Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ ИЗЛИЗАТ НА 461.5 МЛН. ЛЕВА ПЕЧАЛБА

Банките в страните от Югоизточна Европа имат много голям потенциал да увеличават печалбите си през следващите десет години. В това са убедени мениджърите на някои кредитни институции, които имат дъщерни банки в региона. Аргументите им, са че проникването на финансовите услуги, което се изразява като процент на банковите активи към брутния вътрешен продукт, все още е много ниско - от 38 до 78%, докато в страните от Еврозоната то е 209 процента. А това според мениджърите показва, че банковият сектор в Югоизточна Европа има голям потенциал за развитие. Българският финансов пазар потвърждава тези заключения. За деветте месеца на 2005-а банките у нас са отчели печалба от 461.5 млн. лв. - със 126.2 млн. лв. повече, отколкото за същия период на 2004 година. По-важното обаче е високата възвръщаемост на собствения капитал и на активите, които е отбелязал финансово-кредитният сектор у нас. Защото това са показателите, които интересуват един инвеститор, когато преценява да вложи ли парите си в икономиката на една държава, или не.
За деветте месеца на 2005 г.
възвръщаемостта на активите
на банковата система у нас е 1.5%, а на собствения капитал 14.11%, докато в западноевропейските държави се смята за изключително постижение, ако тези показатели са съответно 0.5 и 10 процента. При това печалбите на банките в страната ни нарастват независимо от бързото намаляване на лихвените равнища по заеми. За една година средният лихвен процент по дългосрочните ипотечни кредити в левове се е понижил от 12.05 на 7.68%, а по потребителските - от 13.84 на 10.47 процента. Средната лихва по дългосрочните заеми в евро също се е свила - от 9.93 до 8.15 процента. Подобно е било и поведението на средната лихва по дългосрочните заеми за граждани в щатски долари - намалението е от 11.75 до 9.16 процента.
В същото време лихвите по депозитите на гражданите и фирмите в банките със срок до една година са останали непроменени и са между 3.5 и 5.2 процента.
Независимо от намаляването на лихвите
по заемите разликата между тях и лихвите по депозитите - т.нар. марж, си остава доста голям. При някои кредитни институции той е близо три пъти. А това означава, че банките все още имат широко поле за конкуренция на базата на свалянето на лихвените равнища. Политиката на техните мениджъри през следващите две-три години ще бъде да намаляват цената на заемите за клиентите с цел да увеличат обема на отпуснатите кредити. И в тази битка за пазари ще бъдат хвърлени всички свободни финансови ресурси - както привлечените от депозити средства, така и парите, взети назаем - като кредитни линии от чужбина, или под формата на емитирани облигации, които банките ще пласират на нашия и на международните пазари. Според някои експерти
кредитната агресия ще утихне
едва когато общият размер на банковите активи (в края на септември те са 29.71 млрд. лв.) достигне 100% от брутния вътрешен продукт на България. В момента това съотношение е 72% от БВП, който е 41.3 млрд. лева. С темповете, с които нарастват банковите активи - 37.9% годишно, и номиналният БВП (той не е намален с размера на инфлацията) - 12% годишно, до края на 2008-а общият размер на балансовото число на финансово-кредитния сектор ще се изравни с БВП.

Facebook logo
Бъдете с нас и във