сметка и за тегленето от банкомат, както и за други вътрешнобанкови и междубанкови операции. Експертите пресмятат, че средно с 12 лева годишно ще се повиши таксата за обслужване на разплащателна сметка.

Тенденцията за ръст на таксите и комисионите се забелязва от няколко години. Този извод може да бъде направен от последния анализ на Комисията за защита на конкуренцията за банковите услуги у нас. Всъщност трендът на покачване на приходите от такси и комисиони следва този на нарастване на кредитите за домакинствата през периода. 

От анализа на КЗК става ясно също така, че много банки не начисляват такса за закриване на банкова сметка, но други взимат между 2 и 10 лв. за услугата. 

Средната такса за откриване на сметка пък се е покачила от 2.17 лв. през 2016 г. на 2.61 лв. през 2019 година. Поддържането на разплащателна сметка пък е поскъпнало от 2 лв. на средно 2.44 лв. към юни 2019 година. Към тази дата почти всички водещи банки у нас начисляват еднаква такса за поддържане на разплащателна сметка - 2.50 лв. на месец.

Според финансовите анализатори обаче повишаването на таксите е очакван процес и не бива да става повод за истерия, като част от тях могат да бъдат избегнати от клиентите чрез използването на интернет банкиране. Със сигурност в месеците на извънредно положение много потребители са прибегнали до онлайн банкиране, просто защото редица банкови клонове бяха затворени, а пред работещите се струпваха не малко хора. Това може би също е дало отражение в приходите на банките от такси и комисиони.

Забавянето в техния ръст е сред факторите, оказали влияние върху финансовия резултат през първото тримесечие, когато банковият сектор отчита спад на нетната печалба от 4,2% на годишна база и от 26,8% на тримесечна база до 296,2 млн. лева. Впрочем едва ли е възможно цялата икономика да върви надолу и само банките да отчитат ръст на печалбите. Но това ще се види още по-отчетливо след второто тримесечие на годината.

Освен приходите от такси и комисиони, влияние въру банковите печалби оказват кредитната активност, ниските лихвени проценти, начислените разходи за обезценки, оптимизирането на разходите за дейността, по-доброто качество на кредитния портфейл, посочват от Банковата асоциация.

Някои еднократни ефекти при отделни банки, като получени дивиденти, положителен резултат от отписване на финансови активи и пасиви, по-високи разходи за обезценки и начислени през първото тримесечие разходи, свързани с вноски към Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Фонда за преструктириране на банките също оказват влияние върху финансовия резултат на системата.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във