Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банките започват да отчитат климатичните рискове

Малки екипи от служители зад кулисите на някои от най-големите банки в света усилено изчисляват едни от най-важните числа, които всяка финансова институция някога е разкривала публично: до каква степен активите в балансите й допринасят за глобалното затопляне, информира агенция "Блумбърг". Ангажираността на медията по темата не е учудваща, защото нейният основател и главен акционер - Майкъл Блумбърг, който е собственик и на "Блумбърг бизнесуийк", е председател на работната група Task Force on Climate-Related Financial Disclosures (TCFD). Тя е създадена в края на 2015-а от Борда за финансова стабилност на Г-20 и е съставена от 32 международни експерти с мандат да "предават доброволно отговарящи на истината констатации за финансовите рискове, свързани с климата".

Един от банкерите, изчисляващи "вредните" активи, е Кейтлин Кроуч от "Ай Ен Джи груп". През последните пет години тя прави "дисекции" на транзакциите - от корпоративните заеми до ипотеките - за да тества начините за измерване на общата въглеродна емисия на холандския кредитор. Тази стойност е неуловима и се установява трудно. Просто защото данните, които подават банковите клиенти - от производители на коли до доставчици на енергия - в повечето случаи са неточни и е възможно едни и същи емисии да се броят два или три пъти когато различни банкови отдели работят с един и същи потребител. И, както признава Кроуч, "Заниманието бързо става изтощително и понякога демотивиращо след като човек започва да разбира нивото на сложност".

Отчитането на отделения въглерод може и да не е блестяща дейност, но банките постепенно узряват за нуждата от нея. ООН предупреди през миналата година, че без драстични нови лимити на повишението на глобалната температура през следващото десетилетие човечеството ще се сблъска с недостиг на храна, масова миграция и нестабилност още през 2040-а. Една от тревогите на банките пък е, че ако обществото игнорира проблема и по-късно е принудено да премине скоростно към нисковъглеродна икономика, пазарната оценка на компаниите и на активите, които произвеждат големи емисии, могат да колабират.

Председателят на "Бенк ъф Инглънд" - Марк Карни, предупреди, че финансовите дружества могат да се сблъскат с "климатичен момент Мински", ако не започнат да разкриват доколко са зависими от рисковете от глобалното затопляне. В случая става въпрос за икономиста Хаймън Мински и неговият "магически момент", който твърди, че финансовите кризи са предизвикани от скрити рискове, трупащи се в балансите. Идеята е, че за разлика от нискокачествените ипотеки, натиснали спусъка на кризата от 2007-2008-а, този път климатичните промени могат да се окажат въпросния неотчетен фактор.

В наши дни, след рекордно високите температури, "нападнали" Европа през юли и горските пожари в Калифорния, довели до фалита на PG&E Corp. през януари, десетки интернационални банки, застрахователи и пенсионни фондове изглежда са готови да слушат. Те вече обявяват намерението си да се присъединят към компании като "Уолмарт" и "Адоб" и да обявят публично целевите нива за намаление на емисиите си съгласно изискванията за климата, заложени в Парижкото споразумение.

Собствените операции на банките, като корпоративните офиси и пътуванията на служителите, не са основния проблем, когато става въпрос за парниковите газове. Акцентът е по-скоро върху емисиите, които кредиторите подпомагат чрез заемите и другите услуги на компаниите. Но много банки, нямащи желание да декларират тежки въглеродни "зависимости", се оправдават, че не трябва да носят отговорност за замърсителите на клиентите си. 

"Ай Ен Джи" е сред групата от европейски кредитори, които са уверили, че ще съобразят отпускането на заеми с целта да се задържи глобалното затопляне в рамките на два градуса по Целзий. Самата Кроуч пък е родена във Флорида и живее в Холандия - и двете места са заплашени от увеличението на морските равнища. Тя ръководи петчленен екип, който проучва физическите активи на клиентите, тяхното производство и бъдещия им производствен капацитет. След това банкерите изчисляват емисиите, които генерира бизнеса им, по отношение на размера на финансиране, осигурен от банката. 

Извън предизвикателството за ограничаване на емисиите е на лице и една още по-мъчителна задача - тяхното редуциране. Близо 45 финансови институции в световен мащаб, включително английската "Ейч Ес Би Си холдингс" и френската "Сосиете женерал", са поели ангажимент да вземат участие в инициативата за доброволно ограничаване на емисиите (Science based Targets Initiative). В нея участват само четири щатски компании: застрахователят "Мет лайф", мениджърът на активи "Принсипъл файненшъл груп", инвеститорът в проекти за чиста енергия Ханън Армстронг и фирмата за частни капитали "Фул сайкъл енърджи". Обявяването на данните трябва да е задължително, смята професор Ден Патън от университета в щата Илинойс. Просто защото режимите за доброволни отчети се използват по-скоро за имиджови манипулации отколкото за подлежаща на сравняване информация.

Въпреки усилията на "Ай Ен Джи" да измерва емисиите, банката е най-големият холандски кредитор на фирми, произвеждащи шистов газ и пластмаси, твърди местният клон на "Амнести интърнешънъл" и на "Приятели на земята" - Dutch Fair Finance Guide. Говорител на "Ай Ен Джи" информира, че банката вече не сътрудничи на организацията, защото се съмнява в методологията, която използва. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във