Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Банковите такси и комисиони ще вървят нагоре

Банките в България влязоха в режим на по-слаба кредитната активност, ниски лихвени проценти и по-високи разходи за обезценка. Естествено, това води до стопяване на печалбата. И може би е време да свикнем с мисълта, че таксите и комисионите, които кредитните институции начисляват на потребителите, ще вървят нагоре. Нещо, което се наблюдава в последните няколко години, но вече изглежда сигурно, че на фона на нестихващата икономическа и финансова несигурност, ще продължи да се случва.

 

Наскоро Асоциацията на банките в България (АББ) публикува тримесечния информационен материал с основни акценти върху икономиката и банковия сектор през второто тримесечие на годината. От публикуваните данни става ясно, че банковият сектор отчита нетна печалба в размер на 219 млн. лв., което обаче представлява спад от 26% на тримесечна база.

Освен това се наблюдава

спад на приходите

от една от базовите банкови дейности - кредитирането. 

Нетният лихвен доход на банките се понижава с 5.4% на годишна база (-74.8 млн. лв.) и към края на юни 2020 г. възлиза на 1.305 млрд. лева. Самият нетен лихвен доход се формира като разлика между приходите от лихви и разходите за лихви.

Към 30 юни 2020 г. приходите от лихви се понижават с 3.4% на годишна база (51.2 млн. лв.) до 1.472 млрд. лева. Разходите за лихви възлизат на 166.7 млн. лв., като те са с 16.5% повече на годишна база.

Отделно, банковата система прави

повече обезценки,

спрямо същия период на миналата година. Размерът на обезценките нараства до 379 млн. лв. от 184 млн. лв. година по-рано.

Съгласно прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), чрез собствени модели банките правят прогнози за потенциалните си обезценки от бъдещи кредитни загуби, вследствие на COVID-19, и начисляват провизии предварително. Тези действия, в съответствие с МСФО 9, влияят върху размера на обезценките, извършени от банките, през първото и второто тримесечие.

За да ограничат влиянието на тези фактори, е логично банките да прибегнат

към увеличаване размера на таксите и комисионите. 

В последните месеци отново се стигна до увеличаване на таксите и комисионите за най-масовите банкови услуги.

Например - такса за превод, направен в офис към друга банка, вече достига 5 лв., а само преди около година таванът бе 3 лева. Увеличават се таксите и по други масови услуги - откриване, поддръжка и закриване на сметка.

Въпреки това, в края на второто тримесечие нетният доход от такси и комисиони отчита спад от 11.1% на годишна база (60.7 млн. лв.) до 484.2 млн. лева. На тримесечна база, спадът е от 15 на сто. Едно от обясненията вероятно е, че не малко потребители избягват посещенията на банковия клон и предпочитат дигиталните канали, където банковите услуги са в пъти по-евтини. Пък и периодът съвпадна изцяло с този на първите и най-драстични мерки срещу COVID-19 

Така още една от основите дейности на банките претърпява удар. Добре е да се знае, че 23% от нетния доход се формира от такси и комисиони, а сумите лихви носят цели 61.8% от общия оперативен доход на банковата система.

Според последните прогнози на експертите от Българската народна банка

за потребителите не идват по-добри дни. 

БНБ очаква лихвените проценти по депозитите да останат на сегашните ниски нива. Сред причините за това са високата ликвидност в банковата система и предвижданото по-нататъшно увеличаване на депозитите в среда на повишена несигурност.

Същевременно,

БНБ допуска, че лихвените проценти по новоотпуснатите кредити

на домакинства и нефинансови предприятия могат да се повишат.

Статистиката на БНБ показва, че през второто тримесечие на 2020 г. средните лихвени проценти по новодоговорените потребителски и фирмени кредити и срочни депозити бележат минимални понижения спрямо предишното тримесечие.

За банките също предстоят времена на безпокойство. Една от непосредствените последици от епидемичната ситуация в световен мащаб е

повишеният кредитен риск

на корпоративните клиенти и физическите лица. Затова БНБ очаква нарастване на необслужваните кредити и по тази причина зaпaзи нивото aнтициĸличния ĸaпитaлoв бyфep на 0.5 на сто. Тъpгoвcĸитe бaнĸи взeмaт пpeдвид този коефициент пpи изчиcлявaнeтo нa oбщaтa cи ĸaпитaлoвa aдeĸвaтнocт. 

Хубавото е, че поне засега необслужваните кредити бележат спад и към края на второто тримесечие обемът на заемите с просрочие над 90 дни спада дo 3.825 млрд. лв. - от 3.969 млрд. лв. тримесечие по-рано. Измерени в проценти, необслужваните кредити за банковата система спадат средно до 5.71% - от 5.92%, колкото бяха в края на март.

България има висока степен на покритие на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.

Например - към края на второто тримесечие на 2020 г., степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 58.7% (при 59.2% в края на първото тримесечие). За сравнение,

степента на покритие за европейските банки,

по данни на ЕЦБ за първото тримесечие на 2020 г., е 44.15 процента.

Може би най-важното за кредитните институции е, че потребителите продължават да им се доверяват в условията на нарастващата криза и депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на юни общата сума на депозитите в банковата система достига 86.32 млрд. лв., като отбелязват годишен ръст от 8.3%, при все ниските лихвени проценти по депозитите. Прирастът на спестяванията е по-бърз, в сравнение с отчетените 7.8% на годишна база към края на март. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във