Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ ОТ РАЗВИВАЩИТЕ СЕ ПАЗАРИ НАСТЪПВАТ

Местни банки от развиващите се икономики предлагат агресивни финансови пакети на фирми за частен капитал, опитвайки да отмъкнат бизнес от големите си международни съперници, които не могат да дават заеми заради трусовете на световните кредитни пазари. Три турски кредитни институции - Гаранти банк (Garanti Bank), Ис банк (Is Bank) и Вакъфбанк (Vakifbank), отпуснаха 1.7 млрд. щ. долара на Би Си партнърс. Базираната в Лондон групировка ще използва парите, за да финансира покупката на турската верига от супермаркети Мигрос Тюрк. Договорената през миналата седмица сделка е за 50.8% дял от капитала на търговеца на дребно, за който Би Си партнърс и няколко миноритарни инвеститори се съгласиха да платят 3.25 млрд. щ. долара на продавача - Коч холдинг. Преди време финансиране от южнокорейската Шинхан бенк (Shinhan Bank) получи и съвместното дружество на фирмата за частни инвестиции Ем Би Кей партнърс и на австралийската Макуеъри бенк (Macquarie Bank). То бе сформирано за покупката на 61.17% дял от втората по големина телевизионна компания в Южна Корея Ес енд Ем, за който в края на ноември 2007-а бе договорена цена от 3.2 млрд. щ. долара. По оценка на специалисти от германската Дойче банк (Deutsche Bank) в някои случаи регионалните банки имат конкурентно предимство, защото балансите им не са притиснати от кредитния спазъм.
През последните повече от шест месеца фирмите за частни инвестиции не успяват да наберат средства от капиталовия пазар за големи поглъщания, защото международните банкови групировки се мъчат да разтоварят от балансовите си отчети дълг за общо 150 млрд. щ. долара. По данни на консултантската фирма Грант Торнтън, компании от Великобритания, които се опитват да пазаруват зад граница, все по-често финансират сделките чрез банки от държавите, в които ги сключват.
Местни банки, предимно от Южна Корея, Тайван, Малайзия и Китай, пък за разлика от по-едрите си конкуренти предлагат по-евтино финансиране и демонстрират готовност да осигурят повече средства за поглъщане на миноритарни дялове от компании. Скандинавските банки, които са с по-малко участие на пазара на ипотеки с ниско качество в САЩ и благодарение на този факт са по-леко засегнати от острия му срив, също са се включили в състезанието. Например основаната през 1977-а европейска фирма за частни капитали Синвен се обърна през ноември миналата година към датската Данске банк (Danske Bank) и норвежката Де ен Бе Нор банк (DnB Nor Bank) да помогнат за финансирането на сделката по поглъщане на шведската групировка Коор сървис мениджмънт на стойност 540 млн. евро. Водещата британска групировка за частни инвестиции 3i, чиито книжа се търгуват на фондовата борса в Лондон, пък получи 400 млн. щ. долара, за да купи фирмата Ектив фармасютикъл ингрийдиънтс от нейната компания майка от САЩ Алфарма, регистрирана на тържището в Ню Йорк. И в този случай Данске банк е сред кредиторите.
Правни консултанти отдавна съветват водещите световни банки да се въздържат от финансирането на големи сделки по корпоративни сливания и поглъщания, които се осъществяват със заемен капитал, за да не увеличават загубите си от поети и необслужвани кредитни ангажименти. Което със сигурност ще увеличи броя на провалените транзакции на фирмите за частен капитал. Разбира се, подобна стратегия би навредила на репутацията на онези играчи, които се оттеглят от вече уговорените операции. Юристите обаче се мотивират, че е по-добре банките да прежалят комисионите при разваляне на договорите, защото те ще са по-ниски от преоценките по необслужваните заеми в днешната напечена обстановка на капиталовите пазари. Такива радикални действия ще имат драматично влияние върху борсите, защото именно присъствието на частни купувачи е един от факторите, които стимулират цените на акциите.
Според досегашните наблюдения, обезпечените със заемни средства поглъщания обикновено са се проваляли, когато големи фирми за частни инвестиции, включително и Блекстоун и Сърбъръс, се оттеглят от сделките. Такива завои, според анализатори от бранша, са настъпвали след като банките задкулисно са убеждавали мениджърите на купувачите да се откажат от операциите. Подобен индиректен подход има за цел да осуети бъдещи съдебни искове, внесени от набелязаните за поглъщане фирми, които целят да се гарантира осъществяването на започнатата сделка.
По оценка на правните консултанти, ако дадена банка се откаже да финансира поет ангажимент към фирма за частен капитал, тя ще трябва да плати комисионата, която клиентът й дължи на мишената в случай на провал на транзакцията. Обикновено тези такси са в размер на около 2% от общата стойност на сделката - примерно 500 млн. щ. долара при голямо поглъщане. Възможни са и други банкови разходи, включително и средствата, похарчени от фирмите за частен капитал по оформяне на офертите и за понесени щети, в случаите когато се предявят съдебни искове.
Накратко, преди да абдикира, всяко банково ръководство трябва добре да си направи сметката. И ако се очертава да загуби от дадена сделка няколко милиарда долара, най-добре ще е да играе твърдо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във