Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Банките тепърва усещат ефектите от кризата

Банковата ни система посрещна ситуацията с COVID-19 в много добра кондиция, изразяваща се във висока капиталова адекватност, силна ликвидна позиция и спадащ дял на необслужваните кредити. Ефектите от пандемията и въведените ограничителни мерки обаче тепърва ще се проявяват, отчете наскоро управителят на Българската народна банка г-н Димитър Радев.

Разбира се, стабилността на сектора като цяло се потвърждава най-вече от показателя за базовия капитал от първи ред, който по последни данни е 22.10%, както и от коефициента на ликвидно покритие. Всъщност показателите на банките са повече от два пъти над минимално изискуемото регулаторно ниво. Според статистиката на БНБ, публикувана на 30 септември, ликвидното покритие към 31 август е 266.5% (при 255.1% в края на юли), ликвидният буфер е 30.7 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци – 11.5 млрд. лева.

Затова гуверньорът Димитър Радев не пропусна да напомни, че в светлината на новите предизвикателствата, още през март БНБ прие комплексен пакет от мерки, насочен към допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките. Една мерките бе отмяната на предвидените за 2020 г. и за първото тримесечие на 2021 г. увеличения на нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към местните кредитни рискови експозиции, както и запазване на равнището от 0.5%, което бе непроменено и през третото тримесечие на 2020 година. На 29 септември БНБ обяви, че нивото се запазва до края на годината, изтъквайки отсъствието на ръст в кредитирането и намаляващите печалби на банките, както и други негативни фактори.

Ще поясним, че този буфер изразява изискването банките да съхраняват капитал, за да имат готовност да посрещнат евентуален ръст на загубите при реализиране на рискови ситуации. Със запазването му на сегашното ниво БНБ на практика остави на разположение на банките капитал, който ще им помогне да посрещнат бъдещи сътресения. Според най-актуалните данни на БНБ собственият капитал в баланса на банковата система се увеличава със 143 млн. лв. до 15.2 млрд. лева.

Засега най-тревожно е поредното свиване на печалбата на банките. В края на август печалбата на банковата система е 686 млн. лв. или с 43.4% (527 млн. лв.) по-малко от отчетената за осемте месеца на миналата година. Към това трябва да добавим и значителното нарастване на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, т.е. на т. нар. провизии. Тези разходи възлизат на 491 млн. лв. и са се увеличили с 241 млн. лв. или със 103.3% на годишна база. 

"Запазването на текущото ниво на капиталовия буфер (от 0.5%) през четвъртото тримесечие на 2020 г. би допринесло за съхраняване на устойчивостта на банковата система спрямо неблагоприятни тенденции и произтичащо от тях влошаване на качеството на кредитния портфейл, които биха могли да доведат до нарастване на обезценките за кредитен риск и до потенциален натиск върху доходността и капиталовата позиция на кредитните институции", поясниха от Централната банка.

Освен това увеличаването на нивото на буфера би означавало и поскъпване на кредитите, което по никакъв начин няма да стимулира нито банките, нито кредитополучателите на фона на сегашния слаб апетит към поемане на рискове. По-ниската активност при кредитирането може се обясни със затягането на кредитните стандарти и повишението на рисковите премии от страна на банките предвид неблагоприятната макроикономическа среда.

Макар и незначително, БНБ все пак отчита нарастване на брутния кредитен портфейл на банковата система - с 205 млн. лв. или 0.3% до 67.4 млрд. лева. Ръст бележат кредитите за домакинства - със 199 млн. лв. и за сектор "Държавно управление" - с 90 млн. лева. В същото време обаче намаляват кредитите за другите финансови предприятия - с 62 млн. лв., както и заемите за бизнеса - с 23 млн. лева.

От друга страна, за баланса на банките е добре дошло увеличението на привлечените средства под формата на депозити. През август влоговете в банковата система се увеличават с 892 млн. лв. или 0.9% до 100.7 млрд. лв. Нарастват депозитите на бизнеса - с 830 млн. лв., на домакинствата - с 263 млн. лв., на кредитните институции - с 51 млн. лв., както и на сектор "Държавно управление", макар и със скромните 17 млн. лева. Както в. "Банкеръ" вече писа, увеличението на влоговете има предпазен мотив - гражданите и бизнеса нямат доверие в икономическата перспектива и предпочитат да спестяват. Те се въздържат от излишни харчове или инвестиции, а банковият трезор се явява най-сигурното място, където да държат  свободните си средства.

Именно увеличението на депозитите е сред компонентите, които подпомагат ръстът на балансовото число на банките - с 1.0 млрд. лв. до 118.8 млрд. лева. Централната банката уточнява, че за ръстът на балансовото число допринася също и инжектирането на още на собствен капитал. 

Засега БНБ не дава индикации за необходимост от допълнителни стимулиращи мерки, насочени към банковия сектор. "Това, от което БНБ се ръководи е поддържане на капацитета на банковата система и отделните институции, така че те да устоят на неблагоприятни сценарии в развитието на средата. Банките в страната влязоха в периода на пандемия с висока капиталова и ликвидна позиция. Също така в рамките на своя мандат УС на БНБ приложи изпреварващи кризата мерки в общ размер 9.3 млрд. лв. във връзка с очакваното негативно въздействие върху икономическата среда. Мерките целят едновременно запазването на устойчивостта на банковата система и засилване на нейната гъвкавост, като по този начин се намаляват негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията. Като цяло банките са в по-добра изходна позиция спрямо кризата от 2008 г.", заяви подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", Радослав Миленков, в интервю публикувано на страницата на регулатора на 30 септември.

Facebook logo
Бъдете с нас и във