Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банките поемат към Четвъртата дигитална революция

S 250 b4405d72 f457 4521 882d e9fcc624ff8f
S 250 644ebf7b c402 407b a459 400dbde83b0f
S 250 d86a14d9 67e8 43dd b5a5 9f5f999cf8ec
S 250 bea52431 37e6 43f6 a445 5a7ec51d611f

Използването на технологии нараства, структурите на работното място се променят и потребителите все повече изискват да бъдат обслужвани, когато и където е най-удобно за тях. Интернет промени правилата на играта и много индустрии са на кръстопът. Банковият сектор обаче не се намира пред дилема. Финансовите институции вече поеха по пътя на дигитализацията и сякаш връщане назад няма. Яростната конкуренция, възходът на финтех компаниите и технологичните гиганти, огромните инвестиции в иновативни продукти и киберсигурност подсказват, че сме на прага на "Четвъртата революция в банкирането".

Своеобразно сверяване на часовниците. Така наричаме традиционната вече конференция на "Банкеръ", посветена на дигиталните финансови услуги. За трета година изданието събра доказани специалисти от БНБ, търговските банки, застрахователния сектор, телекомуникациите и информационните технологии, както и от службите за киберсигурност, за да обсъдим всички заедно нововъведения, регулации и иновации. Събитието, което се проведе при голям интерес в хотел "Маринела" в София, бе открито от главния редактор на "Банкеръ" г-жа Бистра Георгиева. Специални обръщения към участниците имаше от българския еврокомисар Мария Габриел и от представителя ни по икономическите и финансови въпроси в Европейския парламент Ева Майдел.

Нека си го кажемнаправо -  банкирането днес е навсякъде и все по-малко в банковия офис. Клиентите вече искат постоянен контакт със своята банка. Очакванията им към финансовите услуги са те да са още по-гъвкави, организирани, улеснени, но най-вече - сигурни. Изправени сме пред фундаментален момент, в който финансовите услуги се вплитат в технологии като изкуствения интелект, блокчейнът. Именно банките въвеждат най-бързо новите технологични решения. Вече не можем да си представим банковия сектор без електронната търговия и разплащания, сега те се предоставят не само на компании, но и в публичния сектор.

Затова и ролята на регулаторните органи в лицето на Българската народна банка е по-отговорна от всякога. В своето изказване подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Банково" Нина Стоянова акцентира, че катализатор на процесите в тази сфера са и новите европейски регулации, а именно Втората директива за платежните услуги (PSD2) и съпътстващото я обширно вторично законодателство с технически характер. Като основни нововъведения в директивата можем да откроим два аспекта – отваряне на достъпа до платежните сметки и завишаване на изискванията към сигурността на електронните плащания.

"Последните акценти в евродирективите са свързани с достъпа до платежните сметки и завишените изисквания към киберсигурността. Двете нови услуги, които са обект на внимание от страна на регулаторите, са предоставяне на информация за платежна сметка и електронно нареждане на плащането. Те изискват по-добро сътрудничество между банките и доставчиците на електронни услуги, които трябва да са готови да приемат новите технологии. Когато банките предоставят платежни сметки онлайн, трябва да имат поне един сигурен канал за клиентско банкиране. В евродирективата за платежни услуги е доразвита концепцията за задълбочено удостоверяване на самоличността на клиента, за да се предотвратят опитите за измама.Те съчетават, например, ползването на статична парола с динамичен код или биометрични данни. При обикновени и редовни плащания, каквито са комуналните сметки, изискванията си остават опростени", разясни Нина Стоянова. 

Според Диана Митева, зам.-председател на Асоциацията на банките в Българи, след  навлизането на малки, несистемни играчи вече има огромни промени във финансовата и банковата индустрия. Тези играчи влизат в сектора на разплащанията и в други сектори, където досега бяха само банките. Но конкуренцията е здравословна и подобрява бизнес средата, така че дейността на банките ще се подобри. "Наша отговорност е и да кажем на клиентите си как да се предпазят от финансови измами", посочи още г.жа Митева.

Предпазването и превенцията от финансови измами обаче минава и през добрата комуникация между банките и службите за сигурност.  "За нас е от изключително голямо значение да участваме в такива събития и да поддържаме тесен контакт с банковите институции. Но с оглед на това че нашата работа е свързана предимно със защитата на  клиентите на банковите институции, които много често за съжаление стават жертва на различен тип финансови престъпления, работим активно с отделите за сигурност  на банковите институции вече повече от 15 години", обясни националният координатор по киберсигурност Явор Колев от ГДБОП.

Регулации

Сигурността на плащанията е един от стълбовете в директивата PSD2, която продължава да е сред горещите теми в банковия сектор. Точно затова тя бе във фокуса на конференцията на "Банкеръ" "Четвъртата революция в банкирането". 

Съществуват например предизвикателства, свързани с прилагането на задълбочено установяване на идентичността на клиента, като целта е да се гарантира неговата по-добра защита при изпълнение на платежни операции. В тази връзка Европейският банков орган (ЕБО) публикува две важни становища – едното е от юни тази година и касае елементите, които се използват за задълбочено установяване на идентичността съгласно PSD2. Този документ внесе значителна яснота в общото разбиране на бизнеса и компетентните органи в държавите членки относно елементите, които могат да се ползват за удовлетворяване на изискванията за задълбочено установяване на идентичността, каза Красимир Кръстев - главен експерт, дирекция "Платежен надзор" в БНБ.

Другият документ, публикуван преди около две седмици, е становище на ЕБО за крайния срок за прилагане на задълбочено установяване на идентичността на клиента при платежни операции с карти в интернет. Този срок се удължава до 31 декември 2020 г., като се отнася само за този тип операции. Допълнителният преходен период не засяга отговорността на страните при неразрешени платежни операции, при които не е изискано задълбочено установяване на идентичността на клиента – въпрос, който е уреден в Закона за платежните услуги и платежните системи.

Някои държави членки прибързано обявиха на своите пазари, преди да излезе въпросното становище, че ще позволят отсрочка, която впоследствие се оказа по-дълга от предвидената от ЕБО. В случая обаче тези национални органи вероятно ще се съобразят със срока на ЕБО, като по този начин ще се осигури равнопоставеност на дейността на доставчиците във всички държави членки.

Ситуацията след 14 септември 2019 г.

На 14 септември тази година в Европейския съюз влязоха в сила регулаторните технически стандарти (RTS) за задълбочено установяване на идентичността на клиента (SCA) към PSD2. 

"Почти във всички банки ние сме направили всичко възможно за постигане на формално съответствие с изискванията на PSD2. (...) Но за да сме сигурни, че сме в съответствие, ние трябва да сме тествали в реална среда, срещу реални трети страни, което към този момент трудно се получава", изтъкна Константин Стойчев - директор, дирекция “Стратегическо планиране и развитие” в “Първа инвестиционна банка” АД.

По отношение на подхода, от Първа инвестиционна банка характеризират ситуацията като "предпазлив старт" - има технологични, процедурни и правни трудности пред интеграцията с API на банките. Една от основните причини за това е използването на различни технологични решения. В други държави банките са се обединили около дадено технологично решение, което позволява да предлагат API-тата в много по-стандартизиран вид.

От друга страна, регулаторната среда изисква и разработването на съвсем нови услуги. Точно такава представи по време на конференцията Иван Велков, директор "Развитие на продукти и услуги" в "Борика" АД. Става дума за услугата  "MultiBanking HUB", която ще заработи до края на годината. Целта й е да осигури достъп на клиентите до платежните услуги по PSD2 - информация по сметка, иницииране на плащане и проверка на наличност на средствата по сметка. Това ще се случва през един надежден интерфейс, съобразен със стандарта БИСТРА. А клиенти ще са банките в страната, акционери на БОРИКА. 

Иновации

Платежната индустрия се променя в последните години, редица големи компании навлязоха на пазара на финансови услуги. При "плащане по сметка" и "плащане чрез карта"  доминираха  банките. След това се появиха платежните системи PayPal и Amazon Pay. Развитието на технологиите отвори една ниша между тях.  Финтех компаниите се възползваха от това и през 2019-а вече се конкурират с кредитните институции . 

Банките ще продължат да развиват каналите си за връзка с клиентите. Сега статистиката показва, че 80% от преводите са онлайн. Развитието на финансовите институции ще се предопределя от това каква е добавената стойност за потребителите и доколко те ще са готови да платят за нея, обясни Васил Димитров, ръководител "Проекти и внедряване на инициатива" в "Банка ДСК"

Конкуренцията и технологиите показват, че мобилното банкиране ще се развива по-забележимо от онлайн банкирането. Развитието на онлайн и мобилното банкиране ще е насочено към създаването на добавена стойност за потребителите въз основа на опита, който банките могат да вземат от финтех компаниите.

Може да се обобщи, че мобилното банкиране е модерно, но вече и прозаично. В последните години този тип финансова услуга отбелязва огромен ръст в използването й. Средно с по 10% се увеличава броят на клиентите, които  активно ползват  мобилното банкиране. 

Банковите експерти не спират да търсят начини за повече ангажираност на клиентите и за по-често влизане в мобилните приложения. Една от възможностите в тази посока е като се улесни възможността за ползването им. Но има все още да се работи за достигане на ангажираността към финтех компаниите. Ползването на услугата "мобилно банкиране" ще се увеличи, ако е улеснен достъпът до нея, а информацията за различните услуги е представена на разбираем за различния тип клиенти език. Доброто визуално представяне също е важно, както и разкриването на нови форми на разплащания. През мобилното банкиране сега върви основно стандартният банков трансфер.

На практика полезните функции държат клиента, свързан с банката, като полезната информация, съобщения за битови сметки или маркетингови оферти и кампании. Освен това все повече се търси индивидуалният подход и персонализацията.

Отскоро на българския пазар се появи и мобилният овърдрафт, изцяло чрез мобилното банкиране. Цялата процедура по този кредитен продукт е онлайн. Той се предоставя в реално време, при необходимост - за допълване на временен недостиг на собствени средства за плащане на задължения - данъци, такси, услуги, покупка на стоки, почивка и други.

Технологиите забързват консолидацията 

Това стана ясно от лекцията на Румен Радушев - зам.-началник сектор "Банкиране на дребно" в "Пощенска банка". Добре известно е, че "Пощенска банка" и "Банка Пиреос" осъществиха едно от най-бързите сливания. Само за 3-4 месеца те успяха да направят това, което се оказва предизвикателство за повечето банки дори в продължение на години. Връзката между  тази операция и една от най-актуалните теми на бъдещето и то  не само в банкирането, се състои точно в това, че "Пощенска банка" е първата не само в България, но и в голяма част от Европа и в света, която използва базов изкуствен интелект при сливане. Специално за клиентите пък са създадени чат бот и апликация, които да улесняват банковите операции извън клона. Радушев посочи също, че се очаква до 1-2 години близо 80 млрд. долара да бъдат инвестирани в технологии с изкуствен интелект, както и че 68% е делът на банките, според които изкуственият интелект ще подобри продуктивността им.

Възможностите на изкуствения интелект ще се използва във Front office, Back office и Middle office. В най-голяма степен в момента той покрива частта, отговаряща за пряката връзка с клиентите, каквато е колцентърът. Това се случва чрез чат бот, с който клиентите комуникират. Тази ситуация не означава, че ще намалеят работните места за реални служители - те дори могат да се увеличат или да се преквалифицират. Същевременно банките ше спестят между 20 и 25 % от разходите си, инвестирайки в изкуствен интелект.

Киберсигурност

Едва ли е останал човек, който не използва интернет. Световната мрежа вече се използва за правене на бизнес, банкиране, пазаруване, общуване... Но малцина са тези, които си дават сметка колко чувствителна е информацията и защитата на данните. Показаха го и последните събития в данъчната администрация.

Още по-малко внимание се обръща на DDoS атаките, които сриват цели бизнеси. Тези атаки се увеличават по обем, честота и сложност. Според един от последните доклади, 63% от анкетираните са били подложени най-малко на една такава атака в рамките на година. Средно на всеки 26 минути фирми стават тяхна жертва. Днешните масивни атаки достигат стотици или дори повече Gbps и напълно парализират първичната инфраструктурата, което води до забавено действие на уебсайтове, приложения и др.

Най-големият телеком в България VIVACOM представи на конференцията на "Банкеръ" своите решения за защита на информацията. Акаунт мениджърът в компанията Мила Миланова даде подробна информация за eдинната платформа за пренос, съхранение, обработка  и използване на данни, наречена "VIVACOM Data Hub". Тя е съставена от облачна технология, дата центрове, центрове за управление на кризи и защита от DDOS атаки.

Предизвикателствата пред банките са свързани предимно с основната им работа - привличането и задържането на клиенти, анализът на данните, на риска и на печалбите. Това е подкрепено със сериозен аналитичен процес, но в основата на всичко се намират данните. Когато говорим за данни, ние трябва да сме сигурни, че наистина имаме ефективни средства, чрез които да можем да откриваме къде се намират определените порции от тях, които са ни необходими  и че те ще бъдат чисти и актуални. Един аналитичен процес не може да бъде ефективен, ако не сме сигурни, че данните, които му подаваме, са тези, които трябва да бъдат", подчерта управителят на "Глобал Консултинг" Диана Джендова.

Директорът на компанията за Израел и Балканите Моти Садовски пък допълни: "Ние предлагаме различни решения за маскиране, за архивиране, за цялостна ретеншън политика на данните. Това помага от една страна да се намалят разходите по тяхната поддръжка, а от друга - да бъдем по-сигурни и да знаем къде се намира една порция от данни, колко работи, колко се ползва, как се съхранява, кой има  достъп до тях". По думите й "Дигиталната трансформация не е проект, а пътуване. Всяка компания иска да е конкурентна към сегашния момент, ако ли не, тя минава към нова фаза, като се опитва да прави нов бизнес и да постига успехи, нужни за съществуването й. За да се справят фирмите с това, им е нужна технология".

Как да привлечем младите

Технологиите са ключови и за привличането на млади клиенти. Поколението, родено между 1995-а и 2010 г., известно като поколението Z, е нетърпеливо. Преди още да се е научило  да чете и да пише, вече успешно работи  с мобилни устройства и инсталира приложения. Първото дигитално поколение е към 32% от населението или 2.5 млрд. души, а 75% от тях имат смартфони, чрез които могат да правят всичко - от комуникация и забавление, до пазаруване и банкиране, констатира статистиката.

Тук е и ключовият момент за бум на иновациите в дейността на финансовите институции. Нужно е постоянно да  променят и да подобряват услугите си в дигиталната среда, за да отговорят на очакванията на поколението Z. По тази тема се изказа Стефан Григоров - директор "Стратегия, трансформация и иновации" в ОББ и кънтри мениджър "Иновации" на КВС Груп в България. Според него, въпреки, че държат на забавлението, младежите не подценяват защитата на личните данни. Може да се каже дори, че държат на сигурността много повече от останалите. Освен това, поколението Z не е свикнало да изпълнява дейности и процедури механично, то иска да бъде въвлечено в процеса. Ето защо в разработването на решения в банковите мобилни услуги е добре да участват и потребителите - постоянно да бъдат питани за тяхното мнение и какво ново биха искали да получат.

Как да останем в играта тогава?

Григоров подчерта, че оставането в играта може да стане чрез развитието на мобилното банкиране. То ще задържи интереса към финансовите институции. Хората от поколението Z биха се изнервили от стандартните условия при банкирането на гише. В този смисъл те не могат да бъдат ограничени при предлагането на банкови услуги и от 8-часово работно време, 5 дни в седмицата.

Освен мобилното банкиране интерес у младите предизвиква и онлайн пазаруването. "Райфайзенбанк" например въведе дигитализиране на банковите карти и използването им чрез мобилния телефон в онлайн портфейл. Новият й продукт е мобилното приложение RaiPay. Банката предлага и отделно приложение за мобилно банкиране - RaiMobile. Така че мобилният телефон да обединява разплащателните услуги и банкирането.

"Банките са тези, които носят отговорността да въведат всички наредби по начин, по който да не нарушавате потребителското изживяване", обясни Мария Георгиева - началник отдел “Карти и дигитални картови плащания” в Райфайзенбанк (България) ЕАД.

В следващите дни на сайта banker.bg, в рубриката "Студио Банкеръ" очаквайте видео с всички лекции на участниците в конференцията.

Фотогалерия от събитието

Facebook logo
Бъдете с нас и във