Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банките взеха глътка въздух, но на хоризонта се задават още проблеми

Банковата система остава силно зависима както от състоянието на икономиката, така и от политическите настроения, които хвърлиха страната ни във втори, макар и частичен, локдаун. Това се вижда от данните за състоянието на банковия сектор към края на октомври - месец, който се оказва по-силен за кредитните институции от гледна точка на печалбата. Банките бележат растеж на печалбата в размер на 95 млн. лв., като тя достига 796 млн. лева. Спрямо същия период на 2019 г. обаче картинката не е никак розова - печалбата на банките се свива с 598 млн. лв. или с почти 43 процента. 

 

Резултатът от сегашния октомври се разглежда като малка "глътка въздух" за сектора преди втория локдаун, който води със себе си нови сериозни предизвикателства. 

За постигната през октомври печалба обяснение може да бъде намерено в намаляването на разходите за обезценка на активите - т.нар. провизии. На годишна база обаче тези разходи остават високи, като възлизат на 691 млн. лв. за първите десет месеца на 2020 г. при 385 млн. лв. година по-рано. По това направление тепърва се очаква раздвижване, тъй като съгласно прилагането на Международния стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), банките правят прогнози за потенциалните си обезценки от бъдещи кредитни загуби, вследствие на COVID-19, чрез собствени модели. Начисляваните след това провизии, са преди конкретното негативно проявление на обезценките по даден кредит.

След изпратената от Европейския банков орган на 2 декември (сряда) "спешна депеша" за удължаването на мораториума по кредитите и бързата ответна реакция на БНБ, сега се очаква решението на Асоциацията на банките.

Според данните на БНБ, към 31 октомври вече е изтекла отсрочката по заеми за около 500 млн. лв., което значи, че точно в условията на локдаун бизнесът трябва да възстанови плащанията си към банките, затова не е изключено и да се появят затруднения. 

Под действието на мораториума към края на октомври остават  кредити за 8.53 млрд. лева. Засега се вижда само, че общият размер на рисковите експозиции се увеличава с 1.5 млрд. лв. (2.4%) спрямо юни.

В последния си анализ Асоциацията на банките отчете, че въпреки че нивото на необслужвани кредити в България е над средното за ЕС, характерна за банковата система у нас е по-високата степен на покритие  на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво на обезценка за страните от ЕС.

"Към края на третото тримесечие на 2020 г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 62.9%, при 58.7% тримесечие по-рано. За сравнение, степента на покритие за европейските банки, по данни на ЕЦБ за второто тримесечие на 2020г., е 44.16%", обясниха от Асоциацията.

Другото сериозно предизвикателство е, че приходите на банките от основните им дейности (също очаквано) бележат спад. Вследствие на кризата нетният лихвен доход е по-нисък със 123 млн. лв., а нетният доход от такси и комисиони се понижава с около 75 млн. лева. Което може да доведе до ново повишение на таксите в един следващ период. Засега прогнозите са, че поне в следващите две години темпът на кредитиране за фирми и домакинства ще остане значително по-нисък в сравнение нивата преди кризата. Така че за банките ще става все по-трудно да компенсират свиващите се маржове заради ниските лихви с отпускането на нови кредити, както се случваше в последните години. 

Засега позитивните новини са, че банковият сектор остава в много силна позиция по отношение на капитала и ликвидността. От БНБ отчитат, че собственият капитал в баланса на банковата система възлиза на 15.2 млрд. лв. в края на октомври, като се увеличава със 101 млн. лв. (0.7%) спрямо септември. Това се случва главно под влияние на растежа на печалбата.

На тримесечна база (към края на септември 2020 г.) регулаторният капитал на банковата система нараства с 213 млн. лв. (1.5%) до 14.7 млрд. лева. Съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност са съответно 21.9%, 22.3% и 22.9 на сто.

Очевидно е, че показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, които по данни на ЕЦБ към края на юни 2020 г., са 14.87% за базовия собствен капитал от първи ред и 18.64% за общата капиталова адекватност.

Отношението на ликвидно покритие в края на октомври възлиза на 283.9% при 268.7% в края на септември. Ликвидният буфер e 30.2 млрд. лв. спрямо 32.4 млрд. лв. към 30 септември, а нетните изходящи ликвидни потоци са в размер на 10.6 млрд. лв. при 12.0 млрд. лв. в края на септември.

Facebook logo
Бъдете с нас и във