Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банките с рекордна печалба заради намалелите разходи

Банковата система постигна рекордна печалба, рекордна ликвидност и много висока капиталова адекватност. Това са първите впечатления от публикуваните наскоро резултати на финансово-кредитната ни система за 2016-а. С други думи, новините са все по-добри.

Факт е, че за 2016-а печалбата на сектора е 1.26 млрд. лв. - с близо 364 млн. лв. повече, отколкото бе през 2015-а. А ликвидността е 38.24% при 36.71% година по-рано.

Капиталовата адекватност също е много над всякакви европейски регулативни изисквания с всички включени в тях допълнителни буфери.

В допълнение - проблемните кредити вече осезаемо намаляват и като номинален размер, и като процент от общия размер на заемите, отпуснати от банките. Изглежда, че след прегледа на качеството активите, който приключи на 13 август 2016-а, всичко върви добре и банковата система се събужда за ново начало, за растеж. Редно е обаче - въпреки този яркорозов общ фон, да посочим и някои тъмни нюанси. Те са свързани с определени специфики на банковия бизнес, но са важни, когато говорим за перспективите за развитие на сектора. На първо място, за

ръста на банковата система

Вижда се, че активите на сектора растат, и то със забележими темпове. В края на 2015-а общото му балансово число е 87.52 млрд. лв., а дванадесет месеца по-късно то вече е 92.1 млрд. лева. Това увеличение от близо 4.6 млрд. лв.  се дължи на продължаващото нарастване на привлечените средства от граждани и фирми, които за една година са се покачили от 64.13 млрд. на 68.57 млрд. лева.

Почти всички пари, постъпили в банките за този период, са отишли в т. нар. бързоликвидни активи - пари по сметка и държавни ценни книжа. За същия едногодишен период кредитите са нараснали едва с около 140 млн. лева. Ясно е, че всичките останали над 4 млрд. лв., които формират увеличението на депозитите, са по сметки и в ДЦК. Известно е, че банките избягват да инвестират големи средства в корпоративни облигации и акции.

Въпросните ликвидни средства, които безспорно увеличават значително устойчивостта на кредитните институции срещу всякакви стресови ситуации, все пак са най-нискодоходните. Всъщност голяма част от тях са източник на разходи за банките - най-вече парите, които те държат като свръхрезерв в БНБ и по който годишно получават отрицателна лихва от 0.4 процента. С други думи, на всеки 100 хил. лв. свръхрезерв в БНБ банките плащат по 400 лв. годишно. А общата сума на тези свръхрезерви е около 7 млрд. лева.

При това положение логично идва въпросът

откъде е това голямо увеличение на печалбата

Както и да се гледа, фактът ръст от 364 млн. лв. - до 1.25 млрд. лв., е доста сериозно постижение и трябва да е ясно кои са неговите източници. Прегледът на балансите и на отчетите за приходите и за разходите на банковия сектор безапелационно показва, че нарастването на печалбата в този случай се дължи на първо място на рязко намалелите разходи за лихви. За една година те са се сринали с близо 370 млн. лв. - или с близо 35 млн. лв. повече, отколкото е намалението на лихвените приходи. Това е резултатът от рязкото намаление на лихвените проценти по депозитите и по сметките на граждани и фирми в банките. То вървеше с много по-стремителни темпове от поевтиняването на кредитите и доведе средната лихва по привлечените средства до 0.5% годишно.

На второ място, ясно се вижда, че банките значително са намалили административните си разходи - с около 263 млн. лева. Фактор за резултата е и това, че са спестени пари заради по-малките разходи за провизии по проблемни кредити - те са се понижили с около 286 млн. лева. В обобщение - ръстът на печалбата идва най-вече от намаление на разходите, а не от увеличение на приходите от нов бизнес. Какво лошо има в това ще попита някой? Лошото е, че потенциалът на източниците за

ръст на печалбата чрез намаляване на разходите

е доста ограничен. Много от тях - например свиването на разходи за лихви, са почти напълно изчерпани. Административните разходи също не могат да бъдат намалявани безкрайно. Това може да стане само и единствено, ако има силни консолидационни процеси от рода на обединение на банки. В България за момента има само една подобна процедура и тя е свързана с покупката на ОББ от белгийската "Кей Би Си Банк". След нейното приключване ще последва консолидация между ОББ и другата банка на белгийците у нас -  СИБАНК. Други сделки от подобен мащаб, които биха довели до силно намаляване на административните разходи, засега не се задават на хоризонта. Другият начин за оптимизиране на разходите е задълбочаващата се дигитализация на банковите операции, която води до икономия на харчове за персонал и за разгръщане на клоновата мрежа. Освен това финансовият ефект от този процес не е еднопосочен. Първоначално той наистина води до намаляване на разходите, но в един момент тенденцията се обръща под влияние на нуждата от финансово обезпечаване на модерните софтуерни системи, поддържащи дигиталните банкови услуги, системите за защитата им, нуждата от постоянното им оптимизиране и надграждане, защото клиентите искат все нови услуги. И хакерите не спят. Всичко това изисква висококвалифициран, което значи и скъпоплатен персонал за поддръжка и разработки (или пък плащане при аутсорсването на тези услуги). И какво ли още не. И разходите за провизии също не могат да бъдат намалявани безкрайно отново по обясними причини. 

От всичко казано дотук могат да се направят два важни извода. На първо място, банковата система се радва на забележителна стабилност и ликвидност, която може да бъде дискредитирана единствено от недобросъвестни действия на българския политически елит или от подчинените му държавни структури. Този риск е константен, висок и за съжаление не подлежи на провизиране. 

В същото време отчетената за 2016-а висока печалба, която е източник за засилване на стабилността на банковия сектор, не може да се квалифицира като устойчива, тъй като не е резултат от увеличаване на бизнеса на банките - на кредитирането. Докато то не се "събуди" и не стане основен източник за ръст на печалбите, не може да се говори, че има трайна перспектива за повишаване на ефективността на банковия сектор даже в средносрочен, камо ли в дългосрочен план.

На целия този фонд, както обикновено, има

банки, които се справят с предизвикателствата по-добре

Вече две десетилетия в. "БАНКЕРЪ" в края на всяко тримесечие изготвя и публикува класацията си на кредитните институции с най-добри показатели през периода.

Тя се подготвя по пет показателя. Първите три - балансово число, собствен капитал и печалба, показват значимостта на банката за сектора, а другите два възвръщаемост на активите и възвръщаемост на собствения капитал, характеризират нейната ефективност. Само банките, попадащи сред първите десет кредитни институции и по петте показателя, намират място в групата на най-добрите.

През 2015-а и през първата половина на 2016-а изчислявахме и показателя покритие на кредитния портфейл с провизии, тъй като кризата с КТБ показа, че в банковите отчети не се отразяват коректно необходимите разходи за провизии. След като бяха оповестени резултатите от прегледа на качеството на активите, необходимостта от изчисляването на този показател отпадна, тъй като прегледът показа недостига на провизии в отделните банки и БНБ направи предписания за отстраняването му. Така според петте запазени показателя в групата на най-добрите за 2016-а попадат шест банки. Това са "Банка ДСК", "УниКредит Булбанк", "Райфайзенбанк (България)", Пощенска банка, ОББ и "Сосиете Женерал Експресбанк".

Повече четете в книжното издание на вестника или в Премиум съдържание .

Facebook logo
Бъдете с нас и във