Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВАТА СИСТЕМА ИЗГЛЕЖДА НЕПОКЛАТИМА

Вестник БАНКЕРЪ изготвя от 1998 г. насам всеки три месеца класация на най-добрите банки в България, като ги подрежда по пет показателя. Това са балансово число, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. Само институциите, които попадат сред първите десет и по петте критерия, влизат в елитната група на най-добрите. Практиката за изминалите близо десет години от началото на класацията показва, че петте показателя дават най-добрата комбинация между значимостта на една институция за сектора, нейната стабилност (олицетворявана от печалбата и капитала й) и ефективността й (за която говорят възвръщаемостта на собствения капитал и на активите). За 2007-а на споменатите вече изисквания от общо 24 кредитни институции у нас отговарят УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ и СИБАНК.

Банковият сектор отбеляза най-блестящата година от своето съществуване в пазарни условия. Това заключение може да звучи бомбастично, но съвсем не е преувеличено на фона на резултатите, които отчита финансово-кредитният сектор за 2007-а. Общият размер на активите му е 59.1 млрд. лева. За пръв път от 1990 г. насам те надхвърлят брутния вътрешен продукт на държавата и са с 40% повече спрямо балансовото му число през 2006-а. Както обича да се изразява Левон Хампарцумян, вярно е, че сам по себе си размерът няма значение... Особено този на банковите активи. Независимо колко са големи, ако не се обслужват редовно, или както казват банкерите, ако качеството им е лошо, здравето на цялата система е застрашено. Само че, според данните за 2007-а, подобна опасност не грози българските банки. Общият размер на класифицираните вземания - тези, които клиентите на банките не обслужват редовно, е по-малко от 4% от всички активи. Това е показател, на който могат да завидят много от развитите индустриални държави.
Очевидно бясната конкуренция в кредитирането не е подкопала сигурността на банките. Доказателство за това е, че общият размер на капитала им за една година е нараснал от 4.4 млрд. на 6.2 млрд. лв., или с близо 41 процента. А именно капиталът е този, който трябва да покрива всички видове рискове, поемани от банките при извършването на техните операции. Очакванията са през 2008-а той отново да нарасне, тъй като повечето банки няма да разпределят дивидент, а ще заделят печалбите си за 2007-а, които също са рекордни, във Фонд Резервен или ще ги оставят неразпределени. Общият им размер е 1.14 млрд. лв. и с около 42% повече, отколкото през 2006 година. С две думи,
по финансови показатели банковият сектор е непоклатим
Само че световната практика е показала, че финансовите показатели отразяват единствено моментното състояние, а то може много бързо и рязко да се влоши, независимо дали причините за това са обективни или субективни (б. ред.- световните мастодонти впрочем го доказаха през последните няколко месеца).
Обезпокояващ за българския банков сектор е изключително интензивният ръст на отпусканите заеми. И българските, и международните анализатори отбелязват, че увеличението от 60% годишно не е особено здравословно. Всъщност притеснителен е не самият ръст, колкото и голям да е той, а фактът, че той не се дължи на адекватно повишаване на спестяванията на гражданите и на фирмите.
Според последните данни на БНБ през 2007-а общият размер на заемите се е повишил с 14.5 млрд. лв., докато привлечените средства - с 12.3 млрд. лева. Отворилата се дупка от 2.2 млрд. лв. е запълнена със заеми, които нашите банки са взели от чужбина. По принцип в това няма нищо лошо, но само дотогава, докато въпросното финансиране не поскъпне и не стане труднодостъпно. А в момента се случва точно това. Големият въпрос е дали банките ще съумеят да удовлетворят търсенето на заеми и дали кредитите няма да поскъпнат дотолкова, че да затруднят длъжниците при обслужването им. Което, казано по друг начин, е дали България няма да допусне минивариант на американската криза.
Не може да бъде отминат и фактът, че много от банките продължават да страдат от
стари болежки
Обслужването в повечето клонове остава много далеч от европейските стандарти не само като отношение към клиентите, но и като ефективност на обслужването. Твърде често, когато в офиса е пълно с хора, повечето гишета не работят. Не са изключение случаите, когато служителите гледат на клиентите като на някакъв тъп досадник, който едва ли не трябва принудително да търпят, обяснявайки му предимствата на един или друг финансов продукт. Безспорният кусур на банките за всичките демократични години е, че колкото и пари да похарчат за рекламните си проспекти и брошури, условията и изискванията по услугите им не са обяснени на достъпен език, а понякога поясненията въобще липсват. Ако човек реши да направи елементарно сравнение на таксите и комисионите за отделен продукт, след доста усилия ще бъде принуден да признае, че си е поставил задача с повишена трудност. Със съжаление трябва да констатираме, че културата на обслужването е банките е критерият, по който прогресът е най-незабележителен.
Не без значение за физиономията и добрите резултати на финансовия сектор е обстоятелството, че през 2007-а бяха приключени
някои големи сливания
които промениха облика на пазара. През юни завърши обединението между БУЛБАНК, Ейч Ви Би Банк Биохим и ХЕБРОСБАНК. Този акт роди най-голямата финансова институция в България и извади от местния пазар две от големите банки, които имаха значително влияние - Ейч Ви Би Банк Биохим и ХЕБРОСБАНК.
В края на 2007-а пък Пощенска банка окончателно се обедини с ДЗИ Банк. Нововъзникналата Юробанк И Еф Джи България стана петата по размер на активите у нас, а от финансовия небосклон изчезна ДЗИ Банк. Въпросните сливания предизвикаха размествания в пазарните дялове - както на активите (като цяло), така и по отделните показатели - като финансирания за фирми, ипотечни заеми и потребителски кредити.
Независимо от динамичното развитие на сектора като цяло в него се открояват няколко институции, които показват много добри и стабилни резултати.
Безспорно УниКредит Булбанк се радва на възможността да реализира
печалба от мащабите
Съвсем не е шега да разполагаш с активи от 9.1 млрд. лв. и зад гърба ти да стои капитал от близо 1.2 млрд. лева. Вливането на активите на Ейч Ви Би Банк Биохим и ХЕБРОСБАНК в тези на БУЛБАНК придаде една малко по-различна физиономия на нововъзникналата институция. Разбира се, няма да бъде коректно да се сумират автоматично активите на трите банките и на тази база да се прави сравнение с балансовото число на УниКредит Булбанк. Но пък трябва да се отбележи, че след сливането тя има доста по-различна структура на активите от тази на БУЛБАНК. Докато до 2006 г. кредитите формираха по-малко от половината от балансовото й число, то - година по-късно, те надхвърлят 57 процента. А заемите по правило са най-доходоносните вземания на една финансова институция. Те са и основната причина обединената УниКредит Булбанк да отчете за 2007 г. печалба от 253.7 млн. лв., която е достатъчно голяма, за да й осигури висока възвръщаемост на собствения капитал - 21.85%, и на активите на - 2.8 процента. С други думи,
УниКредит Булбанк се върна на върха
на банковия сектор - място, което нейната предшественичка БУЛБАНК загуби в началото на 2005 година.
Сега мениджмънтът на УниКредит Булбанк е изправен пред огромното предизвикателство: да подобри качеството на обслужването - проблем, пред който са изправени всички финансови институции с широка клонова мрежа, както и да отстои лидерската позиция, която вече заема. Все задачи, които няма да са никак лесни за изпълнение, като се имат предвид
амбициите на Банка ДСК
А тя е прекият конкурент на УниКредит Булбанк. Бившата спестовна каса, която през ноември 2003-а бе купена от унгарската О Ти Пи, се утвърди като една от най-бързо развиващите се кредитни институции. Тя успя да запази водещите си позиции в областта на финансирането на граждани, а в същото време се наложи и като фактор при отпускането на заеми за фирми, където започна буквално от нулата. Статистиката сочи, че от 2005-а до средата на 2007 г. насам Банка ДСК е успяла да завоюва мястото на най-голямата кредитна институция в България и бе изместена от тази позиция чак след възникването на обединената УниКредит Булбанк. Но пък от развитието на финансовите показатели на Банка ДСК личи, че тя не се е отказала да се бори за палмата на първенството. За 2007-а активите й са се увеличили с 6.1 млрд. лв., достигайки 7.85 млрд. лв., а капиталът й е нараснал от 724.8 млн. на 970.8 млн. лева.
Печалбата на Банка ДСК в края на миналата година е 185.5 млн. лв. и е по-малка от тази през 2006-а - 186.7 млн. лв., което се дължи на увеличаване на разходите за издръжка. Въпреки това финансовата институция е достатъчно голяма, за да осигури добра възвръщаемост на собствения си капитал - 19.11%, и на активите си - 2.36 процента.
От старата държавна спестовна каса вече е останал само споменът. Сега Банка ДСК предлага всички видове финансови услуги. Но все още не може да се отърси от наследеното мудно и бюрократично обслужване в някои от клоновете със стари служители, които по социалистически гледат на гражданите не като на желани клиенти, от които зависят заплатите им, а като на необходимо зло. Друг стар недъг е, че на много места шефовете на клоновете едва ли не се чувстват като местни феодали. Вярно е, че в една финансова структура, която присъства буквално навсякъде в България, е много трудно да се превърти персоналът и контролът на всички административни нива - до най-ниското, бъде затегнат. Но това трябва да се случи, за да не понася банката щети от нерегламентирани или невъзпитани действия на свои служители.
Обединена българска банка
пък поддържа реномето си на една от най-добрите кредитни институции в България. През годините тя се отличава със стабилност в своето развитие. През 2007-а за няколко месеца ОББ бе изместена от третото място по размер на активите от Райфайзенбанк (България). Но в края на годината си възвърна позициите. Балансовото й число вече е 6.1 млрд. лв., като за изминалите дванадесет месеца то е нараснало с 2.1 млрд. лв., или с повече от 53 процента. Банката отбелязва традиционно добър ръст на капитала - от 563.8 млн. на 749.3 млн. лв., и на печалбата - от 142.6 на 184.9 млн. лева. Високата печалба пък й позволява да отчете едни от най-добрите показатели за ефективност. Възвръщаемостта на собственият й капитал е 24.68%, а на активите 3.02 процента.
ОББ е една от малкото банки, която има балансирана структура на кредитите, където тези за фирмите са почти равни като размер на заемите за граждани. Банката преследва политика на увеличение на приходите от такси и комисиони така, че след време те да започнат да покриват разходите й за издръжка. Постигането на тази цел ще й даде възможност да бъде по-гъвкава при определянето на лихвите по кредитите и ще я направи по-конкурентоспособна.
СИБАНК
започна да се утвърждава като редовен член на клуба на най-добрите кредитни институции у нас. Промените, свързани с продажбата на мажоритарния й пакет на белгийската Кей Би Си, явно се отразяват положително на развитието й. Банката промени облика си и от институция, насочена предимно към инвестиционни сделки, се превръща в такава, която набляга на стандартните и общоприети за универсалните банки услуги. Активите за 2007-а са се увеличили от 1.38 млрд. на 1.98 млрд. лв., капиталът й - от 162.1 млн. на 203.3 млн. лв., а печалбата от 29.9 млн. на 41.37 млн. лева. Позитивното е, че за разлика от предходни години, когато печалбата се формираше предимно от освободени провизии, сега тя се дължи изцяло на приходите от лихви, такси и комисиони. Иначе казано, СИБАНК вече печели от основната си дейност, а не от някакви спорадични сделки. Което значително повишава сигурността на нейните приходи, а оттам и на спестяванията на клиентите й. Показателите за ефективност, които най-много интересуват акционерите й, също са доста добри. Възвръщаемостта на капитала на СИБАНК е 20.35%, а на активите й - 2.09 процента.
Може би написаното дотук създава впечатлението, че българският банков сектор е като непоклатима скала в бурно море. Е, изминалата година доказа, че някои непристъпни скали, като например британската банка Нордърн Рок (в превод Северна скала), могат да рухнат за няколко седмици под напора на финансовите катаклизми. За радост българската банкова система все още не е станала неразделна част от международните финансови пазари и по тази причина притежава известен имунитет срещу болестите, които периодично ги спохождат.
Сега въпросът с развитието на българските кредитни институции опира до това дали те ще успеят да привлекат достатъчно пари от гражданите и фирмите, за да поддържат темповете си на растеж. Във всеки случай обаче през 2008 г. банките у нас ще водят по-предпазлива политика. И може би това е единственият печеливш подход за избягване на негативни ефекти при сегашната сложна ситуация на международните финансови пазари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във