Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Банките имат пари, но трудно печелят от тях

Феноменално е, но докато икономиката в България едва крета, банките се държат доста уравновесено и, слаба Богу, още не са поискали подкрепа от държавата. Разбира се, някои типични за ситуацията явления - като допълнително увеличение на капитала и привличане на нови инвеститори, бяха регистрирани и от някои от нашите кредитори. Но мащабът на тези операции все още е твърде ограничен. Въпреки това проблемите тлеят, трупат се и в един момент може да избият навън.


Какво тормози банковия сектор у нас?

Първото, което се набива на очи, е, че институционалното външно финансиране се топи като сняг през пролетта.


За една година задълженията в чуждестранна валута на нашите банки към други финансови институции са намалели с 2.4 млрд. лв. (около 1.2 млрд. евро). Причини за това колкото щеш. Една от тях е недостигът на средства на международните (най-вече на европейските) пазари, както и недоверието и страхът, които се превърнаха в решаващ фактор при вземането на инвестиционни решения. Но пък и кого ли да финансират нашите банки, като нямат насреща си достатъчно платежоспособни клиенти. Не е тайна, че трезорите ни разполагат със свободен ресурс от около 9 млрд. лева. Въпреки това статистиката на БНБ сочи, че за една година кредитите са нараснали с едва 1.8 млрд. лв. - от 52.18 млрд. на 53.96 млрд. лева. Което означава, че по-малко от 20% от свободните средства на банките, носещи им в кризата 1-2% годишен доход, са пренасочени към заеми, чиято средна доходност е 10 процента. По тази причина кредитните институции връщат част от финансирането, получено от техните чуждестранни майки. Те не виждат смисъл да плащат между 5 и 7% лихва за привлечен отвън ресурс, след като от него у нас не може да се докара по-висока доходност.


Нещо повече, още в началото на кризата (през 2008-а) банките, създадени с чуждестранни капитали, обявиха, че ще разчитат за развитието на бизнеса си единствено на средствата, които са привлекли в България. Оказа се, че това не са хвърлени на вятъра приказки, а дългосрочна политика, която се провежда последователно. Доказателство за това е ръстът на депозитите както на гражданите, така и на фирмите. За една година общият им размер се е увеличил с 6.1 млрд. лв. и в края на септември е 51.85 млрд. лева. Според статистиката на БНБ месечното увеличение на депозитите е около 450 млн. лв., като през август и септември има видимо повишаване на този ръст. Много икономисти, в това число и финансовият министър Симеон Дянков обясняват това явление с притока на депозити от съседни на България държави (най-вече от Гърция). Впрочем банките подхождат достатъчно благоразумно към този новополучен ресурс. Голяма част от него - около 4 млрд. лв., се инвестира в нискодоходни, но бързоликвидни активи, каквито са депозитите на междубанковия пазар и държавните ценни книжа. Което безспорно води до повишаване на устойчивостта на банковата система, но в никакъв случай не решава основния й проблем, а именно този с


доходността

nbsp;


Разходите за провизиране на необслужвани кредити нарастват, печалбите на много от институциите намаляват и ако тази тенденция не бъде пречупена, до една година финансово-кредитният сектор ще започне да трупа не само реални, но и счетоводни загуби, които ще подядат капитала му. Не са малко финансистите, които смятат, че банките могат да издържат на загуба една-две години. Разбира се, много зависи колко голяма ще е тя. Но е добре въобще да не се стига дотам, защото, първо, ще се създаде допълнително напрежение на пазара, а най-вероятно и паника. И второ, влезе ли се във въртопа на отрицателните финансови резултати, не е ясно какви ще са източниците за рекапитализация на кредитните институции. Помощ отвън едва ли може да се очаква, а вътрешните ресурси са доста ограничени. Затова е сигурно, че банките и БНБ ще направят всичко възможно, за да не се стигне до обща загуба.


Надзорната институция ще води тази политика по линия на облекчаване на изискванията за провизиране. На свой ред пък банките ще използват


всички механизми за увеличаване на приходите

nbsp;


Първо, ще покачат отделните видове такси и комисиони, а след като възможностите в тази област бъдат изчерпани, лихвите ще литнат нагоре. Засега обаче това са прогнози - мрачни, но реалистични. Иначе моментното състояние на финансово-кредитния сектор не дава поводи за сериозни притеснения. Общият размер на капитала му е достатъчно голям - 10.2 млрд. лв., а адекватността на капитала от първи ред е 15.64% - далеч над заветните 9%, за които мечтаят повечето банки в Европа.


Освен това през изминалите един-два месеца повечето проблемни зони в банковия сектор бяха запушени. БАКБ и НЛБ Банк се сдобиха с нови платежоспособни собственици, а ИНВЕСТБАНК намери инвеститори, които й предоставиха 15 млн. лв. подчинен срочен дълг, за да увеличи капитала си.


Има обаче и кредитни институции, които се справят много по-добре от останалите. Според критериите, по които повече от десетилетие в. БАНКЕРЪ оценява състоянието на играчите на пазара, в групата на най-добрите банки за деветте месеца на годината попадат УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк (България), Пиреос Банк България, Корпоративна банка, Societe Generale Експресбанк и Първа инвестиционна банка. Всички те са сред първите десет банки по размер на активите, на собствения капитал, на печалбата, както и по възвръщаемост на активите и на собствения капитал.


УниКредит Булбанк

nbsp;


не само зорко брани позицията си на най-голямата кредитна институция у нас, но и успя да увеличи дистанцията спрямо следващите я банки. В края на септември активите й са 12.1 млрд. лв. и за една година са се увеличи с близо 1 млрд. лева. За разлика от нея, балансовите числа на следващите я конкуренти - Банка ДСК и ОББ, намаляват.


УниКредит Булбанк е и една от институциите, чийто финансов резултат се е подобрил. В края на септември 2010-а печалбата й е била 134.28 млн. лв., а година по-късно вече е 159.15 млн. лева. Общият размер на капитала й пък се е увеличил от 1.58 млрд. на 1.94 млрд. лева. Казано накратко, УниКредит Булбанк разполага с финансов потенциал да разширява пазарните си позиции дори във време на криза.


Една от финансовите институции, чиито активи са се свили - с около 200 млн. лв., е


Банка ДСК

nbsp;


Независимо от това тя си остава втората по големина банка в България с балансово число от 8.42 млрд. лева. При това понижението не е резултат от по-малкия обем кредити или депозити. Тези два показателя нарастват в рамките на дванадесет месеца. Причината е в намалялото външно финансиране, както и в дивидента от 150 млн. лв., които Банка ДСК плати на своя мажоритарен собственик унгарската ОТР Bank.


Райфайзенбанк (България)

nbsp;


също успя да запази пазарните си позиции, независимо от кризата. В края на септември 2011-а активите й са 6.45 млрд. лв. и остават почти непроменени в сравнение със септември 2010-а. Банката обаче е успяла да увеличи капитала си от 921.2 млн. на 955.04 млн. лв., както и печалбата си - от 39.12 млн. на 58.4 млн. лева. Освен това Райфайзенбанк (България) се наложи като втория по-големина (след УниКредит Булбанк) кредитор на корпоративния сектор. В края на септември общият размер на отпуснатите от нея заеми за фирми е 3.46 млрд. лв., а депозитите, привлечени от компаниите, са за 2.15 млрд. лв. (на второ място след УниКредит Булбанк).


Пиреос Банк (България)

nbsp;


отчита забележимо подобряване на финансовия си резултат. Печалбата й за деветте месеца на 2011-а е 47.06 млн. лв. и в сравнение със септември 2010-а нараства с близо 30 процента. Това обаче не се дължи на разширяване на пазарните позиции, а по-скоро на оптимизиране на дейността на институцията. Подобно заключение се налага от факта, че за една година активите й са намалели с около половин милиард лева. Свиване има и при предоставените кредити, което се дължи почти изцяло на намаления обем на портфейла от корпоративни заеми. Но основната причина за спада на балансовото число е окастреното с около 600 млн. лв. външно финансиране.


Корпоративна банка

nbsp;


продължава да се движи напред, независимо от кризата. За дванадесет месеца активите й са нараснали с близо 1.5 млрд. лв. и в края на септември 2011-а са 3.78 млрд. лева. Само преди година и половина КТБ се бореше да влезе в първата десетка по този показател, а сега вече е на седма позиция, като оставя зад себе си и Банка Пиреос България и Societe Generale Експресбанк. Разбира се, размерът на активите не е гаранция за доброто им качество и стабилност, но пък Корпоративна банка има една от най-високите печалби - 45.34 млн. лв. и едни от най-добрите резултати за ефективност. По възвръщаемост на капитала - 12.4%, тя е на първо място, а по възвръщаемост на активите - 1.2%, на пето. Прави впечатление, че изключително бързо - със 700 млн. лв. (или около 50%), се е увеличил и кредитният й портфейл. Именно заради това мажоритарният акционер на банката Бромак реши да увеличи капитала й, предоставяйки й подчинен срочен дълг за 20 млн. евро.


Societe Generale Експресбанк

nbsp;


и преди и по време на кризата следва консервативна политика на по-бавен, но за сметка на това устойчив растеж. Тя рядко се намесва с агресивни кампании в кредитирането, но пък дори и в сегашната трудна ситуация може да се похвали както с ръста на активите си, така и с печалбата. За една година балансовото й число се е увеличило с близо 10% и в края на септември 2011-а е 3.02 млрд. лева. Печалбата й пък е нараснала от 20.4 млн. на 38.6 млн. лева. Подобрили са се и показателите й за възвръщаемост на активите и на капитала.


Първа инвестиционна банка

nbsp;


пък успя отново да се наложи в групата на лидерите. Благодарение на активните си рекламни кампании и доброто обслужване на клиентите за една година тя значително увеличи - с над 1 млрд. лв., активите си, чийто общ размер в края на септември 2011-а е 5.8 млрд. лева. Добрата новина е, че наред с това тя отчита и ръст на капитала и на печалбата.


Като банка с български капитал ПИБ изцяло разчита на средствата, които привлича на нашия пазар. Неотдавна управителният й съвет получи правото да емитира дълг до 2 млрд. лв., ако се наложи да привлича външно финансиране. В сегашната ситуация обаче тази опция ще се ползва само при крайна необходимост.


Освен споменатите дотук седем отличници много добро пазарно представяне имат Алианц Банк България и МКБ Юнионбанк, чиито активи, капитал, печалба и възвръщаемост се увеличават. Сравнително малките им балансови числа обаче не им позволяват да влязат в групата на най-добрите кредитни институции. Бързият ръст във време на криза обаче съвсем не е здравословен, така че им препоръчаме да бързат бавно.


В краткосрочен план е ясно, че българската банкова система не е заплаха за финансовата стабилност на държавата. При задаващата се втора вълна на рецесията в Европа обаче нещата бързо могат да добият доста по-критични измерения. А невъзможността да се правят по-точни прогнози може да изиграе лоша шега не само на финансистите.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във