Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Банките през 2020: (Не) всичко се прецака

В последните няколко години банките се радваха на комфорт. Затова не бе изненада. че балансите им подчертаваха рекордна печалба, кредитирането бе под пара, окрупняването в сектора вървеше с пълна сила. 2020 г. обаче донесе със себе си Covid-19 и всичко това се прецака.

Въпреки огромните проблеми, банките имаха своите позитивни моменти. Например последните щрихи от успешно преминалата проверка на ЕЦБ, която отвори вратата за присъединяването на България към ERM II и Банковия съюз. Както и скоростния напредък в дигиталната трансформация на продуктите и услугите им, макар и под натиска на пандемията.

 

Все пак, ако 2020 г. бе кошмарна за самите банки, какво да кажем за клиентите им. Стотици хиляди хора останаха без работа, много предприемачи загубиха бизнеса си, а оцеляването бе с неистови усилия. В известен смисъл банките, бизнесът и гражданите се видяха принудени да си "подадат ръка". От една страна, бизнесът и домакинствата довериха спестяванията си на кредитните институции, а банките – от друга страна са в авангарда на антикризисните мерки.

Независимо дали става дума за отсрочване на плащанията по кредитите или отпускането на заеми с държавна гаранция при по-благоприятни условия - данните са красноречиви. Привлечената от банките сума, под формата на депозити, е внушителна - 101.2 млрд. лeвa. Одобрените от тях отсрочки по кредити са едва 9 млрд. лв., като се очаква сумата да нарасне, тъй като действието на мораториума бе удължено и през 2021 година. 

Безвремие при лихвите

"За гражданите и бизнеса с депозити в банките времената не са добри и опасенията са, че скоро няма да бъдат добри. На друго мнение са кредитополучателите. За тях това са добри времена." Така неотдавна председателят на Банковата асоциация и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов описа ситуацията при равнището на лихвите по депозитите и кредитите.

От доста време вече привикнахме с липсата на динамика - почти нулеви лихви по депозитите и ниски по кредитите. А прогнозите са, че това няма да се промени скоро. 

"На този етап ниските лихви и доходността от депозитите остават на заден план като мотив за спестяване в банките. Точно тези нагласи вероятно ще продължат, докато са налице мерките, наложени за ограничаване на разпространението на пандемията, и докато гражданите и фирмите не започнат да възвръщат оптимизма си за развитието на икономиката и за собственото си финансово състояние. Що се отнася до лихвите, в обозрим хоризонт се очаква те да останат ниски. Лихвите в България следват паричните условия в еврозоната, съответно са функция на провежданата там силно стимулираща парична политика", обясни в интервю за "БАНКЕРЪ" управителят на БНБ Димитър Радев. 

В зоната на единната валута

получаваме още от същото. Европейската централна банка драстично увеличи покупките на държавни ценни книжа – инструмент, нетипичен за паричната политика, каквато я познавахме през последните 30 години. ЕЦБ де факто подпомага политиките на правителствата, за да могат те да генерират фискални стимули за икономиката, въпреки високата си задлъжнялост.

Поскъпването на таксите

Повишението на таксите, които банките начисляват на клиентите си, бе факт и през 2020 година. Както "Банкеръ" неведнъж писа, банките вероятно смятат, че тези постъпления са една от малкото възможности за привличане на свежи приходи при свиващи се печалби и нарастващи разходи за обезценки. Но истината е, че тенденцията за непрекъснато увеличение на таксите се наблюдава от няколко години, когато криза на практика нямаше, но в сила влезе уеднаквяването им с европейските. Така че недоволството на потребителите е оправдано. Защото, когато към ниските лихви добавим повишените такси и инфлацията излиза, че на практика престоят на парите в депозитното хранилище е не само неизгоден, но и че дори плащаме на банката да използва парите ни.

Банкерите признават, че тарифите на банките са увеличени, но за услугите, свързани с касово обслужване - в клоновете на банките, където се извършват физически операции от клиентите им. Същевременно обаче таксите, които са свързани с операции в мобилните канали - електронното банкиране, са в пъти по-ниски, защото банките искат да насърчат клиентите си да използват все повече дигиталните канали.

Дигитализация на бързи обороти

Ако банките могат да извлекат един безспорен позитив от тегавата 2020-а година, то безспорно е в ускоряването на дигиталната им трансформация.

Заради рестрикциите покрай разярилата се пандемия кредитните институции трябваше да реагират светкавично и с бясно темпо да забързат процесите и предоставянето на дигитални продукти и услуги. От друга страна, ограничителните пандемични мерки дадоха тласък на клиентите да се насочат към мобилното и онлайн банкиране, както и към използването на дигиталните портфейли, предлагани от все повече банки.  

По време на традиционната годишна конференция на "Банкеръ", посветена на дигитализацията на банковия сектор, експертите отчетоха огромен ръст в ползването на мобилните канали.

Например данните на Банка ДСК показват, че използването на онлайн банкиране от индивидуални потребители е нараснало с 20 процента. Освен това транзакциите на граждани през мобилното банкиране са увеличени с 88% между март и септември. Най-сериозният ръст пък е при мобилното банкиране на фирмите - със 111 процента. Първа инвестиционна банка наблюдава сходна динамика при дигиталните плащания - със 70% нарастване на годишна база. При дигиталните портфейли също има възход. Райфайзенбанк отчита 10% ръст на активните потребители и 20% ръст на плащанията.

Каква ще е 2021 година

При съществуващата несигурност в българската и световната икономика прогнозите са почти невъзможни. Основните рискове пред банките обаче вече са ясно очертани. 

"Занапред главният риск пред банковия сектор се състои в това, че пандемията може да пречупи тенденцията на подобряване на качеството на активите. По-големите провизии по кредити, по-нататъшният натиск върху нормата на печалба и вялото търсене на кредити ще отслабят доходността", обяви през ноември подуправителят на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Радослав Миленков. Към това трябва да прибавим и нарастването на необслужваните кредити.

Все пак, за да приключим позитивно: Общо е мнението, че разполагаме с банкова система, която запазва много високо ниво на капиталова адекватност и ликвидност, което ѝ позволява да продължи да предоставя кредити. Банките влязоха в кризата в добра кондиция и я запазват към края на годината, въпреки големия икономически спад.

Лошото е, че засега бъдещето предлага единствено несигурност заради бързото разпространение на пандемията както у нас, така и в света.

Facebook logo
Бъдете с нас и във