Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банките извадиха розови отчети, но е рано за розовите очила

S 250 674b2fe3 4809 41ae a623 c1a8dfd74f6f

Банките плуваха в спокойни води през първата половина на годината. Икономиката постепенно се отваряше, секторът на услугите сякаш живна. А апетитът към поемане на рискове от страна на гражданите и на бизнеса се засили. Така, че в края на полугодието банковият сектор се намира в топ кондиция. Особено ако го съпоставим със същия период на пандемичната 2020 година. Това се потвърждава и от официалните данни, публикувани от БНБ. Но банкерите не бива да се радват прибързано, защото идва четвъртата вълна на пандемията, която носи със себе си следващата доза несигурност. Банките обаче имат натрупан опит и сега е моментът 

да оптимизират антикризисните си буфери, 

така че техен източник не непременно да е основно клиента. 

В края на юни банковата печалба нараства с почти 28% на годишна база - от 515 на 619 млн. лева. За доброто състояние на сектора свидетелства и брутният кредитен портфейл на банковата система, който през второто тримесечие е набъбнал с 1.0 млрд. лв. (1.4%) до 71.5 млрд. лева. Депозитите в банките също следват възходящия тренд, достигайки 109.4 млрд. лева. 

Отделно, в края на юни активите на банковата система са 128.5 млрд. лв., като спрямо края на март те са увеличени с 1.1 млрд. лева. Собственият капитал в баланса на банковата система в края на юни е 16.0 млрд. лв, като спрямо края на март е увеличен с 403 млн. лв. (2.6%), основно за сметка на повишената печалба през периода. 

За "розовите" отчети на банките допринася и 

спадът в разходите за обезценка на финансови активи, 

които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, т.е. на т.нар. провизии. Те възлизат на 307 млн. лв. в края на юни 2021 г., т.е със 73 млн. лв. (19.1%) по-малко от тези за първата половина на 2020 година. 

Това само потвърждава подозренията, че банките са покрили предварително немалка част от загубите от евентуално влошаване на портфейлите им. Каквото е и изискването към тях: 

"Съгласно прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), чрез собствени модели банките правят прогнози за потенциалните си обезценки от бъдещи кредитни загуби, вследствие на COVID-19. Така че те начисляват провизии предварително, преди да е настъпило конкретното негативно проявление на обезценките по даден кредит".

Данните за необслужваните кредити 

засега също са обнадеждаващи. 

"Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на юни е 5.513 млрд. лв. (при 5.698 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 6.72% (при 7.10% в края на март). 

При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на полугодието е 5.32% (при 5.50% към 31 март). 

Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) е 2.908 млрд. лв. (при 3.065 млрд. лв. в края на март), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 3.71% (при 4.00% в края на март)", отчита БНБ.

Това обаче не е повод банкерите да сложат "розовите очила", тъй като задаващата се четвърта вълна от COVID инфекции може бързо да обърне тенденциите. Всяка несигурност в икономиката има потенциал да влоши качеството на активите в баланса на кредитните институции заради покачване на нивото на "лошите кредити", да забави като цяло ръста на кредитирането и да засили натиска чрез трупане на още депозити, чието поддържане в последните години се превърна в немалък разход за банките.

Именно поради тази причина 

поддържането на печалба е изключително важно. 

Както неведнъж е ставало дума, печалбата е първата защитна линия срещу влошаване на кредитния портфейл и обезценката на активите. 

Известно е, че неразпределената печалба е важен източник за капитал, позволяващ на банките да изграждат силни буфери, за да поемат потенциални загуби. Тези буфери гарантират, че банките са в състояние да предоставят качествени финансови услуги на домакинствата и предприятията, дори и в условията на криза като последната. По този начин те само изглаждат, вместо да усилват въздействието на негативните шокове върху реалната икономика. 

По-конкретно, когато много кредитополучатели внезапно се окажат неспособни да изплатят своите заеми или някои от инвестициите на банката изгубят стойност, банката ще реализира загуба и ако няма създаден капиталов буфер, тя може дори да фалира. Както "Банкеръ" е писал през годините, това се е случвало много пъти в България. Но, ако има стабилна капиталова база, банката ще я използва, за да покрие загубата и да продължи да функционира и обслужва своите клиенти.

Именно затова една от първите мерки на БНБ срещу влиянието на COVID бе

предписанието банките да капитализират 

цялата си печалба за 2020 и 2021 година. Смисълът на тази операция бе да се даде  допълнителна сигурност както на банките, така и на техните клиенти. 

При хипотеза за тежка четвърта вълна изобщо не е изключено централната банка отново да прибегне до този инструмент, тъй като се доказа, че БНБ е доста по-строга от началника си Европейска централна банка, която наскоро обяви, че от октомври европейските банки отново ще могат да разпределят повече пари на своите акционери под формата на дивиденти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във