Банкеръ Weekly

Шах за чуждите инвеститори!

Банките отказват да откриват сметки на чужденци

Объркваща нормативна база и жестоки санкции заради борбата с прането на пари парализират адвокати и банкери

Адвокат Емил А. Георгиев, председател на УС на ОСА

Чуждестранен инвеститор проявява интерес към България. Ще участва в търг. Свързва се с Агенцията за инвеститиции. Приветстват го, дават му исканата информация и методическа помощ. Инвеститорът започва да събира необходимите документи. За да участва в търга  му  трябва и банкова сметка в тукашна банка. Банките обаче отказват да му отворят сметка, защото няма документ, че е постоянно пребиваващ в страната ни. А той няма такъв, защото не разполага тук ... с банкова сметка.

Кръгът се затваря. Участието му в търга се проваля.

Това се случва заради все по-рестриктивното европейско и съответното наше законодателство в сферата на мерките за борба с прането на пари. През 2018 г. бе приет изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Според адвокати той  съдържа множество условни и метаюридически текстове с неясни хипотези, които съдържат възможност за разширително и противоречиво тълкуване. В съвкупност с наказателните разпоредби,  законът постави българските банки под огромен натиск. Резултатът е изключително негативен – банките, в частност техните дирекции „Сигурност“, намалиха или преустановиха откриването на сметки на български дружества с чуждестранно участие, респективно на чуждестранни юридически лица. В резултат на това инвестиционният процес в страната е частично блокиран – невъзможно е да се реализира каквато и да е инвестиция на територията на България, ако инвеститорът не разполага с банкова сметка в българска банка.

Това е поводът на 18 юни  Обединението на свободните адвокати (ОСА ) да отправи  писмо с молба за среща до Българската агенция за инвестиции, до Банков надзор на БНБ, до ДАНС, до Асоциацията на банките в България и до Омбудсмана на Република България. .

Нещата са стигнали дотам, че някои от банките са въвели такси в размер на стотици евро – само за проучване на документите, без да поемат ангажимент, че банковата сметка ще бъде открита. Други кредитни институции приемат документите за преглед, но впоследствие  или отказват да открият  банковата сметка (без каквато и да е обосновка) или изобщо не се произнасят по искането. А има и клонове на банки, в които директно отказват на чужденците  да  си открият такава  сметка.

Почти всички банки поставят  изискване  чужденецът да има статут на пребиваващ в България.  Но в  много случаи, банките отказват да откриват сметка дори когато лицата разполагат с разрешение за постоянно пребиваване. Освен това се стига  и до парадоксални ситуации: дружества, които имат сметки в евро, и които са реализирали предвидените в закона обороти, не могат да си открият сметки в лева, за да платят дължимия ДДС .„Ние отчитаме факта, че банките разполагат със  самостоятелност при вземане на решения  относно обслужването на техните клиенти. Отчитаме и крайно неблагоприятните условия, в които са поставени  банките  с приемане на  посочените  нормативни актове, предвиждащи за тях редица организационни, финансови и административни препятствия в случаите, когато техни клиенти са чуждестранни лица. В същото време, ние бихме искали ясно да представим и нашата и гледната точка на нашите клиенти”, пишат хората  от ОСА.

Адвокатите твърдят, че липсват ясни изисквания и приемливи срокове за произнасяне на съответните органи  по исканията за откриване на набирателни  и разплащателни сметки.Освен това често липсвала и обосновка, когато се отказва  откриване на такива сметки. Голяма   била разликата в условията (вкл. и по отношение на първоначалните такси) за откриване на набирателни или разплащателни сметки на юридически лица  - собственост на местни лица и такива, които са собственост на чужденци.

Адвокатите бият тревога и за създаващия се негативен имидж от това положение - информация за което  получават от своите клиенти, изразяваща лошите им впечатления от банковия сектор в България, които  се пренасят  и върху състоянието на българската държава.

„Следва да се има предвид, че много от нашите клиенти държат да организират деловите си контакти и  пътуванията си предварително, и неяснотите около сроковете и условията за откриването на една банкова сметка не са приемливи за тях. Много от тези клиенти дори не желаят да разполагат с банкова сметка в България. В същото време, процедурата по регистрация на търговските дружества е така очертана в Търговския закон, че без откриването на такава сметка, регистрацията е невъзможна. В тази връзка, бихме могли да помислим за различни варианти и предложения, които да представим по съответния ред, вкл. при нужда и пред законодателния орган”,  предлагат  в писмото си юристите.

Адвокатите отбелязват, че някои кредитни институции (напр. БАКБ, Банка ДСК,  и др. ) съвсем доскоро са прилагали напълно приемливи условия. Но пък в  почти всички банки, ако клиентът желае да ползва банкова сметка, му се налага да заплаща големи такси (без да има яснота какъв ще е  отговора на банката). А в доста случаи  той  не получава отговор или получава директен отказ. Това безспорно ще влияе лошо  и на размера на чуждестранните инвестиции.

 

 


Блиц


Адвокат Емил А. Георгиев, председател на УС на ОСА:

Разбираме банките, търсим общо решение

 

 

Г-н Георгиев, откъде произтича  проблемът?

В края на 2018 г. влезе в действие „Четвъртата директива” на Еврокомисията за мерки срещу изпирането на пари. В момента се обсъжда „Пета директива”. Едновременно с това у нас действа Закон за мерките срещу изпирането на пари, който трябва непрекъснато да наваксва с новостите, които идват от Брюксел. Рестрикциите все повече се засилват. Те се пренасят като отговорност върху „задължените” лица, каквито сме ние, банките и редица други институции и органи. Всички ние сме длъжни да държим под око произхода на парите и дейността на клиентите си. В противен случаи можем да бъдем обвинени в помагачество. Банките се боят от подобни ситуации  и затова предпочитат да си нямат работа с трудно поддаващи се на проверка като бизнес и финансово състояние клиенти.

 

Не би ли трябвало гражданите на ЕС да имат същите права и да се ползват от подобни условия по банковите услуги както българите?

Да, на теория това е така. По принцип гражданите на ЕС би трябвало да са по-малко подозрителни. Но директивата и нашият закон ни задължават нас, адвокатите, както и банките, да се „втренчваме” и в тях.

 

Откъдеса хората, коиито " тропат"  на  вашата врата и на тази на трезорите?

Често това са граждани на съседни страни, на държави от бившия Съветски съюз,  от ЕС. Към всяка държава , съответно нейните граждани има различно отношение. Третите страни не са  монолитно цяло. На швейцарец се гледа с едно око, на централноафриканец – с друго.

 

Какви мотиви изтъкват банките?

Абсолютно логични и приемливи. Като субекти по ЗМИП банките работят съвестно и ние, адвокатите нямаме никакви забележки срещу тях. Но съгласете се, че когато трябва да ангажираш персонал и средства, за да „разследваш” потенциален твой клиент и в крайна сметка похарчиш стотици и хиляди левове, за да получаваш после от 35 до 55 лв. на тримесечие такса от сметката, не си заслужава усилието. Да не говорим, че трезорите са длъжни да държат на мониторинг подобни клиенти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във